|
| Мария Капон |
Когато през 2005 г. започнах да работя като професионален политик, идвайки от сектора на предприемачите, се оказа, че не мога да осигурявам младите хора, които исках да ангажирам за сътрудници както в парламентарната си работа в София, така и за приемната си в избирателния ми район. Т.е. те трябваше да бъдат наети на черно, без тези четири години да им се водят трудов стаж. Реших, че няма да го допусна, и след многократни срещи в НОИ и НАП, вземане на становища и т.н. се оказа, че отново трябва да се върна в отбора на работодателите, тъй като единствената възможност, която имах тогава, е да се регистрирам като физическо лице по БУЛСТАТ. Не дочаках общото решение за всички депутати, което се оказа невъзможно впоследствие, и осигурих законно екипа си.
Но продължих да се занимавам с проследяването на пътя, по който се раздават безотчетни пари. Такива са 2/3 върху заплатата на всеки народен представител. Пари, които се раздават в плик между фикусите на парламентарните стаи. През 2006 г. умишлено приложих становището на НАП, което ясно казваше, че това действие на народните избраници е незаконно. В подкомисията по отчетност на публичния сектор към комисията по бюджет и финанси, създадена след влизането ни в Европейския съюз, в която участвахме представители на всички групи, а председател бе Петър Кънев (БСП), с пълен консенсус приехме предложения за промени в правилника за работа на парламента, които да задължат депутатите да осчетоводяват разходите, направени от допълнителните възнаграждения.
Тогава обаче всички парламентарни групи бойкотираха поправките. Тройната коалиция не си помръдна пръста,
за да не прилича Народното събрание на генератор на сивия сектор в икономиката
От това време останаха само хвърчащи реплики по вестниците, в които ген. Атанас Атанасов (ДСБ) с досада коментираше, че е неудобно да събират много хартийки (разбирате фактури), за да отчитат разходите, или знаменитата реплика на Татяна Дончева (БСП), че "парите се полагат, защото не всички могат да си купят обувки като Мария Капон". Вече пет години нищо не се е променило. Аз продължавам да имам обувки, Татяна Дончева - също. В същото време депутатите продължават да ползват безотчетни пари и на никого не му хрумва, че "черната каса" на парламента се превръща в пример за неравнопоставеност между данъкоплатците и народните представители. Изчисленията показват, че ако депутат получава близо 1500 лева месечно безотчетни пари за разходи, при 240 депутати това прави около 350 000 лева, които са пропуснати ползи за хазната. Годишно сумата е над 4 млн. лв.
Нека направим няколко уточнения. "Черната каса" всъщност се разпределя между парламентарните групи и народните представители. Всяка парламентарна група приема правилник за дейността си, в която определя какъв процент от тези пари остават за парламентарната група - 20, 30, 40 или 50, а останалите се дават в плик на всеки депутат чрез секретарките на самите групи. Именно затова управляващите в този мандат твърдят, че парите се получават от парламентарните групи, а само независимите ги взимат директно. Но как се получават? Нима е редно в найлонова торба с парламентарен "Мерцедес" от бившата сграда на Народното събрание
някой да се разхожда със 100 000 лева в брой?
Къде са банковите сметки на парламентарните групи? И още нещо много важно - съгласно Закона за политическите партии няма как политическата партия или коалиция да има достъп до средства, предоставени за експертиза на Народното събрание, защото партиите получават т.нар. субсидия, а тя е планирана в държавния бюджет отделно.
Подялбата на парите между депутатите и парламентарната група обикновено се описва от секретарките в "халваджийски тефтер". За големите групи тази сума достига между 30 000 и 50 000 лева на месец. След това парламентарната група ползва заделения процент в собствената си черна каса за цветя, почерпки, подаръци за рождени дни (съгласно признанията на депутатите), но няма механизъм, по който да може да се плаща по граждански договори и най-вече социално да се осигуряват сътрудници (извън щатните, които са към Народното събрание). За дажбата на депутатите, разбира се, никой не търси отчетност.
Абсурдно е да твориш закони и да очакваш другите да ги спазват, а ти самият да ги нарушаваш и да смяташ, че си изключение. Това е много срамно явление. Не знам
защо властта в България се самоунижава с подобни действия,
а после очаква хората да я уважават.
Разбира се, ежегодно предлагах и друг вариант на народните представители - ако не ги е срам, да запишат в Закона за облагане на доходите на физически лица, че именно тези 2/3 са необлагаем доход и да узаконят безотчетността им. Но работата на народните представители не е да се регистрират като еднолични търговци в храма на законодателството, още по-малко да променят и нагаждат закона за собствените си нужди. Единственото решение е тези пари, които наистина при арогантната некомпетентност, която виждаме в управляващите, са изключително важни за доброто законотворчество, да бъдат отчетни и такъв ангажимент трябва да има институцията, наречена Народно събрание. Европейската практика - тази в Европейския парламент, е най-добрият пример за бюджет на всеки народен представител, който се отчита чрез счетоводството на парламента. При нея никой не отнема правото на депутата с тези пари да сключи договори със своите сътрудници, да плаща наем на зали или експертни оценки. Просто регламентирани трудови договори се сключват от Народното събрание, а народният представител посочва лицата, които ще подкрепят дейността му. Всички сътрудници и експерти придобиват публичност, имат електронна поща и работят лично за народния представител. Той единствен може да ги избира, да ги назначава и освобождава, а Народното събрание е регистратор на договорите и ги осчетоводява.
Ако въпросът с безотчетните пари не се реши, хората никога няма да се отърсят от усещането, че народните представители са започнали да вземат рушвет от самата държава.
* Авторът е председател на Единна народна партия и депутат в 40-ото НС.
|
| ------------ |
)
