Цял отрасъл на националната икономика изникна и се разви за десетина години от нищо до към 5% от брутния вътрешен продукт на България. 5% - по изчисления, за които ползвам официалната статистика. Според мен става въпрос за доста по-голям дял в националната икономика, сигурно поне 10%. За жалост, всичко свързано с този тайнствен отрасъл, дълго време ще е само в сферата на грубите оценки, защото икономическата наука изобщо не се занимава него.



Говорим за гурбетчийството



Резултатите от последното преброяване на населението ни изненадаха, че за целия период от близо 20 години преход към пазарна икономика, едва четвърт милион българи са емигрирали трайно. В същото време наблюденията за броя на българите, които си изкарват прехраната в страните от Европейския съюз и САЩ показват, че доста над 1 милион българи се трудят там. Т.е. над 1 милион активно работещи български граждани попадат в категорията на гурбетчиите. Те не са емигранти, а пътуващи работници. Икономически те са трайно свързани с България, но работят в странство и се завръщат периодично; поддържат постоянно домакинство у нас. За гурбетчиите знаем странно малко, предвид огромния им брой, близо 1/4 от цялата работна сила на България. По аналогия с международния туризъм, който е своеобразен износ на услуги (оказвани у нас на чуждестранни граждани), можем да заключим, че



гурбетчийството е износ на работна сила



Продуктът, произведен от тези 1 милион и отгоре активно работещи българи, в най-добрия случай се отчита като брутен вътрешен продукт на страната, в която работят. Най-често никъде не се отчита, защото нищожна част от армията гурбетчии има трудов договор. Останалите добавят труда си към неотчетената, сива икономика на приемащата държава. Неотдавна едно изследване на германското сп. "Шпигел" разкри, че поради емиграцията на "черноработници" сивата част на най-голямата икономика в Европа е нараснала с над 10% от брутния вътрешен продукт на страната. В останалите европейски страни трябва да предполагаме поне същия дял на гурбетчиите в сивия сектор. Същото проучване разкрива донякъде



икономическия модел на гурбета:



Огромни маси, над десетки хиляди хора, с еднаква националност се струпват неканени в най-западналите предградия на големите градове. Според германските журналисти преобладават хора от малцинствата в страните, откъдето идват - от България предимно цигани (роми), турци и помаци. От тези гета новопристигналите се разпределят - които са годни за най-доходоносните професии: проституция, домашни помощници, детегледачи, болногледачи, улична търговия и бандитизъм, поемат към новите си работни места. Там те получават "чисти" от 50 до 200, рядко до 500 евро на ден плюс храна и подслон. В гетото остава масата, която се насочва към най-тежкия физически труд, предимно в строителството и селското стопанство. Там те вземат по 3-4 евро на час (плюс мизерен подслон и храна) за работа, дето местният беличък и пухкав гражданин и за 400 евро не би пипнал. С носталгия говорят за времето "преди кризата", когато плащали по 5 и 6 евро на час, на квалифицирани зидари и мазачи - цели 10-12 евро на час. Днес работата е намаляла, а гурбетчиите черноработници са се увеличили. Все по-често се случва да ги измамят: наемат ги, работят седмици наред като роби и накрая ги изгонват, без да им платят нищо, абсолютно нищо.



В България се връща чистият продукт



от износа на работна сила. Банковата статистика отчита до 2 млрд. годишно нетни парични преводи по банков път и (по-често) чрез системите за "преводи в брой". Познавачите на банковото дело знаят, че тези системи за "преводи в брой" винаги "нетират" трансферите за разчетния период, най-често дневен или седмичен. Т.е. като входящи за България те отчитат наредените към България минус изходящите от страната суми (за издръжка и цена на обучение, туризъм, доставки по интернет, доход от наем на имоти, собственост на чужденци). Като отчетем "нетирането", ще станат поне 2.5 млрд. евро годишни преки постъпления чрез финансовата система. Колко още нетен доход се пренася към България по най-предпочитания път: в брой, в багажа на периодично завръщащите се гурбетчии - можем само да гадаем. Дори да са само още 2.5 млрд. евро, значи имаме цели 5 млрд. евро на година нетен трансфер. За да изчислим поне бегло дела на гурбетчийския сектор в българското стопанство, трябва да добавим и разходите за издръжка на гурбетчиите в чужбина, оценени по български цени, както и натрупването им по сметки и в собствени имоти в чужбина. Както и да смятате, ще получите минимум 10% от продукта на нацията.



Не правим нищо за тези хора,



на чийто робски труд в странство дължим издръжката на стотици хиляди нетрудоспособни, както и сериозния и постоянен поток чист доход към страната. Нищо не чакам от българската дипломация, която се е оключила зад дебели дувари в легациите, за която гурбетчиите са само проблем, който я кара да решава проблеми с официалните власти. Но си мисля, че за десетилетия, откак цъфти гурбетчийският отрасъл, все трябваше да възникне някаква организирана форма за представителство на тези над 1 млн. души. Ако не с пряко участие на държавата, поне землячески частни или политически и неправителствени организации трябваше да има вече, способни да представят и да представляват гурбетчиите у нас и в приемащите страни.