Сигурно сте забелязали съобщението за австрийския поборник шегобиец, който надви виенската полиция след няколко години административни битки. Господин Нико Алм, очевидно обладаващ голям запас от свободомислие, инат и свободно време, пожела да има на шофьорската си книжка снимка, на която главата му е увенчана с гевгир. (За който не знае от по-младите тази хубава дума, пояснявам - цедка.) Желанието му дълго притеснявало властите - те мотаели Нико, дори го пратили на психиатричен преглед и още ред тестове, тоест усъмнили се в душевното му здраве. Нико обаче издържал тестовете с чест. Странната си молба г-н Алм мотивирал с религиозни съображения - бил "пастафар". Тоест член на религиозна общност, покланяща се на популярен в анимацията спагетен монстър. Самият Алм определя себе си като атеист, но и последовател на т. нар. "Църква на летящото спагетено чудовище". Въпросната "църква" приема като основа на своя догматичен свод догмата, че подлага абсолютно всяка догма на съмнение и отричане до пълно доказване на противното.

В резултат на борбата на г-н Алм с виенските власти те накрая клекнаха и му издадоха книжка, на която той гордо позира с отстояния гевгир на темето.

Този Нико Алм не е просто чудак, а последователен борец за права и свободи. Той аргументира желанието си с факта, че няма логика мюсюлманите да се снимат с чалми, евреите с кипа и изобщо кой както му предписва собствената религия, а нему да се отказва правото да демонстрира вярата си, каквато и да е тя, или убедената липса на такава, върху официален документ. "След като мюсюлманите могат да носят забрадки и други подобни от религиозни съображения,



аз настоявам да нося гевгир



заради моите религиозни съображения" - натърти Нико пред агенциите.

Няма да скрия, че харесвам подобни прояви на индивидуализъм, защото ни карат да се замислим върху всичко, което приемаме за изсечени върху скрижали вечни норми и догми. Един приятел при едно от последните преброявания у нас настоя преброителите да го запишат етнически като "печенего-куманин". За техен немалък смут и досада. Какво точно искаше да каже той с това, не мога да твърдя вместо него. Но поне две неща казва със сигурност. Първо: щом законът ми дава право на етническо самоопределение, то нека бъде така добър да ме чуе. И второ: етническите диференциации досега са родили само вражди, войни, бедствия. Позволете да ги смятам за фикция. Позволете да ги подиграя.

Нашите вестници писаха, че един наш сънародник от Рибново, някой си Юсеин Кунев, бил събрал под един покрив две жени и три деца. Официалната му жена се казвала Фатме. Новодошлата - също Фатме, медиите определят като "любовница". Самият Юсеин очевидно я брои за съвсем редовна, макар и втора жена. Двете били първи приятелки, ходели заедно на работа в шивашкия цех и заедно се прибирали. От първото Фатме Юсеин имал момче и момиче, от второто - момиче. Поне според кмета на селото в голямото семейство царели мир и хармония.

Е, добре - възмута ли следва да ни изпълни в случая? Брак между трима явно нарушава Семейния кодекс на страната ни. В него ясно се казва, че не може да сключи брак лице, което е свързано с друг брак (чл. 7.1). Но в Семейния кодекс се казва и че непълнолетни не могат да сключват брак, само че в действителен брак живеят голям брой дори малолетни, най-вече от малцинствата. Но след като няма законен брак, това не значи ли, че всичко в подобни семейства тъне в упадък и разврат? От друга страна, тъкмо в патриархални общества като това в Рибново кой би толерирал разцвет на разврата?

Какво следва от всичко - че големи части от обществото ни живеят по свой морал и свои закони. Също така че от нашите писани норми няма голям смисъл.



А и че едва ли Юсеин и двете Фатмета



са по-невротизирани от моногамните уж редови наши семейни гнезда...

Подобен брак между трима, макар между двама мъже и една жена, имало в началото на XX век между пролетарския поет Владимир Маяковски, любимата му Лиля Брик с нейния официален съпруг - Осип Брик. Двамата Брик много харесвали Маяковски, а той се влюбил в Лиля. Семейство Брик дори го приели да живее у тях, с което закрепили и т.нар. "прописка" пред властите. Между Лиля и Маяковски пламнала ярка любов. За пред общественото мнение тя тогава твърдяла, че с мъжа си Осип са само в дружески отношения, пък любовта й с Маяковски никак не "може да омрачи тройната им дружба". Още писала: "Не можех да не обичам Володя, след като толкова го обичаше Ося". Доста по-късно обаче, пред вече покойния поет Андрей Вознесенски Лиля признава: "Обичах да правя любов с Ося. Тогава заключвахме Володя в кухнята. Той блъскаше, дращеше по вратата и плачеше..."

Борбата на гей обществата за гей бракове по-справедлива ли е, отколкото полигамията, че в много места (Мексико, щати в САЩ, Великобритания) те са официално разрешени?

А скрижалите норма ли са, след като гей отношенията според Библията следва да се наказват със смърт, пък в Божиите заповеди се узаконява робството?: "Не пожелавай жената на ближния си и не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му (нито никакъв негов добитък), нито нещо друго, което е на ближния ти"(Изход. 5:21).

Та тъй. Гевгирът на г-н Алм ми се вижда подходящ прозорец за вглеждане в неща, които циментираме нормотворчески като правилни. А циментът им на практика се рони ката ден.