Министър Росен Плевнелиев вече е отракан специалист по добрите новини, който убедително може да представи всичко, случващо се в областта на пътното строителство, като прекрасно и "ясно като слънце". Първо се тупаше в гърдите с рекордно ниските цени по обществените поръчки за изграждане на магистрали. После се похвали, че отличната стратегия ще бъде променена и цената вече няма да е водещ критерий. Последно обяви за истинско чудо за родни условия бъдещия тунел от 13.3 км през Кресненското дефиле, който бил единствен възможен технически вариант за най-трудния участък от магистрала "Струма" и който ще я оскъпи до "чудните" 1.1 млрд. евро.

Зад много от тези гръмки хвалби се крият грешки и замазване на проблемите (историческият принос на тройната коалиция с безумния концесионен договор за "Тракия" и сагата "Батко" не е успокоение). И довършената магистрала "Люлин", и строящата се "Тракия", и бъдещата "Струма" изобилстват от примери за компромиси, чиито последици обикновено се премълчават. Някои от тези решения са разбираеми или дори неизбежни, но



други са резултат от откровена некадърност и по-лошо - лобизъм,



замаскирани зад бутафорна прозрачност и съмнителна експертност. На фона на всичко това призивът "Политиците да стоят настрани от магистралите", с който министър Плевнелиев се опитва да осуети всяка критика, е пълен нонсенс. Контрол трябва да има, а грешките не бива да бъдат премълчавани, колкото и управляващите да изпадат в истерия от това.

Повече от 6 месеца трябваха на АПИ и регионалното министерство например да признаят, че лот 4 на магистрала "Тракия" Ямбол - Карнобат неминуемо ще поскъпне заради лоши, преовлажнени почви. Изпълнителят на участъка чака решение на проблема от миналата година. Признанието дойде едва тези дни и е добър пример за това как политическото послание "ние няма да анексираме договори, защото сме различни от предните" не променя реалността. Заради обещанието, че рекордно ниските цени на магистралите няма да се повишават, сега АПИ ще провежда отделна процедура за избор на нов изпълнител, който да отстрани проблема. Т.е. от публиката се очаква безкритично да приеме, че сметката ще расте и проектът ще се забави.



Само че друг ще вземе милионите



Недостатъците на ниската цена се видяха и покрай доказано-недоказаната пепел на лот 2 от магистрала "Тракия". Дори да приемаме за чиста монета, че използването на сгур като основа на магистрала е технически позволено, и то от тройната коалиция, няма как да се зарадваме, че изпълнителят ползва материали от изоставената мина "Миньор" край Димитровград.

Но регионалното министерство не реагира навреме на предупрежденията, че състезанието, при което водеща е най-ниската цена, води до все по-дъмпингови и направо съмнителни оферти и проведе по този ред още куп процедури - за два лота на "Марица", за Кърджали-Подкова, за Долна Диканя - Дупница. Така Плевнелиев изпадна в неловката ситуация да твърди, че е спестил 450 млн. лв. от постигнатите ниски цени, но в бъдеще се отказва от подобни икономии в името на качеството. А и тепърва ще става ясно наистина ли са спестени тези суми, или ще бъдат "компенсирани" с отделни процедури за отстраняване на "недоглежданията".

Доста проблематична е и новата процедура, по която ще се класират офертите на база допълнителни критерии за качество, гаранции и др. След като две години би камбаната, че няма готови проекти за "Струма" и София-Калотина, министърът обяви, че е по-добре проектирането и строителството да се възложат с един общ договор. На фона на безумните технически решения по магистрала "Люлин" можем само да гадаем



какви усложнени варианти ще се появят по новите шосета



и колко ще струват те, след като проектите ще се правят по преценка на строителя. Тук привличането на граждански организации, които да следят за спазване на екоизискванията, няма да помогне. Красноречив пример в това отношение е АМ "Струма". Регионалното министерство се похвали с безпрецедентното решение да включи екоорганизации, борещи се за спасението на Кресненското дефиле, в наблюдението на магистралата, но това е само алиби за липсата на прозрачност при решаването на техническите проблеми. Огромният тунел при дефилето бе предпочетен пред алтернативно решение с 3 пъти по-къси тунели по екосъображения, без никакъв опит да бъде убедено обществото, че това е по-доброто решение. В същото време внимателно изказваните резерви към тунела са сериозни - заради огромната цена, заради сложното поддържане, заради нерешени проблеми с пожаробезопасността и др. Срещу тази тиха съпротива отново има добра новина - че с големия договор ще усвоим средствата по оперативна програма "Транспорт". Оскъпяването на магистралата обаче не би следвало да радва нито българския, нито европейския данъкоплатец.

Неполучили отговор въпроси стоят и около скъпия нов обход на Благоевград (АМ "Струма"), и около възродената идея за тунел под Шипка, и около пуснатата след препроектиране и оскъпяване "Люлин", проверявана сега от Европейската сметна палата. От политически мотивираното бягство от този дебат няма как да спечели нито министър Плевнелиев, нито данъкоплатците.