Какво й е необходимо на партията А, за да функционира? Офиси, известен брой щатни сътрудници, телефони, отопление, факсове, принтери, сайт, организационни събития и т.н. Какво е необходимо на партия Б, за да функционира? Същото! Ни повече, ни по-малко.

Затова е напълно логично всички партии, които са спечелили повече от 1% на последните парламентарни избори, да получават една и съща издръжка от бюджета. Колко да бъде тя, лесно може да се изчисли - необходимо е само експертите да седнат и да стандартизират нуждите на една партия за осигуряване на условия за работа. Ако се възприеме предложението на НДСВ, 8-те партии с повече от 1% резултат от последните избори биха могли да струват годишно на бюджета 25 млн. лева например, а не както сега - 45 млн. лв. Разходите за сметка на бюджета ще са наполовина. Идеята, разбира се, ще срещне жесток отпор.



Но нека назовем нещата с истинските им имена



Длъжни ли са данъкоплатците да плащат толкова много пари за една партия - например по 18 млн. лева годишно и по 76 милиона за един мандат? За сравнение цялата реформа на "Бърза помощ" струва около 60 млн. лева и бюджетът ги няма.

Какво прави тази партия с 18 милиона лева? Дарява на фондове и чисти собствената си съвест за допуснати политически грешки. Дарителството не е нито присъща, нито необходима дейност на партиите, защото става нещо като "с чужда пита - майчин помен". По-добре е бюджетът да се погрижи фондът за лечение на деца в чужбина да има пари или НПО, фирми и граждани да даряват.

И въобще защо трябва спестовните книжки на партиите да стават все по-дебели за сметка на спестовните книжки на хората? Като се увеличи минималната работна заплата, автоматично се увеличава и цената на всеки глас за партиите, разбирай партийните субсидии.

Тази система за финансиране гарантира ли плурализма, или точно обратно -



осигурява излишен лукс за едни партии?



И как да се изчислява финансовата инжекция на бюджета към партиите, какъв е принципът и дали е най-подходящият начин за разпределяне на парите на данъкоплатците по време на криза. Субсидията сега се смята така - колкото гласове е спечелила партията, умножено по 5% от минималната работна заплата. Няма обаче състоятелен отговор на въпроса какво общо има минималната работна заплата с броя на гласовете на изборите. И защо броят на гласовете определя нуждите на партията? Какво прави тази партия с гласовете си - храни ли ги, пои ли ги, че трябва 4 години да получава по 12 лева годишно за всеки от тях? Ами ако моят глас днес е за една партия, а утре тази партия ме разочарова, излиза, че като данъкоплатец ще продължавам да й плащам кръвнина до края на мандата й.

Тази порочна система и сбъркан принцип водят и до "цената на един депутат". Общата сума на субсидията се разделя на броя на депутати и всеки един от тях може да се продава и купува на тази цена. Подобна сметка е странна и нелогична, защото субсидията на партията е едно, а за дейността си в НС парламентарните партии получават други пари през бюджета на парламента - заплати, пликчета, транспорт и др. Ситуацията още повече се усложнява и заради някои законови неясноти, прочита им от управляващите, както и от спора за т. нар. независими депутати и парите, които "ги следвали". Кавгите между парламентарните групи, смешната "оценителска" дейност като колко струва един депутат са унизителни и тъжни прояви на криворазбрана демокрация и парламентаризъм. Номадството в парламента не е от вчера и НДСВ безуспешно се опита да се справи с него навремето. Но още по-тежък за преглъщане факт е търговията, която завъртяха т.нар. независими депутати. За всяко нещо ГЕРБ, които управляват в малцинство, се нуждаят от техните гласове.



И търговците трайно се настаниха в храма на законодателството



Законотворчеството е застрашено да се превърне в чиста търговска дейност, след като се знае цената на депутата. Унизителните парични трансфери между парламентарните групи са по-опасни от парите в пликовете. За пликовете с пари има лесно разрешение на нещата - искаш сътрудник, посочваш го, парламентът го назначава и му плаща по ведомост с осигуровки, както е по закон. Така е в Европейския парламент. Пари на ръка за дейност депутатите там не получават. Всичко е просто и ясно.

Явлението "парите следват депутата" е ново за парламентаризма. В него би имало логика, ако депутатът е избран наистина мажоритарно, какъвто случай още нямаме в нашата история. Иначе партийните листи задължават морално. Принципът е "депутатът следва волята на избирателите си", а не "парите следват депутата".