" Аз съм посветил себе си

на Отечеството си

да му служа до смърт

и да работя по народната воля."



"Ако испичелья,

пичелья за цяль народъ,

ако изгуба,

губа само мене си".

В. Львскiй.



Надарен с изключителна революционна прозорливост и политически усет, Левски обикаля години наред при невероятно трудни условия поробена България, изгражда огромната Вътрешна революционна организация и израства като истински народен вожд и апостол на свободата. Революционната или "тайната" поща, както най-често е наричана, е една от формите на организираната борба на българския народ за освобождение. Тя започва дейността си по времето на Раковски, но придобива най-голямо приложение по времето на Васил Левски. След това революционната поща е в услуга на Старозагорското и Априлското въстание и по време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г.

Принципите на действие на тайната поща се разработват в разделите на "Нареда на работниците за освобождението на българския народ", писана от Левски и в Устава на Българския революционен централен комитет (БРЦК). В "Устройство от Наредата" Левски пише: "А за да можът да бъдат и съобщенията между него (БРЦК) и частните Комитети по сигурни нареди револуционерна тайна поща".

Левски реализира написаното чрез тайни куриери - селяни, дребни занаятчии, кираджии, ратаи, земеделци. Предани на революционното дело, са готови да изпълнят възложената им работа с цената на живота си. Като се имат предвид средствата за тяхното придвижване - пеш или на кон, изминават разстоянията доста бързо и за сравнително кратко време. Куриерите предават устни и писмени поръчения, като често пъти пренасят и оръжие.

Сам Левски, докато изгражда комитети, изпълнява и ролята на таен куриер, както свидетелства Захари Стоянов в книгата "Васил Левски Дяконът". Левски най-ревностно разпространява изданията на Раковски, в. "Дунавска зора", в. "Свобода" и съчиненията на Любен Каравелов, позиви, прокламации, устава на БРЦК, писма и други материали.

Пренасяните от Левски и куриерите съобщения са скривани в дисагите, из дрехите, в седлата, когато яздят коне, скътани в кухи тояги или записвани на гърба на карти за игра, в гънките на пояса, в хастара на дрехите, зашивани в долната част на крачолите на панталоните, в подметките на обущата. Това свидетелства от своя страна книгата на М. Бонев "60 години поща, телеграф, телефон", издадена през 1939 г. в частта за революционната поща по времето на Апостола.

Други архивни източници сочат, че често пъти изпращаните писма са писани в иносказателна форма или са шифровани. В едно свое писмо до орханийци, датирано към края на 1872 г., Левски изрично споменава за употребата на шифър, като той го нарича още "лозинка" или "скара". Изработването на някои от шифрите - "скари" e възложено от Левски на Георги Данчов-Зографина, пише и Стоян Заимов. Документалното наследство на Васил Левски регистрира още заръката му до революционните комитети: ..."Под тия имена ще взимате и давате, никак направо и все с тайната поща"...когато определя псевдонимите на комитетите.

Данните сочат още, че Левски кореспондира под следните псевдоними: Аслан Дервишоглу Кърджълъ, Афъз ефенди, Дервиш Мехмед Кърджалъ, Махмудаа и Махмудага Едирнели, Никола Раан(г)елов, хаджи Асанаа и Асанага, хаджи Афъзаа и хаджи Афъз ага.

Друг значим автор, съвременник на Левски, който ни е оставил данни за тайната революционна поща, е Георги Яковлев Кирков. През 1882 година в книгата "Васил Левский (Дяконът). Черти от живота, деятелността и трагическата му кончина" той твърди:..."Самият той (Левски) не само пази най-зорко всички документи, но води входящи и изходящи дневници и бележки, прави преписи и копия на най-ценните и интересуващи го писма...до последния момент на своята дейност, Левски не престава да полага грижи да бъде в ред кореспонденцията му и цялата комитетска преписка...Големите личности са големи във всичко...", заключава Г. Я. Кирков.

Важно свидетелство за началото на изграждането на тайната революционна поща ни оставят двама от най-значимите изследователи на живота и делото на Апостола - Стоян Заимов и проф. Иван Унджиев. Според тях от 1870 г. до началото на пролетта на 1871 година Левски, придружен от Христо Иванов Големия и Сава Младенов, пристъпва практически към организиране на тайната пощенска мрежа в страната. Известни като съорганизатори и тайни куриери по времето на Левски са още Васил Йонков-Гложенеца , Иван Атанасов-Арабаджията или "Тракийската поща", Димитър Пеев, известен с прозвището Дидьо Пощата, Никола Сирков - комитетски куриер от Ловеч, Митю Цветков от Враца, Велчо и Божил - орханийски комитетски куриери, Стоян Костов-Пандурина, Марин и Дико Берови от Голям Извор, Николчо Симеонов и Татар Ариф от Никопол, Георги Мангов от Плевен и редица знайни и незнайни до смърт верни на делото люде.

Първият канал на тайната революционна поща на Васил Левски Букурещ - Турну Мъгуреле - Никопол - Плевен - Ловеч, използван по времето на Левски и от самия него, е свързан много тясно с името на Данаил Христов Попов, плевналия, живущ в Турну Мъгуреле, председател на тамошния местен таен комитет. Този енергичен и предан патриот има извънредно голям дял за добрата работа и жизнеспособността на този куриерски тракт. Неговият дом в Турну Мъгуреле се явява като централна "пощенска" станция за връзка между революционната емиграция и вътрешността на страната, а самият Данаил Попов е в ролята на главен експедитор на тайната "презгранична" кореспонденция по свидетелства на друг съвременник на Апостола - Кирияк Цанков, завещал ни "Сборниче Васил Левски - за спомен на 25-годишнината от смъртта на Левски"

Свидетелства за мащаба на дейността на тайната организация по пренасянето на революционната поща, организирана и осъществявана от Левски и неговите съратници, намираме и у академик Юрдан Трифонов, който в "История на града Плевен.." твърди по отношение на Данаил Попов, че "в тази отговорна и опасна дейност Данаил заангажирва цялото си семейство, не само братята си Анастас и Кирица, но и сестра си Катерика, майка си Лица и братовчед си Ангел Бръшлянов."

Голямо значение при подготовката на Априлското въстание придобива и по-късно създаденият втори пощенски канал на българското революционно движение Букурещ - Гюргево - Русе - Търново. В този нов пощенски тракт Русе заема мястото на Никопол, а Търново - на Плевен, сочат бележки на Стоян Заимов във "Васил Левски Дяконът", както и данни от книгата на Д. Минчев за революционната поща по времето на Васил Левски.

Данните сочат и че Васил Левски заръчва на Никола Обретенов да уреди транспорта през Дунава. Никола търси и намира помощта на своята майка баба Тонка, както и на сестра си Петрана. За делото са привлечени и Ната Каравелова и Тодора Бакърджиева (известна като "Дългата коса").

За чест на българските жени тайна куриерска служба изпълняват по поръчение и доброволно, укриват Левски и съхраняват революционните архиви и писма Величка Хашнова, сестра на Марин поп Луканов от Ловеч - съдържател на кафене, при когото става размяната на тайната кореспонденция, Мария Сиркова от Ловеч, сестрите Неда и Гана Тачеви от Карлово, Тинка Смолянова от Никопол, Йорданка Филаретова.

Жените куриерки са бдителни, хладнокръвни и не губят самообладание. Често пъти установяването на връзка между двата враждебни бряга е истински подвиг, а дейността под носа на турските шпиони граничи с героизъм. По отношение на самия Левски и неговата роля в тайната организация важни щрихи в портрета му добавя изследователят и съвременник на тайното му революционно дело - Любен Дойчев.

"Преди повече от сто години Левски отлично си е представял и преценявал ролята на пощата като вярна и важна съучастница в революцията. Далновиден, съобразителен, прозорлив - Левски особено добре е схващал голямото значение на "пощенското дело" за организационното укрепване на комитетите."

"След смъртта на Васил Левски - истинския организатор на тайната революционна поща - не се туря край на освободителното дело и на дейността на тайните революционни куриери. Оцелелите куриери не са се изплашили от станалите събития. Те не се поколебават да продължат със същия жар своя път в подетата от Левски благородна борба", пише в свое изследване за Българския революционен централен комитет и Ал. Бурмов.

Героично потвърждение на думите му и част от историята на тайната революционна поща е и изпратеното на 20 април 1876 г. писмо от Копривщица, когато Тодор Каблешков пише до панагюрци : "Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява над конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един друг по улиците! Ако вие, братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище..."

Това знаменито писмо влиза в най-славната и героична българска история като "Кървавото писмо" и е занесено на кон до Панагюрище от специалния куриер на въстаниците Петко Разложков. Така започва Априлското въстание.

-------------------------------------

*Цвети Пчелински е изследовател на пощите и съобщенията по българските земи.