В разгара на икономическата криза в началото на миналата година правителството предложи пакет от близо 60 антикризисни мерки, които трябваше бързо да ни измъкнат от кризата и да доведат до растеж на брутния вътрешен продукт (БВП). Предложенията, чийто основен инициатор беше Министерството на финансите, бяха обсъдени широко и в националния съвет за тристранно сътрудничество с участието на работодатели и синдикати. Между идеите на правителството първоначално имаше и вариант за увеличение на ДДС, но той бързо отпадна, тъй като идеята срещна острата съпротива на бизнеса. С вдигането на ДДС не беше съгласен и министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков.

Заради или пък въпреки въпросните антикризисни мерки за цялата минала година икономиката ни отбеляза символичния ръст на БВП от 0.2% (което според някои икономисти е в рамките на статистическата грешка), докато за ЕС ръстът на БВП беше 1.7%. За част от 60-те антикризисни мерки Министерството на финансите беше пресметнало ориентировъчно колко разходи ще бъдат спестени на държавния бюджет или (в зависимост от мярката) колко допълнителни средства ще постъпят в хазната за 2010 г. Какво показва равносметката на изпълнението на мерките година след тяхното обявяване:



- Либерализация на инвестиционния режим на т.нар. "Сребърен фонд", наричан още "третия стълб" на пенсионната система

Работи се по въпроса, към момента са предприети мерки за повишаване на доходността от направените инвестиции, е отговорът на МФ. Към 31 декември 2010 г. средствата в Сребърния фонд възлизат на близо 1.684 млрд. лева. От тях приходите от лихви по депозити за миналата година са 3.4 млн. лв., трансферите от централния бюджет са 57.2 млн. лв. Останалите средства са от приватизация, натрупани от създаването на фонда до края на миналата година.



- Въвеждане на окончателен данък върху доходите от парични и предметни печалби, получени от участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, както и от други игри, при които печалбата се определя на случаен принцип

От МФ твърдят, че има проект на закон, който към момента се разглежда от Комисията по хазарта. След евентуални нейни препоръки документът ще влезе за обсъждане в парламента през септември, когато ще се обсъждат и други данъчни закони, свързани с бюджетната процедура. Фискален ефект от бъдещия Закон за хазарта би могъл да се очаква през 2012 г.



- Промяна на начина на облагане на застрахователните премии в съответствие с чл.157 от Директива /2009/138/ЕС - въвеждане на данък върху застрахователните премии.

Посоченото е изпълнено и влезе в сила от началото на 2011 г., така че още не може да се прецени какъв ще е годишният фискален ефект за хазната.



- Вдигане на коефициента за изчисляване на авансовите вноски по Закона за корпоративното подоходно облагане от 1 на 1.1.

Промяната влезе в сила от август 2010 г., с което в бюджета постъпиха допълнително 32 млн. лв.



- Увеличаване на дивидента за държавата от държавните търговски дружества от 50 на 80% с промяна в Постановление за изпълнението на държавния бюджет за 2010 г.

С въвеждането на тази мярка за миналата година дивидентът за държавата нарасна с 50 млн. лв.



- Отчисляване на 50% от приходите от наеми на предприятия с преобладаващо държавно и общинско участие в приход на държавния, респективно на общинския бюджет, по реда, който се прилагаше до 2006 г.

С прилагането на тази мярка за миналата година са постъпили в бюджета 3.4 млн. лева повече.



- Въвеждане на данък лукс - удвояване на данъка за жилища с данъчна оценка над 300 хил. лв. и за автомобили със застрахователна стойност над 70 хил. лв.; утрояване на данъка върху персонални яхти и самолети.

Въпросните предложения бяха оттеглени като нецелесъобразни.



- Намаляване на срока съгласно Кодекса за социално осигуряване от 75 дни на 30 дни за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност в случаите на освобождаване от работа.

Предложението е влязло в сила.



- Приватизация на миноритарни остатъчни дялове чрез Българската фондова борса.

От мярката в републиканския бюджет трябваше да постъпят 250 млн. лв. Но не са. Агенцията за приватизация е определила "Първа финансова брокерска къща" ООД за победител в конкурса за инвестиционен посредник при борсовата приватизация на Е.ОН, стана известно на 9 юни.

Централна кооперативна банка АД е спечелила конкурса за инвестиционен посредник за продажбата чрез публично предлагане на 33% от капитала на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и на "ЧЕЗ Електро България" АД. "Булброкърс" пък спечели конкурса за инвестиционен посредник за продажбата на пакети от 33% от "ЕВН България и разпределение" АД и "ЕВН България Електроснабдяване" АД. В бюджета не е постъпило нищо от очакваните 250 млн. лв. от приватизация.



- Набавяне на допълнителен вътрешен и външен финансов ресурс с цел укрепване на фискалния резерв.

По информация от МФ миналата година е емитиран нетен вътрешен дълг (държавни ценни книжа) в размер на общо 849.9 млн. лева. Целта на емитирането на ДЦК е понижаване на бюджетния дефицит, който за 2010 г. е 3.2% от брутния вътрешен продукт (БВП). Външен дълг не е емитиран.



- Ускорена продажба на квоти въглеродни емисии чрез националната система за зeлени инвестиции. Очакваният фискален ефект от тази мярка бе 500 млн. лева.

От Националния доверителен екофонд обясниха, че набират постоянно заявления за финансиране на проекти по националната система за зелени инвестиции. До момента са постъпили около 150 заявления за проявен интерес на обща стойност над 1 млрд. лева. Но това са само намерения, не реални проекти, които могат да бъдат предложени за финансиране, признават от екофонда. На базата на тези заявления след преглед и принципно приемане се формират пакети от проекти, към които проявяват интерес конкретни потенциални купувачи - в зависимост от типа проекти, тяхната степен на готовност, екологичен и социален ефект или други критерии. От данните по тази мярка се вижда, че нейното изпълнение е на начален етап.



- Временна отмяна на преференциите, които се дават на бюджетни учреждения за внос, освободен от ДДС и митнически сборове.

По информация от Министерството на финансите тази мярка е оттеглена. Причината е, че според клаузи от присъединителния договор на България към ЕС страни членки нямат право едностранно да променят размера на митата към трети страни.



- Изграждане на публични регистри за държавно и общинско имущество, отдадено под наем - земеделски земи от държавния и общински поземлени фондове и сключените арендни договори.

Министерството на земеделието съобщи, че е разработило техническо задание за разработване на електронен регистър на имотите от държавния поземлен фонд. В момента е обявена обществена поръчка за избор на изпълнител за разработване на софтуера, като предстои класиране на кандидатите. Срокът за изпълнение на поръчката е 6 месеца от възлагането. Това означава, че изграждането на публичните регистри е на съвсем начален етап.



- Предлагане на 900 хил. дка за авансово платена дългосрочна аренда, продажба на 100 хил. дка чрез публичен търг и разработване на промени в нормативната уредба с цел увеличаване срока на арендните договори. Очакваният фискален ефект от тази мярка беше определен на около 164 млн. лв.

До момента в бюджета не е влязъл и лев, въпреки че авансовото плащане на арендата имаше за цел да осигури предварителни плащания и да ангажира фермерите с дългосрочни договори за обработка на терените.

Какво е изпълнено от Министерството на земеделието по тази мярка? Относно "предлагане на 900 хил. дка за авансово платена дългосрочна аренда" - в момента се провеждат търгове за предоставяне под наем или аренда на земеделски земи. От държавния поземлен фонд са включени около 450 хил. дка земи, за които няма договори за ползване.

По отношение "продажба на 100 хил. дка чрез публичен търг" - за периода 1 януари 2009 - 31 декември 2010 г. са проведени търгове за продажба на земи от фонд "Земеделие" на притежатели на поименни компенсационни бонове (ПКБ) за обща площ от 50 498 дка. Продадени са земи в размер на 47 121 дка на стойност 21 65 563 броя ПКБ. Номиналната стойност на един ПКБ е 1 лев. Боновете представляват държавен дълг към собственици на земеделски земи, които не са възстановени поради проведени върху тях мероприятия. С продажбите на земи от фонд "Земеделие" чрез заплащане с ПКБ държавата фактически погасява този дълг, възникнал с издаването на боновете, поясниха от земеделското министерство.

От данните на земеделското ведомство става ясно, че тази мярка е изпълнена на около 50%.



Всичко това показва, че по-голямата част от антикризисните мерки, насочени към подкрепа на бюджета, или не са стартирани, или са в съвсем начален стадий и резултатите от тях не могат да бъдат оценени. Равносметката за мерките за ограничаване на публичните разходи, както и на тези за подкрепа на пазара на труда е отделна тема.



* Заглавието е на редакцията