"Императивът на себепознанието винаги е бил в сърцевината на философските търсения", пише преподавателката в Масачузетския технологичен институт Шери Търкъл в книгата си за мрежата и личността "Живот на екрана: Идентичността в ерата на интернет" (Life on the Screen: Identity in the Age of the Internet). Публикувана през 1995 г. като втора част от трилогия, която изследва отношенията ни с технологиите, тя разглежда въпроса за това кои сме ние в онлайн пространствата. И какво означава да сме офлайн.

Добрата новина е, че резултатите са положителни. "Играта винаги е била основен аспект на индивидуалните ни усилия да изградим идентичност", казва Търкъл и препраща към психолозите на развитието Ерик Ериксън с намигване към теориите на психоаналитиците Фройд, Лакан и Юнг. "По отношение на възгледите ни за аз-а нови образи на множественост, хетерогенноста, гъвкавост и фрагментиране доминират съвременното схващане на човешката идентичност".

В този постмодерен свят всеки може да бъде когото си поиска, дори и сирийска блогърка лесбийка**. Том МакМастър, който бе разкрит за всеобщо удивление като автора зад блоговете на измислената Амина Абдула Араф ал Омари от Дамаск, твърди, че е използвал платформата, за да изрази себе си и да играе със самопредставянето си. Той е един от най-ярките случаи напоследък, които доказват описанието на Търкъл за мрежата като лаборатория за идентичност.

Във времето, когато бе публикувана "Живот на екрана", маниаците в интернет пространството бяха специализирана категория хора - повечето от тях бяха колежани, студенти и техните преподаватели от един забележително ограничен кръг талантливи хора върху изненадващо ограничен географски район. Те бяха технически грамотни и отворени за виртуално изследване на нови територии в мрежите на комуникационната платформа. С други думи, това бяха либерални, просветени умове, склонни да се отдадат на безпрецедентната лекота на самоизразяването, която новите технологии предоставят за разлика от технофобите, които смятаха, че всеки, който е онлайн, е особняк или маниак.

Като психоаналитик и потребител на мрежата, Търкъл посвещава голяма част от книгата си на обяснения за това защо изборът на множество личности не е патология. За разлика от латинския си корен думата "идентичност" не по правило означава "еднакво, същото", твърди тя. "Нито една от тези идентичност може да бъде наречена абсолютната, истинска личност", пише тя и твърди, че мрежата ни дава възможност да опознаем "вътрешното си многообразие". В традицията на психоанализата актуализацията на аз-а означава да си изясним кои сме и да интегрира всеки аспект от самоличността в стройна и добре интегрирана личност.

Днес почти всеки е играл тази игра на идентичност. Дори и никога да не си участвал в онлайн игра или да си се присъединявал към уебобщност, вероятно имаш профил в социална мрежа, писал си в блог, създал си уебсайт, коментирал си статия или си писал в надигащото се цунами на коментари в "Туитър". Може да си правил и повече от едно от тези неща. Поздравления! - ти си част от постмодерния опит за активно конструиране на собствената си онлайн идентичност.

Точно както го описва Търкъл преди повече от 15 г., мрежата е медия, в която действието е абсолютно задължително, за да изразим себе си. За разлика от богатото пространство на живота офлайн, където идентичността ни се изразява чрез визия, звук, мирис, докосване и вкус, онлайн ние "играем", изразяваме се активно.

Повечето от нас представят един идеализиран "аз", фабрикуван за различните ни публики. И най-често това означава, че се киприм за снимките си на профила, изразяваме мнения и оценки, които смятаме, че ще накарат другите хора да ни харесат, постваме и туитваме информации, които са ни интересни и които няма да направят да изглеждаме смешни или жалки в очите на другите. Но най-важното е, че на първо място мислим.

Днес нещата са далеч по-различни от времето, когато Търкъл пише нейната книга "Живот на екрана". Тогава повечето онлайн общности са населявани от непознати и анонимността позволява една фриволност, в която почти няма последствия за аз-а. Днес нашият виртуален социален живот е все по-интегриран с офлайн социалния ни живот. Например "Фейсбук" изисква от притежателите на акаунти да заявят истинските си имена и залага на реални приятелства. Свободата на изразяване е ограничена от заплахата от офлайн последствия за действията ни онлайн. Днес репутацията ни офлайн е много по-тясно свързана с репутацията ни онлайн, отколкото преди години.

Съвременната онлайн идентичност вече не е единственият контрол на индивида. В модерната компютърна мрежа ние комбинираме идеализираното си представяне със снимките, на които изглеждаме добре, но не особено предизвикателно, направени от "приятели" на партита и качени в социалната мрежа. Кроткото време на игрите на идентичност, описани от Търкъл през 1995 г., вече не работи в полза на днешните потребители на мрежата - всъщност нашият опит в съвременната онлайн идентичност неспасяемо наподобява офлайн личността ни.

Последната книга на Търкъл "Сами заедно" (Alone Together) бе публикувана във Великобритания преди месец. Тя е сензационен обрат на 180 градуса от предишните й две книги, които звучаха далеч по-утопично. Новият й подход към отношенията ни с технологията се формира на базата на 15-годишни наблюдения върху промяната в основната маса потребители на компютърната мрежа. Тя е убедена, че всички сме повлияни от тази промяна. "Преди казвахме: имам чувството, искам да позвъня по телефона, а сега казваме - искам да имам чувство, имам нужда да изпратя текст", споделя авторката неотдавна на дискусия в Британската библиотека.

Аз все още споделям тезите на старата Търкъл. Онлайн средите без последствия ни позволяват да практикуваме и да играем, без да се страхуваме от последиците офлайн и всъщност са уникален терен да изявим различните страни на личността си. В интернет мога да бъда всеки, дори и куче. Както установи Том МакМастър, все още има места онлайн, където това е възможно. Той, както и аз, сме намерили своята публика: Аз туитвам, следователно съществувам.



---------

* Авторката е журналист и изследовател, доктор на науките по социална психология, дисертацията й е на тема как информацията се разпространява чрез социалните мрежи в интернет.



** През февруари онлайн се появи блогът "Лесбийка от Дамаск" (A Gay Girl in Damascus), в който бе заявена целта да се опише "какво означава да си гей тук". Той събра много последователи, особено след въстанието в Сирия. Амина описваше участието си в уличните протести, връзките и флиртовете си и дори как била принудена да се крие, след като силите за сигурност дошли да я търсят в дома й. През юни имейл до в. "Гардиън" разкри, че зад блога стои 40-годишният Том МакМастър, близкоизточен активист и студент в университета в Единбург. Британският вестник получи мейла от съпругата на МакМастър.