Колко грозна може да е една сграда? Бедна ти е фантазията

Трансформация

Колко грозна може да е една сграда? Бедна ти е фантазията

Когато дяволът се зачете в Закона за устройство на територията, се раждат невероятни архитектурни извращения

Таня Петрова

Недоразумения - "Лозенец", София

- Абсурд, това е толкова грозно, няма да мине.

- Госпожо, за мене красотата му е в резепето.

- - - - - - - - - - - - -

Привет ;)

Правя проект на един хотел, искам да разположа храненето на персонала и няколко от офисите под земята, съответно няма естествено осветление - какви ограничения има по този въпрос? Един вид - законно ли е?

- - - - - - - - - - - - -

Моля, помогнете! Трябва да докажа и да се аргументирам, че не може да се проектира жилище в полуподземен етаж. Представен ми е проект, в който кота 0 е на 1.50 м под тротоара и са проектирани жилища.

- - - - - - - - - - - - -

Форумът на lex.bg за архитектура и дизайн прелива от подобни мили разговори за заобикаляне на един от най-тежките и често изменяни закони в България - Закона за устройство на територията. Приет през 2001 г., законът до момента е претърпял 48 корекции. Постоянните поправки се опитват да дефинират толкова много частни случаи, че законът спокойно може да се преименува на Закон за устройствените изключения.

Тежкият текст от 239 члена, натоварен с допълнителни 73 дефиниции на използвани термини в заключителните разпоредби, се чете както дяволът евангелието и от проектанти, и от чиновници из стотиците администрации, натоварени да работят с него. Към сметката трябва да се прибавят и други 122 члена от втората строителна библия - наредба 7 за правилата и нормативите за устройството на отделните видове територии.

Пропуските - съзнателни или умишлени в нормативната уредба, са само едно от обясненията за десетките градоустройствени и архитектурни извращения, видели бял свят след стихийната реституция. Няколко единични инициативи от последните месеци обаче показват, че търпимостта към всичко това започва да се изчерпва. Показателна е активността на групата "Трансформатори", преобразила улица "Шишман" в галерия на открито, групата "Архитектурни извращения" във "Фейсбук", 3D България, дружество "22" архитекти към Съюза на архитектите, дебатите в средите на архитектите за начина, по който следва да работи съсловната камара.

Правила и изключения

Сигурно би било интересно някой да обясни защо в големите села минималната площ за гробища е 1.3 кв. м за жител при 2.7 кв. м за големите градове, защо в малките градове повечето от територията задължително е за жилища и нужно ли е въобще да имаме 10 вида населени места. Встрани от утопичния опит да се измислят количествени изисквания за всичко, законът и наредбата изобилстват от изключения - и в самите нормативи за застрояване, при които често се допуска намаляване на редица параметри, и в реда, по който се вземат отделни решения. Така например общинските съвети имат право сами да решават дали да изискват инвестиционни проекти за селскостопанските постройки и строежите от допълващото застрояване; малките населени места под 10 000 жители могат по-лесно да променят предназначението на зелените площи за инфраструктурни проекти и т. н., и т. н. Докато някои правила са ненужно детайлизирани, други са претупани набързо. В Наредба 7 частта за озеленяване на отделните имоти включва един-единствен член, от който научаваме, че дървесната растителност се дели на три вида - ниска, средна и висока. Всичко това обаче в крайна сметка няма особено значение. Само 87 общини имат общи устройствени планове (с цената на компромиси), а строителството в останалите се случва по вълшебната формула "частично изменение".

Великолепната четворка

В това море от изключения се лашка лодка с четирима пътници - инвеститор, архитект, строител, надзорник. В преобладаващата част от случаите инвеститорът иска строителния максимум от терена, без задължително да притежава вкус, обясняват архитекти. Архитектът е принуден да се съобразява с него, като наред със ЗУТ често се бори и с друг надупчен закон - за обществените поръчки. Строителят се стреми да изгради всичко максимално евтино, а фирмата за надзор обичайно е в приятелски отношения с него. Разбира се, групата невинаги е такава.

Параметър в сложното уравнение е и администрацията. "Постоянно се сблъскваме със случаи, в които едно решение минава в един район на София и категорично се отхвърля от друг. Няма уеднаквяване на практиката дори на територията на една община", разказват проектанти. Много от тях вече са открили устойчивите дупки в законите и се възползват от тях. "Това, което се иска обикновено от нас, може да се сравни с надуването на топка с множество дупки. Плондирът изскача все повече от дупките, но не трябва да се пука. Крайният резултат е нещо грозно, с което трудно се играе", обясняват архитекти. Казано с други думи, градоустройствената мярка не е краят и отвъд нея идват заиграванията с думи, дефиниции и откровени измами.

Надлъгване

И с невъоръжено око е видно, че най-голямото надлъгване тече в подпокривното пространство на сградите. Тук се играе и с максимално позволената разгъната застроена площ, и с височината на сградата, обясняват архитекти. Една от редовната практика е включването в чертежите на фалшиви складови помещения в подпокривното пространство, които всъщност впоследствие се използват като жилищни. За целта се прилага вратичка в Наредба 7, която позволява складовите помещения да се изключват при смятането на разгъната застроена площ и така полезната площ се завишава. Със същата цел фалшиво се чертаят и покриви, които на практика са тераси. "В тези случаи изходът към терасата се представя за прозорец и веднага след приемането на строежа се подменя с врата", обясняват архитекти.

Наклонът на терена и включването на кули са най-масово използваните трикове за завишаване на височината на сградата. "Височината на сградата зависи от наклона на терена и това води до изготвянето на фалшива геодезия, за да се вдигне постройката. Наредба 7 не казва на какво следва да прилича една кула и изисква тя да е максимум 25 кв. м. Тази квадратура се разполага по покрива така, че сградата се вдига допълнително", обясняват архитекти. Наред с това максимално позволената височина на сградата при различните видове застрояване - ниско, средно, високоетажно, обикновено не се дели точно на изискванията за височина на етажа - 2.6 м, и се получава остатък, който всеки се опитва да използва.

За играта с озеленяването вероятно може да се издаде цял учебник. Минималният процент озеленяване може да се разполага под и над земята, като наредба 7 допуска дори цялото озеленяване да е в подземното или полуподземното ниво. Така ужасяващите постройки с единични и повехнали кашпи по терасите и покривите стават лесно обясними. Изискването минимум 1/3 от зелената площ да е с дървесна растителност обикновено се покрива чрез засаждането на кипариси, обясняват проектанти. Служители на градоустройствени дирекции пък считат, че проблемът с озеленяването идва покрай въвеждането на нереалистично високи проценти в името на популизма.

Накъде

Според архитекти правилата могат да стана по-ясни, като графичната част към Наредба 7 бъде разширена с много повече примери. Нужен е и цялостен преглед на законодателството. В тази посока гилдията с носталгия си спомня за наредбата за застрояване на Столична община от 1934 г., приета при кмета инж. Иван Иванов и открила път към прочутия устройствен план на проф. Мусман за града градина. Тази наредба е мислила и за естетиката, и за рационалното ползване на незастроените площи. Според изискванията й фасадите на всички новостроящи се сгради е следвало да имат предвид вече съществуващи художествени и архитектурни решения на съответната улица, а фасадите в идеалния център са минавали през архитектурна комисия. На текста от 1934 г. дължим и красивите вътрешни дворове на София. "Незастроените дворове, следъ като са спазени всички предписания на тази наредба, трябва да се оставятъ по такъвъ начинъ, че всички вътрешни дворове да образуватъ правиленъ кварталенъ дворъ", пише в нея.

Докъде се простира естетическата ни търпимост

Калоян Колев*

Архитектурата определено е "форма на насилие над пейзажа", резултат от обществената и персонална необходимост от материална среда. Тя рефлектира обратно върху човека като консуматор на тази среда. Докъде се простира естетическата търпимост на обществото, какви са измеренията на визуалната ни хигиена и обръщаме ли внимание с какво "се храни" собственото ни усещане за красота и хармония?

Един мъдър чужденец ми беше казал: "Уважавайте добрите си архитекти, защото са малко и на тях наистина им е трудно". И как иначе. Красивата среда ражда красиво мислещи хора. Изглежда толкова приятно и лесно е да си творец в Италия, Испания, Франция - не само заради вдъхновението, което носи архитектурата им, но и заради обществената необходимост от красота. Два самообуславящи се фактора, които у нас липсват и дори напротив. Архитектурната среда е в трагично състояние, а и обществото като че ли не се нуждае от по-добра. Основна причина за това са архитектурните извращения - онези зрънца самодейност, изпъстрили сградната ни действителност, които преливат чашата на естетическата търпимост и създават усещане от архитектурата като за неуреден заден двор. В тази самодейност участва цялото общество и като че ли никой не осъзнава отговорността си за това, че обществената архитектурната среда е съвкупност от индивидуални творчески усилия.

У нас се строи с учудващо самочувствие и с дори престъпно безхаберие. С лекота се остъкляват балкони, защото и съседът вече го е направил, усвояват се безпроблемно покривните перголи. Какво като е грозно, и другаде е така. Това е философията, която ражда извращенията. За съжаление този процес се самоизхранва - всяко недоразумение снижава нивото на естетическа търпимост и отваря път към нови "идеи".

Анализът на архитектурната среда у нас по отношение на архитектурните извращения води до типологизирането на няколко основни групи в зависимост от крайния резултат. Заради богатството на художествените си "достойнства" голяма част от примерите биха могли да бъдат поместени в повече от една група.

1. "Маниеризъм и самоцелни напъни" - това е може би единствената група извращения, при които основна роля играе архитектът или принципно творецът, защото се оказва, че невинаги архитектът е автор на композиционната идея.

2. "Балкони, Навеси и Надстрояване" е група извращения, която синтезира широко разпространена практика на "усвояване" на т.нар. "мои" площи като балкони, покривни перголи, изграждане на самоцелни навеси и безцеремонно надстрояване на подпокривни етажи.

3. "Поддръжка" - тук основен фактор за извращението е липсата или пренебрежимо малкото усилие, което се полага за поддържане на даден архитектурен елемент или сграда.

4. "Недоразуменията" са нещо, което се случват навсякъде, но в архитектурата те са особено забележими.

5. Искрената грозота или по скоро съвкупността от всички предходни извращения формират тази група. Това са комплексни творения, отличаващи се с дозирана монументалност и балансирано спокойствие, но чийто краен резултат е едно разтърсващо естетическо преживяване, за което авторът просто няма обяснение - деликатно наречени "Купчини".

----------

Арх. Калоян Колев е управител на архитектурно студио "Дакор". Той е създател на групата във "Фейсбук" "Архитектурни извращения".