ВИЗИТКА:

Георги Прохаски е основател и председател на Центъра за икономическо развитие. Завършил е международни икономически отношения в УНСС - София. През 1990-1997 г. е директор на фондация "Отворено общество", а от 1997 г. до 2000 г. е главен съветник в Министерския съвет. След това става председател на Българската фондова борса, а от 2000 г. до 2002 г. ръководи управата на СИБанк.



- Г-н Прохаски, кога ще забогатеем?

- Вероятно никога, защото хората винаги искат повече от това, което имат. Ако погледнем голяма част от страните по света, ние сме богати, защото голяма част от тях са в по-лошо материално състояние от нас.

- Но България остава сред най-бедните страни в Европа.

- Да, в сравнение с другите от ЕС сме все още бедни. Ако ме питате кога ще достигнем средното ниво на ЕС, мога да кажа, че ако се движим със сегашните темпове, ни трябват поне още 20 години.

- Какво би могло да ускори този процес? Виждаме, че все пак, макар и бавно, българската икономика се съживява?

- Да, определено вече сме във фаза на растеж, всички основни сектори, като изключим строителството, растат спрямо миналата година. Този растеж обаче е твърде слаб и недостатъчен дори за този 20-годишен хоризонт. С 2% ръст дори ще изоставаме, защото Европа расте средно с около 2.5%. За да догоним по-развитите страни, трябва да растем поне с 5%, а много от моите колеги ще кажат, че и това не е достатъчно. Трябва да сме реалисти - при тези параметри на икономиката, които имаме, при ресурсите, с които разполагаме, не можем да очакваме двуцифрен растеж, с който могат да се похвалят някои от развиващите се страни.

- Според финансовия министър от месеци вече сме излезли от кризата, а вие казвате, че хората ще го усетят по джоба си през 2012 г.?

- Да, така е. За нас е важно всяка година да сме малко по-добре от предходната или поне да не се връщаме назад. Това, което България все пак успя да постигне по време на кризата, е, че ние не се върнахме много назад. Нямаше сериозни сривове в заплащането, безработицата все пак не стана толкова масова, колкото в някои други страни. Сега България е на средното за Европа равнище по брой безработни - има много други страни с над 10%, има и с 20% безработица. Инфлацията също не беше толкова висока, че съществено да изяде доходите на хората. Сега можем да надяваме, че ще има ръст на заплащането на труда и на плащанията, които идват от държавата - пенсии, социални помощи. Но това вероятно ще бъде възможно едва през следващата година, тъй като през тази година растежът все още е много слаб. В същото време отделните експортно ориентирани предприятия все още не са покрили загубите си от последните две години, а обемът на тяхното производство все още не е достигнал предкризисния период. Всичко това се надяваме да се случи през следващата година и да доведе до нов ръст в заплащането.

- Казвате, че кризата не ни е върнала много назад. Може би защото сме толкова бедни, че няма вече накъде?

- Винаги има накъде. Ако правителствата на България през последните 15 години не водеха благоразумна фискална политика и бяха натрупали подобен на гръцкия дълг, това можеше да стане и у нас. Въобще не е толкова трудно да си го представим. Просто трябваше всяко правителство да харчи малко повече всяка година, да направи едни дефицити от по 10% ежегодно. Тези пари можеха да отидат в различни проекти с неясна ефективност, може би щеше да се надуе още държавният апарат, предизборно щяха да се вдигат заплати и пенсии и отново щяхме да сме в същото икономическо положение както сега, само че с бремето на дълг от 60-70 млрд. лв.

- Постоянно се говори колко е хубаво, че България има ниски данъци и финансова дисциплина. Защо тогава инвестициите намаляват в пъти?

- Така е и това е един от най-обезпокояващите показатели през тази година. Очаквахме, че с отшумяването на кризата в Западна Европа към България ще се насочат нови инвестиции, но това явно няма да стане през тази година. И тук причините са различни - от една страна, все още кризата не е отшумяла достатъчно, за да започне сериозно ново инвестиране в глобален мащаб. Освен това кризата в Гърция оказа съществено влияние. Ситуацията там създаде общ негативен имидж на Югозападна Европа и България поне досега не успя да се отличи достатъчно от Гърция като пазар и като място за инвестиции. Това, което стана с повишаването на кредитния рейтинг на България преди дни, ще помогне инвеститорите да видят страната ни в коренно различна светлина. Вероятно стратегическите инвеститори гледат с недоверие на целия район, затова ние трябва да положим двойни усилия - и като бизнес, и като държава, да покажем на света, че България е различна, разумна и финансово стабилна. А има и още много несвършена работа - особено по отношение на административните тежести към бизнеса и бюрократичните спънки, които срещат фирмите при влизането си в България.

- На какви проблеми се натъкват най-често фирмите, решили да инвестират у нас?

- Един от основните проблеми е нестабилното законодателство. Например възобновяемите енергийни източници, там има голям инвеститорски интерес, но честите промени в правилата отблъскват фирмите - не само в този, и в други сектори. Освен това при нас много тежко се работи с такива монополни структури като електроразпределителните дружества. Включването в мрежата на едно ново предприятие, независимо дали е голямо или малко, става много трудно, придвижването на документите отнема близо година. Такива процедури няма в нито една друга европейска страна. Причината е, че държавният монопол стана частен монопол и действа по същия неприемлив бюрократичен начин. За съжаление това е трудно да бъде променено и държавата има много малко лостове, с които би могла да подобри нещата.

- Според статистиката на БНБ имаме отрицателен баланс на инвестициите, защото фирми изплащат кредити на компаниите майки в чужбина. Това проблем ли е?

- Основно банките връщат заеми на централите си. В момента кредитирането у нас е свито, няма добри проекти за финансиране, те не могат да реализират тези средства, затова предпочитат да ги върнат. А и някои банки майки може би имат финансови трудности и предпочитат да централизират ресурса си, вместо да го оставят в дъщерни структури. Що се отнася до реалния сектор, там е нормално по-големите инвестиции постепенно да се изпращат на компаниите майки, освен ако не се реинвестира печалбата в страната.

- Защо у нас липсват добри проекти?

- Основният проблем е страхът. Най-голямата вреда, която нанася икономическата криза, е убиването на желанието за поемане на нов риск, на инициативата. Фирмите свиват инвестиционните си планове, гражданите също свиват потреблението си - не взимат кредити, и така икономиката се свива. Обратният процес на започване на растеж може да се случи, когато се върне апетитът за поемане на риск. Трябва да започнат да се мислят нови проекти и хората да вярват, че могат да върнат кредитите си за по-едри покупки. У нас този процес едва сега стартира и може би едва през 2012 г. ще видим по-очертана тенденция. Ако българската икономика покаже стабилност и тенденция за развитие през тази година, се надявам, че през следващата бизнесът, чуждите инвеститори, ще са по-активни, което ще даде основата на един още по-висок растеж.

- Ще рефлектира ли у нас опасността от фалит на САЩ?

- САЩ намериха решение. Всички сериозни анализатори очакваха все пак опасността да бъде преодоляна. Според мен те дори малко преиграха и създадоха страхове в международната общност, което накърни образа на САЩ като най-стабилната икономика и финансова система. Няма да има никакво отражение в краткосрочен план. В дългосрочен план това силно задлъжняване на САЩ постепенно, ако не бъдат взети мерки, може да доведе до отслабване на ролята на долара в световната икономика. Това обаче са процеси, които ще се развиват с десетилетия, не е нещо, което ще има ефект в близките години.

- САЩ са на прага на фалита, а кредитните агенции все още им дават висок рейтинг?

- Не трябва да забравяме, че зад тази оценка стои все още най-голямата икономика на света. Но вече виждаме, че дори и САЩ трябва да спазват някакви правила на ограничаване на задлъжнялостта. Проблемът е сходен с южноевропейските страни, въпросът е, че те са малки икономики и са много по-уязвими. Това е урок за всички - задлъжняването на една държава над определени нива рано или късно води до сериозни проблеми.