Вместо очакваното успокоение след като се разбра, че САЩ няма "да фалират", понеже тамошните политици най-сетне подписаха поредния скок на държавния дълг, финансовите пазари на най-голямата икономика се сринаха. За последния ден от миналата седмица борсите - първо в САЩ, веднага след тях и по целия свят - загубиха между 2.5 и 4% от пазарната си капитализация (т.е. средно с толкова падна курсът на търгуваните акции). Най-тежка - 4.8%, бе загубата от най-престижните книжа, 500-те избрани от Стандард енд Пуурс. Същият Стандард енд Пуурс ден преди това свали книжата на САЩ от пиедестала на безрисковите инвестиции и понижи рейтинга им от ААА на АА+. Не че има някакво значение с колко и какви букви някой си бележи ценните книжа. Никой финансист не вярва вече на рейтингарите. Цял свят узна, че сметките на Стандард енд Пуурс за дълга на САЩ са сгрешени с цели 2 трилиона! Но твърде дълго кредитните рейтинги бяха религия за даскалите по финанси, политиците и журналистите. Затова медиите продължават да им приписват чудодейна сила и виждат в търкалящите се презглава надолу рейтинги предвестие за



финансов Армагедон



В паническа врява се смесиха прокобите за начало на нова рецесия с опасенията за верижни фалити (този път вещаят фалит на държави поради липсата на банкрутирала банка), страховете за покачване на лихви и данъци, за загуба на работни места и всички икономически страхотии накуп. В тази глъчка показателно се преплитат противоположни по посока страхове. Дори професионалните анализатори се щурат между очакванията, че световната икономика ще колабира в дефлация и опасенията, че централните банки в САЩ и Европа всеки момент ще отприщят инфлацията, та пороят на обезценените пари да отнесе натрупаното бреме на дълга (и едновременно с това да конфискува всички спестявания, пенсионни и инвестиционни фондове, пътьом да нулира фиксираните доходи). Психозата, подхранвана от



паралелни страхове,



панически очаквания, които по никакъв начин не могат да се сбъднат едновременно, е характерен симптом на днешните финансови пазари. Все едно едновременно да се страхуваш от скорошен потоп, хем и от опустошителна суша. Отгоре на всичко липсват обективни данни и за едното, и за другото. Анализаторите, които вече сами със себе си спорят, са съгласни с едно: няма фундаментални причини за последния борсов срив. Данните, публикувани предишните десетина дни, не сочат влошаване на стопанския климат, още по-малко сигнализират нова рецесия или прословутото "двойно потапяне" (брътвеж, предсказващ скорошен по-дълбок срив на световното стопанство, което щяло да падне по-ниско от дъното, достигнато през март-август 2009 г.). Лесно е да приемем, че колективна шизофрения е налегнала световните финанси. Не е така. За жалост



противоположните очаквания са рационални,



нещо повече, от днешна гледна точка са равно възможни. Невъзможно е светът да остане в сегашното състояние. Поне половината държави от Г8 са затънали в дълг, който сегашните им бюджети не могат да обслужват. Нещо трябва да се направи. А политиците от двете страни на Атлантика изглеждат еднакво безпомощни. Никаква идея не проблясва в погледа им. Бръщолевенето им е пълна мъгла. Те са на кръстопът, но никой не може да предугади в коя посока ще тръгнат. А възможностите са или да затегнат здраво фиска, да вдигнат налозите, да спрат безхаберното пилеене на трилиони долари и евро в "спасителни" и "насърчителни" фондове (като вдънземя и без следа потъват!) - това значи дефлация, колапс. Алтернативата е да пуснат инфлацията. Насам зло - и натам зло. Най-злокобно е хаотичното лутане по средата. Хаос е причината за сриващите се финансови пазари. Хаос = несигурност = риск.

Пазарът предпочита инфлацията

и затова в САЩ натискат централните банкери да пуснат QE3 - поредните (трети) "количествени облекчения", т.е. да облеят пак пазара с долари. Склонните към стратегическо мислене икономисти са против: QE3 нищо няма да реши, само ще удължи агонията. Но още ще увеличи социалното напрежение. Така е. Пазарът ще се успокои само когато изчезнат хаосът и несигурността. Това ще стане, ако знаем накъде ще вървят държавите през следващите три до пет години. Но никой не вярва на политиците и на чиновнически алабализми на брюкселско-вашингтонски новоговор. Чакаме ясно решение по кой път ще вървим, с твърди гаранции, че лутането спира и пътят ще се следва. Докато чакаме,



светът остава скован в депресия



За ново потъване няма причини и пространство. Фирмите са се свили и трудно се оттласкват от дъното. До ден-два борсите ще преодолеят петъчния срив. Прогнозите, че икономиките тръгват да растат, също излязоха ялови. С години може да трае безизходицата, наричана "депресия". Една от най-мъдрите книги в Библията е "Изход". Тя учи, че за да намери изход от мизерията един народ, той трябва да има водач, а водачът трябва да има идея накъде го води. Но зли езици нашепват, че Великата депресия свършила, когато се появили Водачите: Duce, Fuhrer, Caudillo ... Хора, бдете!