Няма по-добро доказателство за лековерието (или за нещо още по-лошо) на западните медии от това колко лесно бяха манипулирани от говорителя на либийските бунтовници за ситуацията в страната. От неделя до понеделник вечер миналата седмица повече от 24 часа електронните медии предаваха, че бунтовниците са заловили Сейф ал Ислам и брат му Мохамад. Защо повярваха и огласиха тази непотвърдена информация? Защото им я съобщили бунтовниците. Без снимки, без аудиозаписи, без доказателства. Дори бе казано, че залавянето на Сейф е потвърдено от прокурорите на Международния наказателен съд, които пък от своя страна били повярвали на това, което им казали бунтовниците. Да се надяваме, че те ще се придържат към по-високи стандарти, когато изправят Кадафи и синовете му на съд, инак тиранинът няма начин да не бъде оправдан!

Както вече всички знаем, това бе пропаганда. Бунтовниците очевидно са си измисляли. Сейф е задържан. Мохамад също. Може би и трети от братята. Или не. Или... Опааа! Мохамад избягал! Явява се и западен репортер, който разговаря със Сейф вечерта, синът на Кадафи кара брониран "Ленд Роувър"! Но ето го отново, върху раменете на ликуващи поддръжници. Някъде в Триполи в понеделник вечерта (предполагам в онези 10 процента от града, които все още не са под контрола на бунтовниците). Една от електронните медии прекъсва предаването си за тържествата по повод победата в Триполи, за да съобщи истината за Сейф - водещите са железни, лицата им не трепват. Един от тях дори пита на кого ли трябва да вярваме! Онемял "експерт", който се случва в момента да е в ефир, допуска, че може би трябва да вярваме на очите си, след като в този миг Сейф е на екрана и се усмихва на въоръжената си охрана, докато водещият задава въпроса си.



Сериозно - какво се случва с журналистиката?



НАТО бързо се трансформира - в рамките на 15 000 полета, от сила за защита на цивилните с мандат от ООН и от Арабската лига във въоръжено крило на сухопътните сили на бунтовниците, а жертвите - кого го е грижа?! В същия дух изглежда сега западните медии се превръщат в пропагандна машина на бунтовниците. Или става дума просто за краен мързел.

Преди няколко седмици бунтовниците убиха собствения си военен командир Абдел Фатах Юнис и едно от обясненията бе, че не бил от правилното племе. Досега не сме чули обяснение и медиите спряха да питат - дори когато от Зеления площад опозицията радостно обяснява, че всички са единни, че помежду им няма племенни вражди и че Либия е една държава. Никой не пита защо Либия от векове се дели на Източен район, наричан Киренайка със столица Бенгази и Западен район, наричан Триполитания със столица Триполи. Нито пък защо бунтовниците, които трябва да представляват обединена Либия, са заменили зеления национален флаг със знамето на монархията, управлявала от Бенгази през 50-те и 60-те г. на миналия век, докато не е свалена от "националистическата" революция на полк. Муамар Кадафи през 1969 г. Както и не се споменават 140-те племена в Либия, негодуванието на араби и бербери, расовото разделение между черните африканци туареги от Южна Сахара и съперниците им от Арабския север.

Преди месеци неколцина печени репортери в Бенгази забелязаха, че източнолибийските джихадисти, които убиваха американци в Афганистан, се завръщат в Либия, за да дадат рамо на бунтовниците аматьори.



Да сте чули някой водещ скоро да говори за тях?



Как ще се впишат в новото национално правителство? И какво ще се случи с тези хора, които тайно, извън закона, обучават на терен, направляват и дори може би ръководят отрядите на бунтовниците? Официалната позиция не е ли никакъв западен ("неоколониален") ботуш на либийска земя?

Експерти по разузнаването във Вашингтон освен това се питат как можем да попречим на новото правителство на по-късен етап да "продава" оръжия на "Ал Кайда" например. Те не питат защо трябва да се тревожим за това, че "Ал Кайда" купува оръжия от правителство, след като може да бъде част от правителството, което притежава оръжията.

Когато четете тези редове, Сейф може наистина вече да е заловен, а може и да ръководи поредната битка. Може и да е мъртъв. Но не можем да знаем кое е вярно и кое не е, защото журналистите (читателите и зрителите?) спряха да задават трудни въпроси и вече не играят ролята на скептичното ни съзнание и будната ни съвет. Вместо това си бъбрят с водачите на веселието в лагера на бунтовниците, които на всичкото отгоре знаят английски език (следователно е малко вероятно да са от лагера на джихадистите) и препредават всичко, което е решил да им каже говорителят на бунтовниците.

Всеки въоръжен конфликт се съпровожда от пропагандна война и не обвинявам бунтовниците, че разпространяват клюки или лъжи, или добри пожелания, които биха били в тяхна полза. Това е война. Но очаквам от нашите журналисти, които би трябвало да са свободни и информирани, да бъдат и цинични и да задават трудни, несантиментални въпроси, за да можем да добием някаква представа от действителните факти, преди да правим оценки, и да можем да помогнем на бунтовниците да се справят с всички трудни проблеми, пред които ще се изправят, когато Кадафи си отиде.

Както видяхме в случая с "ареста" на Сейф, разпространяването на пропаганда може единствено да навреди на авторитета и доверието към бунтовниците, на които твърдим, че искаме да помогнем. Ние помагаме на добрите, като прилагаме към тях същите стандарти за истина, каквито изискваме и от лошите. Служим на обществото, като съобщаваме единствено това, което знаем и сме потвърдили като достоверно. Това е журналистическата почтеност. Която май вече е изчезнала - не само в Нюз ъф дъ Уърлд и Фокс, а и в останалите електронни медии. Срамота.