Миналата седмица беше публикуван проектът за промяна на наредбата за таксиметров превоз на пътници към Закона за автомобилните превози. Първото впечатление от текста е основната причина за нейната промяна, посочена от администрацията: "Тъй като потребителите не винаги са способни да преценят в конкретния момент качеството и цената на предлаганата услуга и да направят своя избор, регулацията на цените за предоставянето на таксиметрови услуги чрез определянето на максималните им размери ще доведе до защита на правата както на българските, така и на европейските и чуждестранните граждани, потребители на услугата".

Този аргумент сам по себе си би могъл да се приложи спрямо всички сделки и показва, че администрацията няма вяра в способностите на потребителите да преценяват за себе си кое е изгодно и кое не. Другият лайтмотив е подозрението, че всички таксиметрови шофьори/фирми имат за цел измама на клиентите и потребителите се нуждаят от защита. И двете предположения, разбира се, са грешни, но дават ясен пример каква е изходната позиция на чиновниците при мислене на политиките.

Две са основните точки в наредбата - въвеждане на извънградска тарифа за таксиметров превоз и трайно боядисване в зелен цвят, когато превозното средство е хибридно или се задвижва изключително с електрически двигател.

Настоящата практика е таксиметровите шофьори да настояват да им бъде заплатен и обратния "празен" курс при пътуване извън града, т.е. клиентите заплащат двойна цена на километър. Идеята на администрацията за прекратяване на тази практика е въвеждането на извънградска тарифа за превоз, като максималната стойност на тази тарифа трябва да не е по-висока от 50% от градската.



Къде е проблемът при въвеждането на подобна тарифа?



Първо, при положение че в момента клиентите се съгласяват да ползват услугите на "високите" двойни тарифи, това означава, че търсенето и предлагането на дадената услуга се уравновесяват, т.е. се срещат на определена цена и има реална сделка. При въвеждане на административно определяна цена, по-ниска от равновесната, това ще доведе до един от два варианта. Първият е - част от таксиметровите шофьори, за които цената няма да бъде удовлетворяваща, да започнат да отказват превози. Вторият, който изглежда по-логичен, е практиката на "плащане на ръка" на двойната тарифа да продължи и след влизането в сила на новата наредба, т.е. никаква промяна от сегашното положение.



Какво би могло да се направи?



Единственото решение изглежда премахването на тавана на тарифата за извънградски превози, като така всеки таксиметров шофьор ще постави цената, която го удовлетворява за изпълнението на подобен превоз, а в резултат търсенето и предлагането на тази услуга няма да се променят. Друга положителна страна при подобно решение би била извеждането на тези превози на "светло" и по-ясен, видим избор за клиента.

Втората точка в проектонаредбата гласи, че при използване на екологично чисти автомобили за таксиметров превоз, те трябва да бъдат боядисани в зелен цвят. Целта според авторите на идеята е "опазване на околната среда и стимулиране използването на екологично чисти автомобили". За да се засили тази идея, представители на бранша предлагат и още един похват -



субсидиране на тези шофьори,



които решат да закупят такъв тип екологично чист автомобил.

Няколко са очевидните проблеми в идеята за субсидирането. Първият е самото финансиране на предложението. В момента в страната има около 50 хил. таксита и ако проектът успее да постигне целта си, а именно създаването на стимули на голям брой таксиметрови шофьори да преминат към "зелени" автомобили, и вземайки предвид факта, че тези субсидии няма да са малки по размер, проектът би глътнал огромни бюджетни средства. Второ, би било изключително трудно за общината да намери пари за субсидията. Ако нейният размер е твърде малък, ефектът от нея ще бъде минимален. От друга страна, ако субсидията бъде твърде голяма, това ще създаде големи бюджетни проблеми. Трето, въвеждането на подобна субсидия неизбежно ще доведе до голям брой корупционни практики и голям брой екологично чисти автомобили на хартия. Оставяме настрана въпросът доколко е справедливо всички данъкоплатци да поемат разхода за удоволствието на зеленолюбителите да се возят на подобни таксита. В крайна сметка всичко си има цена и ако човек иска подобно такси, то трябва да си плати, а не да прехвърля сметката на данъкоплатеца.

Проектът за наредба изобщо не съдържа каквато и да е информация за това колко таксита ще засегне (извънградските и екологичните), колко клиенти ще бъдат повлияни, как това ще се отрази на цените, достъпността, приходите в общината и т.н. Абсурдно е изобщо да се коментират подобни проектонаредби без подобни изчисления, независимо дали идеите са логични или не.