Все по-голяма част от напускащите страната се насочват към образование в чужбина, очевидно неудовлетворени от университетите в България. Според изследване на ЕК качеството на българското висше образование е ниско както при преподаването, така и - дори в по-голяма степен - по отношение на изследователската дейност. Нещо повече - посочва се, че заделяните ресурси са високи като дял от БВП на студент, т.е. основният проблем не е свързан с недостиг на ресурси. Именно поради тази причина е важно разглеждането на вътрешните стимули в системата, начина на разпределение и управление на ресурсите, нивото на конкуренция, управленските практики. Тук важна роля би могла и играе акредитацията.

Системите за оценяване и акредитация се развиват заедно с децентрализирането на висшето образование и автономията на университетите. Те осигуряват независим мониторинг и оценка на висшите училища и техните програми с две основни цели. Първата е да се гарантира покриването на минимум изисквания и стандарти, които да оправдаят доверието на заинтересованите страни (акредитация). Втората е да се насърчи подобряване на качеството на отделните институции и системата като цяло. В този смисъл процесът на акредитация влияе не само върху вътрешната структура и политика на университетите, но и подпомага правителството при планирането на ресурсите и управлението на висшето образование. Акредитацията предоставя информация на заинтересованите страни относно постигнатите стандарти и осигурява отчетност за разходването на публичните средства.

Още през 2008 г. Европейската асоциация за осигуряване на качеството във висшето образование (ENQA-ЕНКА) публикува доклад със своята външна оценка на българската Националната агенция по оценяване и акредитация. Като цяло, въпреки че одобрява членството на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), докладът съдържа множество препоръки за подобрение. Например - привличане на експерти от чужбина и професионалисти (включително чрез по-добро заплащане) за участие в процедурите по акредитация като пълноправни членове; даване на статут на пълноправни членове и на студентите. Това би помогнало за възприемането на добри практики и отразяване на гледната точка на студентите и бизнеса. Нужно е и преосмисляне на оценките на НАОА, които са



много щедри и не позволяват международно сравнение,



както и диференциация (голяма част от оценяваните проекти получават оценка "много добър"). НАОА да започне да извършва анализи на качеството на системата на висше образование като цяло, включително стратегически прегледи на системата. По този начин биха могли да се идентифицират силни и слаби страни на висшето образование като цяло, както и да се следи доколко има резултат от работата на НАОА. Повече обучения за повишаване квалификацията на персонала, привличане и на хора от по-младото поколение в управленските тела, както и повече жени и неакадемични професионалисти. НАОА трябва да постигне по-голяма обществена разпознаваемост като институция и като роля - чрез привличане на заинтересуваните групи, организиране на дискусии и обществен дебат за качеството на образованието. Полезно ще е и сливане на програмната и институционалната акредитация, опростяване на тежките процедури, публикуване на повече информация, по-строго оценяване, по-стратегически насочено управление на бюджета.

В практиката на повечето страни, включително и България, външното оценяване служи предимно за акредитация. През последните години обаче системите за оценяване и акредитация имат все повече за цел да насърчат саморегулацията на висшите училища и акцентът е поставен върху възможностите за подобряване на образователния процес и неговата ефективност. Единствената система обаче, основана предимно на подход за оценка и подобряване на качеството за всички видове висши училища, е тази във Великобритания. Тя предвижда систематизирано участие на работодателите и заинтересованите лица, индикатори за качество на образованието и редовни проучвания сред завършилите относно тяхната реализация, както и изследване на нуждите на пазара на труда от специалисти с висше образование. Освен подобряване на управленските методи, качеството и стандартите за обучение в съответните висши училища, английската агенция за оценяване популяризира добри практики във висшето образование като цяло.

Друга тенденция в осигуряването на качеството на висшето образование е неговата интернационализация. Тя е в пряка връзка със свободното движение на хора и работна сила и глобализацията на пазарите. На ниво Европейски съюз дори съществува препоръка за конкурентен международен пазар на акредитационни агенции, които са взаимозаменяеми и са вписани в специален европейски регистър. Това дава възможност всяко висше училище само да избира сред тях. Все още обаче ролята на националните правителства и агенции е твърде голяма и на практика се налага принципът на субсидиарността. За илюстрация - Хърватска и Люксембург нямат национална агенция и



използват услугите на немските агенции



за акредитация. Интересен пример в това отношение е реформата в Естония. От началото на 2010 г. естонската агенция за оценяване на висшето образование може да даде одобрение дадена процедура на оценка и акредитация да се извърши от компетентна чуждестранна агенция за външно оценяване. За момента обаче повечето университети в Европа не търсят допълнителна акредитация и се задоволяват с минималните изисквания за легитимация.

Участието на бизнеса в оценяването и акредитацията е една от добрите практики, определени в насоките на ENQA и образователните министри на страните от Болонския процес. Тя обикновено е широко приложена в акредитацията на програми като медицина, право или инженерни специалности. В Австралия, Португалия и Великобритания съществува такъв тип професионална акредитация, при която препоръките на бизнеса залягат в определянето на учебните програми и в изискванията за квалификацията на преподавателите.

В повечето случаи обаче бизнесът участва с консултативни функции. Рядко той е включен в управлението на агенциите по акредитация. Например в Полша и Естония работодателските организации номинират свои представители в институциите по оценяване и акредитация. Великобритания отново е добър пример в това отношение, тъй като членовете на работодателите и индустрията са най-широко представената група в борда на директорите на Агенцията за осигуряване на качеството на висшето образование. В правилата за работа на НАОА съществува възможност представители на работодателите, браншовите организации, водещи ръководители в съответните професионални направления и мениджъри от национални компании да бъдат включени като експерти при определени процедури на акредитация и оценяване. Въпреки това такава практика не съществува и



бизнесът остава изолиран от планирането



и оценяването на качеството на висшето образование в България.

За да отговори на очакванията на заинтересованите страни и на тенденциите в развитието на системите за акредитация, НАОА ще трябва да надхвърли чисто техническата си роля и да започне да изпълнява стратегическите си функции по анализ, планиране и развитие на политиките за висше образование. Това включва поемане на повече отговорност за качеството и резултатите от висшето образование.

Необходимо е по-голямо включване на заинтересованите страни в работата на НАОА - изработване на процедури за обратна връзка и консултации; включване на представители на бизнеса в управлението на агенцията; по-активна роля в управлението на качеството и активен следакредитационен контрол на висшите училища; ангажиране на акредитацията на програми и институции с регионалните особености и нужди, потребностите на пазара на труда и съвременните тенденции за обучение в конкретните дисциплини; периодичен анализ на системата на висшето образование като цяло и тенденциите на нейното развитие; даване на възможност на водещи международни акредитационни агенции да извършват дейност в България и да конкурират НАОА с цел повишаване на нивото и пренос на добри практики.



----

Бел. ред. Наскоро парламентът прие поредните промени в Закона за висшето образование, част от които покриват препоръките на експертите на "Отворено общество". Част от новите текстове включват въвеждането на нова 10-степенна скала, сливане на институционалната и програмната акредитация. Въвежда се и право на участие на представители на синдикатите и работодателите при оценяването на вузовете. Предстои обаче приемането на новите правила за акредитация. От друга страна, включването на определени правила в закон не гарантира тяхното изпълнение.