Вече цяла година лекарското съсловие има нужда от специална защита. Под благия поглед на властта медиите с особено настървение ежеседмично поднасят нови и нови случаи на "лекарски грешки" - къде проверени и що-годе доказани, къде - не. Цяла година сценарият върви по един и същ изключително опростен и ефективен модел - показва се пациент, той обвинява лекар или болница, случката се описва напълно безкритично, независимо какво твърди набедената страна и независимо дали има проверка от компетентните за това институции и какъв е резултатът от нея. Всичко е черно или бяло, а обществото е окончателно убедено, че по кабинети и клиники върлуват некадърници и крадци, чиято единствена цел е да претрепят пациентите си. И изведнъж се оказва, че дипломираните лекари само са ги губили времето 10 години, за да се изучат и специализират, защото от медицина в България разбират всички.

Факт е, че у нас има прекалено много пациенти, които не получават медицинската помощ, която се полага на съответното им заболяване. Причините за пропуски обаче изобщо не са единствено в лекарите или медицинския персонал. Първо - в медицината, както е модерно да се казва, 2 плюс 2 не винаги прави 4. Никой не е застрахован от пропуски, независимо колко добър и съвестен лекар е. Има достатъчно случаи, при които е действано по учебник, и въпреки това изходът е неблагоприятен и така е по цял свят. Второ - правилата, по които работи системата у нас, са безумни. Като се започне от финансирането, мине се през контрола и се стигне до абсурдните правила на здравната каса за отчитане и плащане, които принуждават лекарите да пишат неправилни диагнози и да реагират неадекватно. И на трето място са реалните медицински грешки, при които лекарите просто не са си свършили работата както трябва.

Обикновено обаче



при пострадал пациент реакцията е първосигнална



и виновни по дефиниция се изкарват лекарите. И тук е мястото на съсловната организация на медиците, която по закон е призована да следи и за качеството на медицинската помощ, и за етиката, и съответно - да поддържа авторитета и публичния образ на професията. Българският лекарски съюз обаче реагира също толкова първосигнално, както и пациенти и медии, и не само не помага на съсловието, но и му пречи.

Последните два нашумели случая са на пациенти, пострадали след лечение в клиники по инвазивна кардиология. Единият човек е с отрязана ръка след коронарография, а другият е починал от сепсис след същото изследване и поставяне на стент. И при двата случая вече се е задействала агенция "Медицински одит", която - добра или лоша - е институцията, която проверява подобни случаи. И при двата одитът казва, че не всичко е протекло по правилата. При първия пациент не са направени всички нужни изследвания, което в превод означава, че той може би е имал заболяване, което не е позволявало подобна манипулация. Още повече, че и от самата клиника твърдят, че до ампутация се е стигнало, тъй като човекът е имал съдово заболяване. А чия работа е да се установи заболяването, ако не на лекуващите лекари? При втория случай медицинският одит в прав текст казва, че става дума за човек, заразен със стафилококи в клиниката по инвазивна кардиология. Тоест - много е вероятно и при двата случая да има медицински пропуск.

Тук трябва да се има предвид и фактът, че иначе прекрасната специалност инвазивна кардиология у нас вече е синоним на най-лошото в медицината. Отдавна е известно, че здравната каса плаща твърде добри цени за точно тези клинични пътеки, те провокираха появата на специализирани клиники по села и паланки, а коронарографии и стентове започнаха да се правят на конвейр - със и без нужда от тях. Редица проверки и анализи сочеха, че се правят ненужни манипулации и се минават всякакви стандарти за безопасния брой пациенти, които могат да минат през една ангиографска лаборатория дневно. Тези клиники заприличаха не на места, където се лекуват пациенти, а на предприятия за бърза и сигурна печалба. И беше въпрос на време да се появят и недоволни пациенти.

С други думи, при тези 2 конкретни случая



не става дума само за медиен шум, а за реален проблем



И за него са виновни колкото лекарите, въвлечени в него - включително и от други звена като "Бърза помощ", толкова и институциите, позволили разрастването на бизнеса с инвазивната кардиология. Как обаче реагира лекарският съюз? Председателят на етичната комисия на организацията проф. Милан Миланов обяви, че така вече не се издържа и БЛС обмисля да съди пациентската организация, оповестила двата случая за насаждане на омраза. Защото това руши доверието в лекарите, води до хуманитарна криза в обществото и при подобни отношения лекари - пациенти не ни чака нищо хубаво. Щеше да бъде прав, ако организацията, която представлява, беше свършила своята собствена работа и съответно имаше право да заема подобна позиция. Абсолютно всеки път, когато нашуми случай на "лекарска грешка", БЛС също започва да "разследва" и стига до извод, че нарушение няма. В един-единствен случай бяха отнети права, но те бяха на патоанатома, дал грешна експертиза, заради която двама други лекари от Благоевград бяха държани в ареста и унижавани, без да са извършили нищо нередно. Редица са случаите, в които пропуск имат и лекарите и той е можело да бъде избегнат, но съюзът ги е оправдавал. Е



как тогава обществото и пациентите да вярват на организацията,



която представлява медиците? Едва когато и самото съсловие признае публично, че и лекарите правят грешки и започне да се саморегулира, тогава то ще придобие тежест и авторитет. Когато за откровени нарушения има наказани и от БЛС, тогава пациентите ще вярват на лекарите и организацията им. И съответно оневиняващите твърдения също ще имат тежест. И полека-лека може и да започнем да правим разлика между лекарските грешки, безумията на здравната каса и безпочвените обвинения на хора, преживели трагедия.

Настоящото поведение на лекарския съюз е не по-малко опасно от истерията на пациентите, склонни да винят лекари за несъществуващи грешки, от хищното и прибързано преекспонирано поведение на медиите и от доволството, с което управляващите наблюдават как болни и лекуващите ги се самоунищожават, забравяйки, че истинският виновник е друг. Както казва проф. Миланов - кутията на Пандора е отворена. Но никой не прави нищо, за да я затвори.