Бъдещият дневен ред вече е формулиран от днешните проблеми. Реалностите, с които ще се сблъсква светът, се виждат още сега.

Икономическите цикли с техните подеми и спадове може и да са породени от финансовите спекулации и манипулации, както стана миналото десетилетие. Но погледнато по-дълбоко, икономическата експанзия или съкращаването на икономиката са обособени от демографските фактори и технологичните изобретения.

Това десетилетие ние ще видим спада на онази демографска вълна, която бе способствала за процъфтяването непосредствено след Втората световна война. Поколението на онези, които са се родили по време на бейби бума (високата раждаемост от периода на 40-те и 60-те години), ще влязат в осмото и седмото си десетилетие. Тези хора ще спрат трудовата си дейност и ще се пенсионират. Те ще стават все по-стари. Така демографската вълна, която преди половин век спомогна за процъфтяването, ще се превърне в икономическо бреме.

През 50-те години на миналия век хората на това поколение предизвикаха търсенето на милиони детски проходилки, типови къщи, велосипеди и сешоари. През 70-те години те се стремяха към работа в една икономика, която още не бе готова да ги приеме. Тъй като представителите на това поколение са търсели работа, създавали са семейства, раждали са деца и заедно с това са вземали кредити, тяхното колективно поведение е водило до повишаване на лихвените проценти, темповете на инфлация и безработицата. И тъй като през 80-те години икономиката вече бе абсорбирала тези хора, а през 90-те те достигнаха зрялост, излиза, че



създателите на бейби бума са тласнали икономиката



към изключително високи равнища на растеж. Но следващото десетилетие онези огромни изблици на творчество и производителност, които представителите на това поколение внесоха в живота на Америка, ще гаснат и икономиката ще почувства първите признаци на демографската криза. С остаряването на това поколение ще се случват едновременно две неща - не само ще се увеличава потреблението, но и ще изчезва това, което те самите са произвеждали. Тези хора ще се нуждаят от здравни услуги и привилегии за стари хора, при това в безпрецедентна степен.

Следващото десетилетие ще стане период, когато технологиите ще изостават от потребностите. В някои случаи днешните технологии ще достигнат тавана на своите възможности, а онези, които трябва да ги сменят, още няма да бъдат изобретени или няма да бъдат доведени до промишлено използване. Не казвам, че няма да има видим технологически напредък - ще има достатъчно електромобили и мобилни телефони от ново поколение. Но няма да има достатъчно технологии, които да извършат пробив, да удовлетворят възникващите и вече неотложните потребности, да формират растежа на икономиката.



Първият проблем в това отношение е финансовият



Развитието на радикално нови технологии по своята същност е рисковано дело - и като внедряването на нови концепции, и като приспособяване на новите продукти към изискванията на пазара. Финансовата криза и рецесията от 2008-2010 г. ограничиха както размера на капитала за финансиране на технологичното развитие, така и склонността на инвеститорите към риск.

Първите няколко години от следващото десетилетие ще бъдат белязани не само с недостиг на капитал, но и с тенденцията наличният капитал да се влага в проекти с ниско равнище на риска. Наличните средства ще отиват при по-утвърдилите се технологии. В глобален мащаб тази тенденция ще поотслабне през втората половина на десетилетието и най-вече в по-големи държави като САЩ. Въпреки това, като се отчете необходимото време за разработката и внедряването на изобретенията, пробивните технологични открития от следващо поколение



няма да се появят през 20-те години на XXI век



Макар и твърде странно, но вторият проблем, породен от това темпо на технологично развитие, е свързан с военните. През XIX век усъвършенстването на парния двигател и развитието на британския военен флот (а също разширяването на неговия обхват) са вървели ръка за ръка. През ХХ век САЩ се превърнаха в двигател на световното технологично развитие, значителна част от което бе финансирано и задвижвано от военните поръчки. Развитието на авиацията и радиото, което до голяма степен бе субсидирано от военните ведомства, доведе до появата на самолетостроенето и радиоразпръскването. Първоначално системата от шосета между щатите е била замислена като военен проект - да се облекчи бързото прехвърляне на войски в случай на съветско нападение или ядрена катастрофа. Микрочипът е бил разработен за малки компютри, които да се използват за управлението ракети и носители, извеждащи бойни заряди в космоса. И разбира се, интернетът, трайно завладял общественото съзнание през 90-те години на ХХ век, е започнал през 60-те години като военен проект за свръзка.

Войните са време на интензивни технологични трансформации. Когато стане дума за живота и смъртта, обществото се посвещава на научни и технически нововъведения. Войната на САЩ с джихадистите стимулира някои разработки - примерно при автоматичното следене, ударната авиация, информационните технологии.



Но войната с тероризма не доведе до фундаментални открития



като радарите, пеницилина, реактивните двигатели, ядреното оръжие, направени през Втората световна война, или като компютрите, интернета, оптично-влакнестите кабели или новите материали по време на Студената война. Причината е, че войните в Афганистан и Ирак са водени от пехотинци. Такива войни изискват адаптация и усъвършенстване на наличните технологии, но не и открития, които коренно да променят правилата на играта.

Но понеже финансирането на подобни войни се съкращава, първи от това намаляване страдат бюджетите за научни изследвания и конструкторски разработки. И тъй като само няколко страни се занимават с разработката на революционни военни технологии, заплахите като традиционен стимул за изобретения няма да дадат плодове в гражданския сектор на икономиката до 20-те години на века.

Самото развитие предизвиква демографската криза и свързаните с нея разходи. Работната сила ще намалява не само заради пенсионирането на поколението, родило се след Втората световна война, но и поради нарастващите изисквания към образованието, които няма да позволят на хората да излязат на пазара на труда, докато не навършат 25, че и повече години.

Икономическите последици от застаряването на населението ще се задълбочават от очакваното увеличаване на продължителността на живота, съчетано с нарастващите дегенеративни заболявания. Понеже все повече хора ще живеят по-дълго, болести като алцхаймер, паркинсон, сърдечните заболявания, водещи до нетрудоспособност, а също ракът и диабетът ще легнат като непоносимо тежко бреме на икономиката. Все повече и повече хора ще се нуждаят от грижи, включително и от високотехнологично обслужване.

За щастие, медицинските изследвания са единствената област, която получава обилно финансиране. Разшифроването на генома не обещава бързо излекуване от дегенеративните и други заболявания, затова през следващото десетилетие вниманието ще бъде насочено върху палиативните мерки (мерки, които облекчават симптомите на болестите, без да лекуват - бел. ред.)

Грижите за застаряващото население може да доведат до такива разходи, че да се превърнат в спирачка за икономическото развитие. Алтернативата е роботиката, но нейното развитие зависи от научните пробиви в две ключови сфери - микропроцесорите и батериите (източниците на захранване). В дългосрочна перспектива обаче тези две направления не се развиват.

Роботите биха могли да извършват основни грижи за престарелите хора, но тогава ще са необходими огромни обеми от изчислителна мощ, а също повишена мобилност. Но вече е достигнат таванът за намаляване размера на силициевите чипове. Междувременно съществуващите



компютърни платформи не могат да осигурят



базовите програми за управление на роботите, обработката на получените сензорни данни и определянето на задачите, които трябва да изпълняват роботите. Възможни решения не липсват - от биологични материали до квантови изчисления. Но работата в тези области остава на равнище базови изследвания.

Следващото десетилетие ще спре развитието в други технологични области. Първото направление е революцията в средствата за връзки, започнала през XIX век. В момента ние се намираме в състояние на екстраполации и постепенен растеж. При това нашето внимание е съсредоточено върху нарастване на мощностите и търсенето на нови приложения на технологии, които са създадени преди много години. Но много е трудно да се твърди, че миналото десетилетие е извършен наистина трансформиращ технологичен пробив. Вместо да се направи такъв пробив усилията бяха насочени към разработката на нови приложения като социалните мрежи и към прилагането на стари мощности върху мобилни платформи. Както показва iPad такива усилия ще продължат и занапред.



Но в крайна сметка това е преместване на мебели, а не създаване на нова структура



Компанията "Майкрософт", която преобрази нашата икономика през 80-те години на миналия век, се превърна днес в напълно достолепно предприятие, защитаващо своите достойнства. Компанията Apple изобретява нови устройства, които правят по-забавни операциите, извършвани от нас. "Гугъл" и "Фейсбук" търсят нови начини за продажба на реклами и за получаване на печалби от интернет. Фундаменталните технически нововъведения са изместени от борбата за място на пазара или от търсенето на начини да се печелят пари чрез дребни усъвършенствания, които се представят за важни открития.

Аз не казвам, че светът на цифровите технологии умира. Но компютърният бизнес по същество е пасивен, както и преди, и се ограничава с обработката на информация и нейното разпространение. Следващата фаза от развитието на този сектор е използването на данните за промяна на реалността, където главен герой ще бъде роботиката. Тази активна фаза е необходима, за да се постигне рязък растеж на производителността, който ще компенсира икономическите изменения, свързани с последиците от демографската криза. Пазарите великолепно експлоатират вече направените открития и технологии, но те далеч не са така успешни във фундаменталните изследвания. И когато гледаш проектите, които трябва да се материализират през следващото десетилетие, става ясно, че министерството на отбраната е онази организация, която може успешно да се справи с тази задача.

В сегашното преплитане на технологии, геополитика и благоденствие няма нищо кой знай какво ново. Филистимците са господствали по крайбрежието на днешен Ливан, защото са правели превъзходна броня. Римските армии са строили пътища и мостове, които са свързвали в едно отделни части на империята и са позволявали нейното контролиране. Тези пътища и мостове се използват и до днес. По време на войната за световно господство немските военни са положили основите на съвременното ракетостроене. В отговор пък британците са изобретили радара. Водещите страни с претенции да управляват света постоянно изпитват натиска на военните и икономическите потребности и отговарят на този натиск, като изобретяват уникални технологии.

----------

*Текстът е откъс от книгата на футуролога Джордж Фридман "Следващите 10 години". Авторът е американски политолог, основател и изпълнителен директор на частната аналитична организация "Стратфор" (Stratfor). Преподавал е по политически науки в колежа "Дикинсън", постоянно е провеждал брифинги по въпросите на сигурността и отбраната за различни структури от Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа, Националния университет за отбрана и корпорация РАНД. През 1994 г. е основал Центъра за политически изследвания към университета на щата Луизиана. Центърът се е занимавал с интегрирано икономическо, политическо и военно моделиране и прогнозиране. Автор е на бестселъра "Следващите 100 години. Прогноза за събитията на XXI век".