Смятам, че съм незаконно уволнен, и ще си търся правата в съда. Разбрах, че можело това да стане по по-бърза процедура. Истина ли е това и при какви условия и правила се случва?

Я.М., София



Законодателят се е опитал максимално да защити работниците и служителите, които са незаконно уволнени. В Гражданския процесуален кодекс (ГПК) има специален текст, който определя, че не се плащат такси и разноски по граждански дела, когато ищците са работници, служители и членове на кооперации при завеждане от тяхна страна на искове, произтичащи от трудови правоотношения. Именно по реда на ГПК се гледат и трудовите дела. В Кодекса на труда (КТ) пък директно е казано, че "производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите". Нещо повече. Те не плащат такси и разноски, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. Това е едната голяма екстра за работниците и служители, които водят трудови дела. Другата е, че делата може да се водят по т.нар. бързо производство. Тук става дума само за някои от исковете по трудови спорове:

- за трудово възнаграждение,

- за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,

- за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението,

- за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.

По бързото производство се разглеждат и делата, в които тези на практика четири отделни иска се предявят заедно. По общия ред обаче се гледат делата, ако в тях има иск, различен от изброените. Например за незаконно уволнение заедно с иск за непозволено увреждане.

Ако обаче е само по посочените искове, то се върви по бързия ред. При тази процедура още в деня на постъпване на исковата молба съдът трябва да извърши проверка за нейната редовност и за допустимостта на иска. После дава указания на ищеца да допълни, конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях, ако и когато са неясни, непълни или неточни. После се чака отговорът на работодателя.

В деня на постъпване на отговора или на изтичане на срока за това съдът в закрито заседание:

1. насрочва делото за дата не по-късно от три седмици;

2. изготвя писмен доклад по делото;

3. приканва страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора;

4. произнася се по доказателствените искания, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими.

После съдът връчва на страните препис от разпореждането. На ищеца се дава препис от писмения отговор на работодателя и доказателствата към него. После указва на страните в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията.

Когато в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Необходимо е да се знае, че по реда на бързото производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях.

Следва разглеждане на делото. В заседанието съдът отново приканва страните към спогодба и ако такава не се постигне, събира представените доказателства и изслушва устните състезания. В същото време съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, откогато тече и срокът за обжалването му. Магистратите обявяват решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

Правилата за бързото производство се прилагат съответно и за производството пред въззивния съд, в случаите когато решението на първоинстанционния съд се обжалва. При тези дела първата инстанция е районният съд, а втора - окръжните съдилища, за София - градският съд.