"Повече от 15 години чакан повод за празник имаха сърничани. Почти целият град се събра на площада, за да посрещне новата линейка "Мерцедес". Това пише велинградски сайт през януари 2008 г. На тържеството се забелязват видни общинари, членове на областна управа, а ключовете на дарената линейка предава лично шефът на фонд "Републиканска пътна инфраструктура" Красимир Георгиев - Батко. Три години по-късно линейката стои "на трупчета" край кметството в Сърница. Един път е влизала в действие, за да извози смъртник. Причината е, че никога не е имала оборудване. Няма и лекари, които да я обслужват. А многобройните опити на кмета Мехмед Карамолла да осигури пункт на Спешна помощ приключват с непробиваемия отказ на всички възможни институции: "Населението ви е малко, болните са малко, не е целесъобразно".

Сърница стана град през 2003 г. Част е от община Велинград, а гледан от картата, се намира точно там, където се влива река Доспат в едноименния язовир. Мястото е изключително красиво, направо чудно, целият район от Сърница към град Доспат на юг е съчетание от бистра вода, риба в нея, бряг с поляни и гъсти борове, разположени върху почти вертикални склонове. Но пътищата са лоши, трудно се стига. Причината не е само в надморската височина (1200 метра). Шосето до близкия Доспат например е ужасно. Между двата града почти няма комуникация, макар в поминъка, хората, възможностите за туризъм да са си приличат. Причината е, че Доспат е в област Смолян, а Сърница - в Пазарджик.



Единствената връзка на Сърница със света



(като изключим гореспоменатото шосе до Доспат) е на север към общинския център Велинград. Той отстои на 50 километра, а по пътя, който непрекъснато се изкачва и слиза по родопските ридове, личат кръпки и ремонт. Тези благинки се дължат на парламентарните избори през 2009 г. Преди тях асфалтът се подменя тук-там, след тях работата е изоставена. По-интересното е, че по този път се движи автобус, който е единственият обществен транспорт от Сърница до нейде из България.

Автобусът е буквално един. Тръгва сутрин в 6.30 от центъра на Сърница, а от Велинград потегля обратно в 17.30. Само в делнични дни. По празник, или пък след 6.30, този български град не съществува на картата на обществения транспорт в България.

"Открай време хората са принудени да разчитат единствено на себе си", разказва кметът Карамолла. Заети са основно в дървопреработващите цехчета и отглеждат картофи. Историята с линейката и с несъществуващата спешна помощ идват някак си естествено.

Линейката е държавно дарение към община Велинград, тя пък я предоставя на Сърница като следствие от предизборно обещание. Празничното прерязване на лентата на 18 януари 2008 г. отминава, Карамолла и наличните трима лични лекари в града почват да се чудят какво да я правят. "Първоначално много се зарадвахме. Но се оказа, че й трябват оборудване, консумативи, пък и медицински лица, които да придружават болния. Нашите общопрактикуващи лекари казаха, че тяхната работа е да обслужват болните в града, помощ не биха отказали, но не могат да понесат отговорността да придружават болния в линейката", разказва кметът. Специалисти съобщават, че за апаратурата са нужни още 20 000-25 000 лв. Айде, шофьор кметството намира, но парите са много. Правят се неуспешни опити джипитата да бъдат материално стимулирани, за да извозват болния. А линейката, освен че трябва да има техника и медицински персонал, следва да е пригодена към трудните през зимата родопски пътища. Не е. Затова тя сега



стои като музеен експонат,



а Карамолла откровено признава в отчета пред съгражданите си, че не е открил решение.

Всъщност кметът търпи обвинения, че просто не е намерил начин да ползва возилото. Но за град с труден релеф, лоши пътища, отстоящ на 50 километра от общинската болница, линейката не е кой знае какво решение. С години Карамолла се е мъчил да разкрие филиал на Спешна помощ. Сграда има, миналата година е ремонтирана, там има лаборатория, три легла, кабинети. Но след усилена кореспонденция с Министерството на здравеопазването, ресорната комисия в парламента, РЦЗ-Пазарджик и центъра на Спешната помощ във Велинград, отговорът е отрицателен. "От януари до август 2007 г. в града ви има 27 повиквания. Поради малкия брой на населението, на повикванията, а и заради недостатъчен персонал, разкриването на филиал на Спешна помощ е нецелесъобразно". Това пише в един от отговорите здравният министър Евгени Желев. Подобни са отказите и на другите институции след многократните запитвания.

Така спешната помощ в Сърница продължава да се осъществява от Велинград. Не може да бъде някъде от юг, тъй като пътищата натам са плачевни. Това означава линейката да дойде най-рано след час (ако тръгне веднага от Велинград, което не става) и средно след три часа при зимни условия. Което принуждава жителите на Сърница сами да товарят болните в колите си. Но техните усилия не влизат в официалните "повиквания". Извън статистиката са и случаите на починали хора в личните автомобили по пътя - има такива драми. Зловещо е, но излиза, че Сърница би имала спешна помощ само ако болните и умрелите са много. Никакъв социален мотив (труднодостъпен, отдалечен район) не трогва институциите.



Трагедията е, че така са много български селища



Наскоро например затвори болницата в Девин, поради което тамошните жители заедно с тези от Доспат и Борино ще трябва да се лекуват в отдалечените Смолян и Пловдив. Според Мехмед Карамолла обвиненията не бива да са към общинските власти, а към здравните. Все пак те изготвят критерии, разкриват или ликвидират медицински центрове. А специално Сърница, колкото и малка да е (3600 жители), няма чак такъв отлив на население. Жителите са българо-мохамедани, те дори да отидат някъде да учат или работят, пак се връщат.

Екипът на "Сега" се срещна с доста сърничани. Всички те са прекрасни, мили, трудолюбиви хора, които се притесняват имената им да се развяват по вестниците. Разказват обаче, че няма къде да работят. Който работи, или не взема заплата, или се труди за 150-200 лв. Жени са принудени да бъркат цимент и да търсят препитание наравно с мъжете в гората. Фуражът е скъп, изкупните цени на млякото - ниски, от картофите също печелят прекупвачи. Когато пък отидат на лекар във Велинград или по някаква друга причина, са принудени цял ден да висят, защото няма как да се върнат. "Ставам в 6 часа, вземам автобуса. Отивам към 7.30, чакам да отвори кабинетът. Работата си свърша за пет минути и после цял ден бездействам до обратния рейс", разказа възрастна жена. Изходът според всички е "ония там, в парламента, най-накрая да се махнат и да дойдат други, млади, които няма да крадат". Бойко Борисов се оказал като старите.

Въпреки трудностите Сърница е чист и спретнат град, центърът е подреден, има си хубави магазини, сносни кафенета. Къщите са дву- и триетажни. "През комунизма ги построихме, с кредити, които бързо върнахме", казват хората. Всички са категорични, че



при Тодор Живков било по-добре



"Само имената и забрадките да не ни беше махал. Какво му пречеха? Всичко останало бе по-хубаво, отколкото сега", сподели жена.

В Сърница има и предприемчиви млади хора, които се мъчат да развиват туризъм. Натам са насочени и усилията на кмета Карамолла, благодарение на когото вече има няколко екопътеки. Невероятната природа дава огромни шансове за развитие на района. Но за туризъм трябват пътища, реклама, социални услуги. Както и нормални условия за живот на хората, които искат да посрещат туристи.