Зам.-шефът на групата на ГЕРБ Валентин Николов е роден на 9 август 1971 година в Габрово. Икономист е по образование. Член е на икономическата и бюджетна комисия в НС.

-------

- Г-н Николов, как ще коментирате факта, че министър Симеон Дянков успя да наложи своя фаворит за шеф на НОИ Бисер Петков, а част от групата на ГЕРБ показа характер и не участва в гласуването? Това знак за проблем с министъра ли е?

- Не бих казал. Аз лично не съм видял данните от гласуването. Но мога да ви кажа, че беше сформирана комисия, в която лично аз участвах заедно с г-н Главчев, Менда Стоянова, Светлана Ангелова, която е зам.-председател на социалната комисия. Прослушахме кандидатите, те бяха трима, и съответно сметнахме, че двама от тях заслужават да бъдат на това място. Оставихме премиерът да реши кой от двамата да бъде. Явно се е спрял на кандидатурата на Бисер Петков.Така че не виждам някаква драма. Групата искаше да няма един-единствен кандидат. Искаше да има борба на концепции, борба на визия във връзка с управлението на една от най-големите финансови институции в България.

- Какво се случва с групата на ГЕРБ - тя се отърси и започна да мисли самостоятелно и да преценява кои решения на МС са правилни или пък просто има сериозен проблем и е пред разцепление?

- Категорично няма никакъв проблем в групата. За мен лично има едно израстване, едно еманципиране на групата в сравнение с началото. Никой от нас нямаше опит в парламентаризма. В началото бяхме леко стреснати. Просто групата израсна и започнаха да изплуват различни мнения, различни визии. И, разбира се, те трябва да се дискутират. Част от проблема, който съществува, е, че по-често трябва да се събираме, за да може тези въпроси да излизат на преден план и да може групата да вземе единно решение. Но за жалост нещо не остава време напоследък, защото много закони са много бързи и на дневен ред, изборите чукат на вратата, всеки е по районите си.

- След като нямате достатъчно време да дискутирате внасяните от ГЕРБ законопроекти, как оттук нататък ще мобилизирате групата, за да одобри важните решения, които внася правителството?

- Аз мисля, че за важните решения имаме абсолютно единодушие. Няма групи в ГЕРБ, няма разцепление. Смятам, че ГЕРБ ще продължи по същия начин, изборите даже ще консолидират още повече ПГ. Единствено виждам проблем с кворума във връзка с предизборната агитация, което ме притеснява много като зам.-председател на групата. Много хора ще поискат да покажат добри резултати в регионите си и ще има отсъствия.

- След дълго премисляне и изчакване групата на ГЕРБ на практика бламира проекта ви за изваждане от забранителния списък за приватизация на "Български пощи". Защо се случи така в последния момент?

- Не, ГЕРБ не е бламирал в никакъв случай проекта, нямаше гласуване. По принцип ние сме дясна партия и трябва да мислим как държавата да се изтегли от дружества, които са на загуба. Поради тази причина аз предложих на обществена дискусия този законопроект заедно с моите колеги, за да се видят проблемите на пощите. Или едни специфични дейности, като например "Военно издателство". Това са нетипични за едно военно министерство неща. Поради тази причина аз повдигнах тази дискусия. За "Български пощи" виждате, че имаше огромен натиск, аз се съгласих да не я изваждаме от забранителния списък за приватизация. Тази промяна ще стане между първо и второ четене.

- Дали отказът ви от приватизация на пощите не е временно решение до изборите?

- Ако е временно решение до изборите, няма да го гласуваме до вота. При всички положения "Български пощи" ще ги извадим от забранителния списък, но ще изчакаме екипа, който ръководи дружеството, да приложи своите виждания за оптимизиране на пощите. Защото, ако продължава така, всички данъкоплатци трябва да плащаме грешките на управлението на пощите, такова каквото е в момента.

- Другият спрян проект на МС е Кодексът за застраховането. Защо там част от групата на ГЕРБ гласува против?

- Три комисии отхвърлиха този закон - правната, по транспорт и съобщения и здравната. Това значи, че в закона имаше проблемни текстове, които наистина трябваше да се изчистят. Бяхме постигнали компромисно решение заедно с вносителите - КФН, тези текстове да се изчистят между първо и второ четене. Това е текстът да се плаща накуп "Гражданска отговорност", текстът за застрахователното посредничество и, трето, във връзка с навлизането на застрахователите в сферата на здравеопазването. Имаше текстове, които не търпяха отлагане и заради евродиректива, и затова смятам, че този закон трябваше да мине. Но знаете, че шестима наши депутати гласуваха въздържали се. Те имат своите мотиви, правилни са. Те прецениха, че е най-добре законът да влезе в чисто нов вид, а не да се поправя между първо и второ четене.

- Защо се предлагат спорни законопроекти, за които вие много често обещавате между първо и второ четене да поправите белите? И това означава ли, че в групата на ГЕРБ предварително не обсъждате законопроектите?

- Знаете, че законодателната инициатива е на МС и на депутати от ГЕРБ. Когато депутати вкарват закон, изградили сме система всеки да обсъжда проекта си с групата. МС обаче няма тази възможност да го обсъжда с групата и тогава възникват различните визии.

- Ако не бъркам, премиерът нареди и на министрите да ви разказват предварително законодателните си инициативи. Кои министри спазват това указание?

- Мога да ви кажа, че МИЕТ почти всеки законопроект обсъжда с депутатите, затова нямаме такива конфликти.

- Кодексът за застраховането беше ли обсъждан?

- Не беше обсъждан. Той беше предложен от КФН и внесен от МФ.

- Смятате ли, че групата на ГЕРБ е достатъчно добре запозната с приватизацията на "Булгартабак" и е наясно кой го купува, какви са перспективите пред това дружество, за да могат да отговарят на такива въпроси по време на кампанията?

- Поради тази причина в икономическата комисия цялата група на ГЕРБ гласува да се извика представител на агенцията за приватизация и на МИЕТ и да ни запознаят с цялата приватизационна сделка. Ние изчакахме тя да мине, защото не искахме политиката да се намесва в чисто финансови решения на приватизация. Така че в сряда ще имаме пълната информация за тази сделка.

- Като зам.-шеф на икономическата комисия наясно ли сте кой купи "Булгартабак"?

- Това искам и аз да разбера. Срещнах г-н Емил Караниколов (шефа на Агенцията по приватизация) и той ми каза, че категорично са защитили интереса на България.

- Ако по време на изслушването нещо ви притесни в тази сделка, как реагирате постфактум?

- Ние сме дали достатъчно сила на Агенцията по приватизация да налага обществените интереси. Така че те имат възможност дори когато няма неустойки, да могат да блокират сметки, да блокират активи.

- Налага ли се подобно изслушване в икономическата комисия и за ситуацията с "ЛУКойл Нефтохим"?

- Придобихме повече информация чрез медиите, отколкото ако ги извикаме. Там казусът е влязъл в съда. Така че не е наложително ние да налагаме допълнително по някакъв начин власт.

- Трябва ли хората да очакват след изборите бензинът да поскъпне, дори и заради монтирането на устройствата за контрол?

- Категорично не, защото ние имаме пазар на горива и с други участници. Те могат да изместят "Нефтохим", ако увеличи много цените. Мисля, че не би трябвало да се повишат цените, защото "ЛУКойл" е повишил разходите си. Аз чакам от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да излезе с добре мотивирана визия за пазара и да видим колко е господстващото положение на "ЛУКойл". Дали има другаде монопол, както е при авиационните горива. Попитах комисията могат ли в кратки срокове да излязат с анализ на пазара, те казаха, че нямат капацитет, и затова вдигаме състава им с още двама души.

- Симеон Дянков обещава под 1% бюджетен дефицит за следващата година. Това няма ли да направи бюджет 2012 г. много рестриктивен?

- Не, категорично. Защото виждаме, че приходите в бюджет 2011 в сравнение с бюджет 2010 са много повече. Съответно и дефицитът намаля. Очакваме през 2012 г. да има още по-голямо увеличаване на приходите, което ще се отрази на дефицита. Увеличението на приходите ще дойде от данъците. Ще има по-голяма усвояемост на еврофондовете, което поражда по-голям корпоративен данък и съответно ДДС. Има много лек растеж на потреблението, очакваме да се засили през 2012 г., което съответно ще повиши събираемостта в косвените данъци. В момента България има 1% дефицит, в края на годината ще стане 2.5%. Въпросът е това да се случи заедно с повишаване доходите на населението. Ако не повишим доходите, няма да можем да повишим потреблението. Което ще се окаже пагубно за икономиката.