"Президентът на републиката упражнява право на помилване." Това казва конституцията и дава огромна власт в ръцете на държавния глава - на практика да бъде последна инстанция и без доказателства и мотиви да променя решенията на съда. В това няма нищо лошо. Висшата държавна милост е позната навсякъде по света. Въпросът е да се практикува прозрачно и с ясни правила. Така, че да не оставя съмнение, че с властта се злоупотребява. Най-известният пример на помилван е Цветелин Кънчев. И досега в неговия случай остана подозрението, че милостта на държавния глава си има цена. И тя не е в интерес на обществото.

Още в началото на първия си мандат Георги Първанов издаде указ, с който делегира помилването на вицепрезидента Ангел Марин. Вицепрезидентският пост винаги е в сянка. Която се оказва доста удобна в случая с помилванията.

В сайта на президентството са доста лаконични. Съобщенията са от типа: "През периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г. вицепрезидентът на Република България Ангел Марин е разгледал 733 молби за помилване и е опростил изцяло или отчасти наложените наказания на двадесет и седем осъдени лица." Има и информация, че съществува Комисия по помилването, която е помощен орган на Марин със съвещателни функции и изготвя експертни становища. Казва се още, че комисията подлежи на обществен контрол. Но как се осъществява този контрол, остава дълбока тайна. Имената на членовете на комисията не са оповестени. От президентството се аргументират, че така се гарантира сигурността на членовете на комисията.

"Сега" съди президента Георги Първанов, който отказа да предостави информация за това кого е помилвал. Информацията бе поискана преди близо 2 години. През април т.г. Софийският административен съд (АССГ) прие, че публикуването на имената на получилите държавна милост нарушава правото на личен живот. Все пак съдът прие, че имената на членовете на комисията по помилванията не трябва да са тайна. Хипотетично, опасност от влияние има и спрямо президента, министрите и т.н., но това не означава, че имената им трябва да се пазят в тайна. Осъществяващите публична дейност по правило трябва да са публично известни, смята съдът. "Сега" обаче не прие частичното позволение за достъп до информация за АССГ и обжалва пред ВАС. Ето накратко аргументите на адвокат Александър Кашъмов от програма "Достъп до информация" пред върховните магистрати, които ще разгледат делото едва през май догодина, когато мандатът на Първанов ще е изтекъл. На първо място публичността на присъдата е безспорна. Тя е абсолютна и изключения от нея не са предвидени в НПК. Публичността на присъдата влече със себе си публичност на информацията за осъждането. Тя е свързана с предупредително-възпиращата функция на санкцията, насочена към обществото и потенциални бъдещи извършители.

Следователно информацията за наказателно осъждане е винаги публична. Интересът на правосъдието надделява над интереса от защита на репутацията на осъдения. На фазата на осъждането публичността е абсолютна, като при влизане на осъдителната присъда в сила подсъдимият е установен категорично като виновен извършител, чието поведение подлежи на обществен укор и наказание.

Заличаването на последиците от осъдителната присъда става с реабилитация или с реабилитация по право, която настъпва с изтичане на определен в закона срок от изтърпяване на наложеното наказание. А едва след реабилитацията има основание лицето, което е осъдено и изтърпяло наказанието, да бъде третирано, сякаш не е било осъждано. Така му се дава възможност да се интегрира в обществото след евентуално успешно поправяне.

В НК изрично е посочено, че реабилитация по право настъпва, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, за което се предвижда затвор. Следователно законодателят категорично не смята, че с помилването настъпва ефектът на реабилитацията.

Не е основателен изводът на АССГ, че е позволена само публичността на четенето на присъдата, но не и по-голяма публичност чрез медиите. Ако желаят да присъстват и да публикуват информация за присъдата, медиите имат безусловното право на публикации. Това им право не подлежи на ограничение за разлика от правото им на присъствие в съдебни заседания. Следователно и тезата, че публичността на присъдата е ограничена до публичното й прочитане в съдебна зала, не е основателна и не намира опора в закона.

Помилването е висш акт на хуманност, на милост. Но тази милост вече е надхвърлила справедливостта. Твърдението на АССГ, че осъденият получава в допълнение като "бонус" и правото да се запази самоличността му в тайна, отива твърде далеч. Помилването не е право, а акт на добра воля. То обаче се простира в рамките на разумното, а няма за цел да осуети функционирането на правосъдието и да заличи труда и усилията, положени от системата за установяване на справедливост.

Информацията за самоличността на помилваните, както и това за какви престъпления са били осъдени и на какво наказание, е от значение за съставяне на мнение за дейността на вицепрезидента като орган, осъществяваш властта по помилване. За обществото е съществен въпросът дали силната власт за помилване е упражнена в негов интерес. "Не липсваха през годините и примери за помилване, чието съответствие с обществения интерес е проблематично. Така например помилването на някого с вероятната цел да се кандидатира за народен представител е със съмнителна полза за обществото. Ето защо от исканата информация би се узнала политиката на вицепрезидента като висш орган на държавна власт", заключва Кашъмов.

По Закона за достъп до обществена информация от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) на правосъдното министерство отговориха, че от началото на първия мандат на Първанов и Марин през 2002 г. до края на юли т.г. са помилвани 431 престъпници. Сред помилваните има и с много сериозни присъди, които обикновено се определят за най-тежките престъпления - убийства, отвличания, въоръжени грабежи и т.н. Двама са били с присъда от 30 години, по 1 - с наказания от по 27, 25 и 24 години. На 37 от помилваните съдът е определил санкция от 20 години затвор, 192 души е трябвало да прекарат зад решетките от 11 до 19 години, 185 - между 1 и 10 години. 12 са помилваните с най-леки присъди - от 3 месеца до година. От дирекцията не отговарят конкретно на въпроса за какви точно престъпления са били осъдени помилваните. Описано е общо, че 209 от получилите милост са извършили престъпления против личността, към които спадат убийството, телесните повреди, отвличането, склоняването към проституция и трафикът на хора. 150 са помилваните с присъди за престъпления против собствеността - кражби, грабежи, присвоявания, измами. За престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система, към които спадат прането на пари, злоупотреби с еврофондове и укриване на данъци, помилваните са шестима. По четирима са помилваните, осъдени за престъпления против митническия режим и против реда и управлението. 46 са получили милост, след като са били признати за виновни за престъпления против здравето и околната среда. 7 са помилваните за престъпления по транспорта и съобщенията, към които се отнасят и причиняването на смърт при катастрофи, включително и след употреба на алкохол. За общоопасни престъпления (например палежи, взривове) е помилван един. Милост е получил и един човек, осъден за военно престъпление.

От ГДИН, която изпълнява президентските укази за помилване, уточняват, че на 98 от получилите висшата държавна милост е опростено част от наказанието, а на 333 - остатъкът от присъдата.

Данните от Министерството на правосъдието само доказват, че помилванията трябва да са известни. В крайна сметка от ръководството на МВР (не само това, а по правило) си позволяват да заклеймяват задържаните при шумни акции като престъпници, без изобщо да зачитат презумпцията за невинност. След години разследвания и съдебни дела, ако се окаже, че човекът е невинен, за него няма указ за помилване от публичната присъда. Когато нечия вина обаче е установена с влязла в сила присъда, опрощаването на наказанието трябва да е публично. Не е нужно имената на помилваните да бъдат изчитани в централните новинарски емисии. Достатъчно е да има общодостъпен регистър. За да е наясно обществото дали от негово име се търгува с правосъдие.