България вече няма приятели в ЕС. Заедно с Румъния омръзна на всички, които от години се опитват по един или друг начин да й обяснят, че се държи неприлично за тяхната компания. Можеше да се очаква, че в един момент ще бъде сритана и никой няма да й съчувства. Този момент настъпи завчера, когато в Брюксел външните министри на 25 държави от ЕС заговориха на висок глас за хроничните недостатъци на България и Румъния и никой не защити двете грешници. Съветът на ЕС по общи въпроси не само одобри последния доклад на ЕК по правосъдие и вътрешни работи, но и пое щафетата от еврократите да критикува остро властите в двете държави като неспособни да се справят с проблемите.

Единственият снизходителен жест към София и Букурещ бе направен с голословно твърдение, че правителствата им имат "политическа воля" да изпълнят препоръките на ЕС, но целият текст по-нататък в приетото решение се свежда до констатацията, че и да искат, не ги бива. "Няма резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията на високо равнище", "приели сте закони, но не ги прилагате", "съдът и следствието са зле", но и "всички свързани (с тях) държавни фактори" са виновни. Няма по-звучен шамар досега за премиера Бойко Борисов и неговия вътрешен министър Цветан Цветанов, които се надяваха да доизбутат мандата си с извинението, че единственият виновник е съдът, който проваля добрите им намерения. Шоуто на държавния цирк "България" бе освиркано от цяла Европа и оттук нататък съдбата на Борисов е да се превръща в парий, когото европейските ни партньори ще заобикалят.



Номерът на българските власти



да се представят пред света за послушковци, когато се борят с чуждата и с неорганизираната престъпност, и да закрилят до последно родните мафиоти и корумпираните функционери на високи постове, е разобличен отдавна, както се видя от разсекретена телеграма на бившия американски посланик Джон Байърли от 2007 г. Дипломатическата търпимост не допуска да се говорят публично такива срамни за държавата неща. Но за разлика от Съединените щати, които не са канили България за 51-ви щат, Евросъюзът я прие за свой член и се натовари с отговорност да я промени, за да се впише в неговата среда. Затова сегашният американски посланик Джеймс Уорлик може да продължава да хвали правителството, докато по дипломатическата поща текат засекретени критики, а Евросъюзът е принуден да назовава все по-открито проблемите, защото скриването им остава за негова сметка.

Какво следва по-нататък? Графикът е известен. На 22 септември ще се събере Съветът на министрите на вътрешните работи и правосъдието. Дневният му ред включва обсъждане на кандидатурата на България и Румъния за членство в шенгенската зона в светлината на последния доклад на ЕК по правосъдие и вътрешни работи. След като критичният доклад бе подкрепен и от правителствата на държавите членки, светлината му ще бъде повече от мрачна за шенгенските перспективи на двете кандидатки. Фактически вече не 3, а 25 държави казват "не" на България и Румъния, въпреки че още има любезни правителства, които споменават тяхната "техническа готовност" за членство. Вътрешният министър



Цветан Цветанов развя бялото знаме



още миналата сряда в Брюксел, където участва в парламентарен дебат за влизането на страната в шенгенската зона. "Кога би могло да стане това, днес тук не се говори. Преди да бъде позволено (присъединяване), трябва да е видян още един доклад на ЕК. Една от възможните дати е след юли догодина", коментира той пред БНР. Можеше да го каже и по-просто: тази година е пропиляна, а за догодина не знаем. Неговият ентусиазъм отпреди два месеца, че ЕК възнамерява да прекрати през лятото на 2012 г. наблюдението над България, защото щял да пише обобщаващ доклад за целия период на членството й, сега се е превърнал в смирение пред лошата перспектива. Единствената му надежда е поне да пъхне крак в шенгенската порта, ако Германия не се откаже окончателно от компромисното си предложение да бъдат отворени границите само по въздух и море, като се запази граничният контрол по суша. Засега сигналите от Берлин са по-скоро разочароващи.

Жалко е да се наблюдава поведението на правителството, което в объркването си излъчва



панически сигнали към Европа



Вътрешният министър кани европейски граничари за съвместни патрули по границата с Турция, за да се уверят, че прочутите с корупцията си наши митници и други гранични контрольори вече са се поправили. Външният министър Николай Младенов пък настоява за смесени българо-турски патрули, за да успокои Европа, че турските власти няма да си затварят съзнателно очите пред незаконната миграция, както става по турско-гръцката граница. Заедно с това правителството уверява, че няма да премахне контрола по гръцката граница дори след приемането на България в шенгенската зона, което е пълен абсурд, защото влизането в зоната означава премахване на контрола по вътрешните граници между държавите членки.

Единственото, което дори не минава през главите на управляващите, е да изловят босовете на мафията, с които са другарували в миналото, а днес отхранват с държавни и европейски фондове. Знакови фигури на организираната престъпност, сочени поименно в разсекретените телеграми на американското посолство, а несъмнено и в неразсекретените грами на европейските мисии в София, сега прокарват през България магистрални участъци на европейските транспортни коридори и пълнят с гордост душата на премиера Борисов и на неговия кандидат-президент Росен Плевнелиев. Въпреки уверенията, че еврофинансирането за магистрали е гарантирано, парите не са потекли и никой не знае дали при общата финансова изнервеност в ЕС и при влошаващия се образ на България кранчето няма да си остане затворено. Ако до миналата година смятахме, че ЕС не смесва проблемите и че оценките по правосъдие и вътрешен ред няма да се отразят на кандидатурата ни за Шенген, днес се вижда, че има обща склонност всичко да се слага в един кюп. Както заради корупцията на високо равнище ни нямат доверие, че ще пазим общите граници на ЕС, така пак заради нея могат да ни отрежат от еврофинансиране, ако властите не дадат убедителни доказателства, че не са филиал на организираната престъпност. Въпросът е дали след като са ударили европейското дъно ще направят усилие да се изтласкат, или ще им хареса да си останат там на спокойствие, забравени от всички.