В миналото репресиите в Китай караха хората да крият религиозните си предпочитания - дали сега причината за разрастването на християнството в страната не е в избуяването на капитализма? Невъзможно е да се каже колко са днес християните в Китай, но никой не отрича, че броят им нараства експлозивно. Правителството твърди, че поклонниците на Исус Христос са 25 милиона - 18 милиона протестанти и 6 милиона католици. Според всички независими оценки обаче тези цифри са занижени. За това говори и фактът, че в неделя в китайските църкви идват вече повече вярващи, отколкото в цяла Европа.

Разпространението на християнството се наблюдава както при селяните от отдалечените села в провинцията, така и при изтънчената средна класа в процъфтяващите градове. В структурата на китайското християнство е налице сложност, която не се разбира на Запад. Като начало трябва да се отбележи, че католицизмът и протестантството



се третират от държавата като две различни религии



През ХХ век християнството се е свързвало със западния империализъм. След като комунистите вземат властта през 1949 г., мисионерите са изгонени, но християнството е било разрешено в одобрени от държавата църкви, стига те да са били верни на комунистическата партия. От друга страна, Мао Цзедун бе обявил религията за "отрова" и т. нар. културна революция от 60-те и 70-те години на миналия век направи опит да я изкорени. Минало в нелегалност, християнството в Китай не само оцеля, но със своите мъченици стана и по-силно. От 80-те години на миналия век, когато вероизповеданията отново бяха разрешени, официалните църкви постепенно разшириха влиянието си. За дейността си те докладват на държавния орган, който се занимава с религиозните въпроси. На тях им бе забранено да извършват религиозна дейност извън местата за богослужения и поддържаха девиза "Любов към страната - любов към вашата религия". Партията поощряваше атеизма в училищата, но поемаше и задължението "да защитава и зачита религията до момента, до който самата тя изчезне".

Протестантите и католиците са разделени на официални и неофициални църкви. Разрешената Католическа патриотична асоциация назначава свои епископи, но й е забранено да има каквито и да е отношения с Ватикана, въпреки че на китайските католици им е позволено да признават духовната власт на папата. В същото време съществува по-голяма католическа църква, която е нелегална и е подкрепяна от Ватикана. Стъпка по стъпка Ватиканът и Пекин вървят към разбирателство. Днес повече епископи са признати и от двете страни, макар че нито една от тях не признават по-голямата власт на другата. Но в последните няколко месеца китайското правителство отново втвърди позицията си и ръкоположи свои епископи, пренебрегвайки опозицията на Ватикана, който бе отлъчил от църквата един от тях.

Дори и при това положение би било погрешно да се отхвърли официалната църква като фалшива. В планините западно от Пекин посетих село Хоу Сангуи, където има католическа църква, датираща от XIV век. Непреклонната вяра на тези стари хора се е противопоставяла и е надживяла японската агресия и културната революция. Местната болница се управлява от монахини, една от които е от провинция Вътрешна Монголия, крепостта на католицизма. Именно в такива села католическата църква намира млади кандидати за ръкополагане в духовен сан и за обучение за свещеник. Официалното протестантство се разраства по-бързо от католицизма. Сутринта на Великден в центъра на Пекин наблюдавах пет религиозни служби, във всяка от които участваха над 1500 вярващи. Но броят на разрешените от държавата църкви е



нищожен в сравнение с неофициалните домашни църкви,



разпростиращи се из цялата страна. Това става в разрез с официалната църква, която се страхува, че бумът на домашните църкви може да предизвика враждебна реакция от страна на режима. (Това са църкви по домовете, където местните християни се събират, било защото го правят тайно от властите, било защото групата им не е голяма - бел. ред.). Тези домашни църкви не признават никакъв държавен орган, а това е нещо, което режимът смята за неподлежащо на преговори. Китайската държава се опасява, че влиянието на пламенния американски евангелизъм и част от теологията на домашните църкви носят същите черти. Но като цяло домашните църкви са типично китайско явление - привлекателно, енергично и младо. Млада и образована християнка ми обяснява какво е църквата за нея: "Имаме 50 млади специалисти в нашата църква. Всеки е толкова зает с работата, че няма време за общуване, а дори и да общува, не е е искрен. Докато в църквата хората чувстват топлина, чувстват се добре дошли... чувстват че хората тук толкова се обичат, че наистина желаят да се присъединят към църковната общност. Много хора идват с тази цел."

Китайски учен, близък до правителството, ми каза, че властите предпочитат да пренебрегват домашните църкви, които не се възприемат като заплаха - за разлика от сектата "Фалун Гонг". (Забранената през 1999 г. секта отхвърля марксизма-ленинизма като наука и проповядва тезата, че има по-висше знание, а също че е носител на по-висш морал, стъпил върху принципите на истинността, добротата и търпимостта - бел. ред.). Но ако църквата прекрачи "червената линия", както стана в Пекин т. г., когато богослужение бе извършено на улицата, властите ще вземат твърди мерки.



В някои сфери държавата се опитва да спечели християнството



за нейната "голяма идея" за "хармонично общество" - лозунг, който доминира в обществения живот. Налице е официален интерес към западните евангелистки тези за брака поради тревогата от нарасналия брой на разводите сред младите китайци. Това, което най-много безпокои властите, е причината, която тласка хората към църквата. Чувах как хората постоянно говорят за "духовна криза" в Китай - фраза, която се използва дори от премиера Вън Цзябао. Старото поколение вижда как непоклатимосттта на марксизма-ленинизма се видоизменя в истински капиталистическо общество. За младите вече нямат смисъл някогашното идеологическо отхвърляне на култа към забогатяване, доверието в държавата и институциите, доверието между самите хора и между поколенията. Професор Хъ Гуангу от пекинския университет Ренмин, един от най-изтъкнатите религиозни философи, ми каза: "Преклонението пред богатството... се е превърнало в цел на живота за много хора. Мисля, че е напълно естествено много други хора да не бъдат удовлетворени и да потърсят някакъв друг духовен смисъл на своя живот. И когато християнството влезе в техния живот, то ще ги държи здраво."