Сградите са нови, симпатични, шарени - жълти, зелени, червени, бели... всякакви. Всичко, което не са сивите панелни блокове. Къщите са с красиви зелени дворове или поне тези, които не са скрити зад непроницаеми огради. Не всички бъдещи домове обаче са имали този шанс - някои са строени-недостроени, други все още необитавани. Трети пък се строят - напук на кризата и на очевидното презастрояване. Наоколо обаче сякаш току-що що е паднала бомба, та дори няколко. Онова, по което колите се движат, трудно може да се нарече улици. Това са по-скоро черни пътища, водещи до никъде. Тротоарите са лукс и като всяко луксозно нещо - оскъдни. Осветление - не, няма.

----

Така изглежда столичният кв. "Манастирски ливади". Без инфраструктура са още и "Малинова долина", и "Витоша", и "Кръстова вода" и по-голямата част от територията нагоре по бул. "България" към планината. Годините на безмилостно застрояване, лишено от мисъл за пространството наоколо, са превърнали територията в тъжна гледка. Улиците съществуват на хартия, но не и в реалността. Иначе кварталите са с регулационни планове, според които те трябва да имат всичко.

Гледката няма да се промени още дълго време, защото за пътната инфраструктура ще се мисли, след като се построи канализацията. Защото освен всичко друго южните столични квартали, които обикновено се определят като луксозни, скъпи и пр., са и без канализация. Макар че по този въпрос има някаква светлина - благодарение на европейски средства тези квартали някога ще се сдобият с канализация. Плановете са това да се случи до 2020 г. Само за източната част на кв. "Манастирски ливади", "Кръстова вада" и "Гърдова глава", в които живеят близо 55 000 столичани, канализацията ще струва 79 млн. лв., 43 млн. лв. от тях София се надява да получи по ОП "Околна среда". В момента се изграждат няколко важни колектора - десен перловски колектор ще обслужва повече от 150 000 души в точно тези квартали, които са построени в последните 15 г., без да е имало изобщо решение къде и как ще изтекат отпадните води. Този колектор ще обслужва и "Манастирски ливади", където съществуващата канализация не може да побере и половината от водите сега. Другият квартал без абсолютно никаква канализация - "Кръстова вада", ще трябва да изчака слатинския колектор. Градската легенда говори, че при по-сериозни климатични условия, всички отпадни води ще започнат да се свличат още от Витоша чак до НДК. Защото отводняването минава през сърцето на града и това прави отсъствието на канал изключително тежък въпрос. Затова трябва да се бърза с изграждането на канализационната мрежа.

"Тъй като вече сме на финала с изграждането на костната система на тези квартали,



след това ще можем да помислим и за прическата",



обяснява главният архитект на града Петър Диков. За архитекта канализацията е главният, основен проблем, а улиците и осветлението - вторичен. Дали така мислят и хората, които всеки ден се прибират на тъмно по "улиците"?

Законът задължава местната власт и държавата да изграждат инфраструктурата на новите квартали и публичните територии. В София положението отдавна е изпуснато - години наред се строи върху нови територии, без общината да има ресурс да благоустрои изникващите квартали. Колко средства са необходими за улиците в "Манастирски ливади" например никой не е дори правил изчисления. От "Московска" 33 само вдигат рамене: "огромни средства". А бюджетът, който се отделя през последните години за ремонт на пътищата, мостовете и т.н., е символичен на фона на тази нужда - около 26 млн. лв. Нито лев от тях обаче не е стигнал през последните години до "Манастирски ливади".

Проблемът с инфраструктурата е и проблем с отчуждаването. На всеки 1 лв. за канализация в София са необходими 2 лв. за отчуждаване, обяви наскоро зам.-кметът по инвестициите Ирина Савина. Проекти има още за районите "Овча купел", "Кремиковци", "Искър" и "Банкя". За изграждане на улици също трябва да се купуват терени. В проблемните квартали голяма част от улиците съществуват само в регулационния план, приет преди 15 г. Те обаче не са отчуждени и общината нито може да построи улиците, нито това, което следва да е под тях. Голяма част се ползват като улици, но на практика терените остават частни. "Някои предприемачи са си дарили терените, но има и много нагли, които сега настояват, че ако не им ги отчуждим, ще затворят улиците", казва Диков. Може и да са нагли, но по закон те са собственици. На терените, които е трябвало да изпълняват обществени функции, пък отдавна са изникнали нова порция блокове. Заради протакането на отчуждаването на тези имоти, собствениците им - абсолютно логично - са поискали да им се промени статутът. Така в новите квартали терени за детски градини, поликлиники, училища и пр. няма.

Все пак не са един и два случаите, в които инвеститорът изгражда съпътстващата инфраструктура около обекта си. На добра воля, защото не е задължение на предприемачите да строят кварталните улици и уговорки от рода на "строително разрешение срещу изграждане на улиците и тротоарите", са на ръба на изнудването. Но дори и инвеститорите да благоволят да построят за своя сметка инфраструктурата, няма къде, защото общината не е отчуждила терените. Омагьосаният кръг се завърта почти навсякъде, защото парите за отчуждаване - пренебрежимо малки (около 21 млн. лв.) спрямо нужните - се дават приоритетно за големи обекти, а не за улички в "Манастирски ливади".

Преди няколко години общината използва и друга тактика в опит да овладее положението, която обаче също не бе съвсем безспорна - опита се



да спира строителство в кварталите, където няма инфраструктура,



а кметството няма пари да я изгради. Последва, естествено, остро недоволство от страна на строителите и от "Московска" 33 бързо отмениха практиката.

Затова и идеите на главния архитект за решаване на проблема оттук нататък също не биха се приели еднозначно, а и особено сега няма управляващи, които да посмеят да ги прокарат. Диков предлага да се върне механизъм, работил преди 1944 г. в София. Тогава е имало т. нар. наредба за повишената стойност. "Адски проста е философията - един земеделски терен или терен извън регулация, когато няма статут за строителство, струва десетки пъти по-малко. Ако земята струва 1 лв. на кв. м най-много, след като се даде разрешение за строителство, цената й става 500 евро например. 1000 пъти се повишава стойността на имота, но не защото собственикът е направил нещо за земята си. Преди 9 септември 1944 г. разликата между земеделската земя и строителната се казва повишена стойност и част от нея е отивала в специален фонд за инфраструктура", разяснява идеята си Диков. С точно тези пари кметството е правило така липсващите в новите квартали улици, канализация, осветление и т. н. Тази практика не е чужда на съседите ни, доразвива тезата си Диков. В Белград кметството събира такса "инфраструктура" при издаване на строително разрешение и тя не е никак малка - между 50 евро и 400 евро на кв. м. Тези пари са целеви - не се използват за друго освен за инфраструктура и се разделят в съотношение 40% за общоградска и 60% за локална инфраструктура. В Букурещ същата такса е от 40 евро до 80 евро на кв. м според това къде се намира теренът. "Затова в Белград няма такива квартали, като нашите "Манастирски ливади" и "Кръстова вада", и изобщо като южните квартали - без грам инфраструктура", твърди Диков.



Според него още трябва да се вдигне и цената на строителните разрешения



Само че издаването на едно разрешение за строеж се води услуга, а по закон цената трябва да покрива единствено разходите за тази услуга. В случая три листа, труда на няколко чиновници и подписа на Диков. А и с колко трябва да се увеличи издаването на този документ, та да може парите да се използват за улици например? Дори Диков не се наема да прогнозира. "Сега имаме хиляди сгради, построени в нищото, и ще трябва да плащаме години наред всички солидарно, защото не може да се вземе с обратна дата от тези, които са прибрали разликата между себестойността на строежа и цената на строителството", казва Диков.

Хората, които вече живеят в тези квартали, плащат данъци и срещу тях трябва да получават нормална среда. Както обаче се случва често, те са жертвата безотказното триединство - калпав закон, алчни инвеститори и бездействието на общината.