Седим с изпитателния господин Ценко в един влак, щем не щем, комуникираме. Господин Ценко е човек сръчен, акуратен, макар и незаможен. Приспособил е нови каишки към меко казано убийствено възрастен куфар, дори е съумял да добави катинарче ("знае ли човек при тия хайдуци навсякъде").

Г-н Ценко най мрази да го лъжат. Пита-разпитва, проучва - и възроптава, когато му се стори, че го минават. Разправя как възроптал срещу докторите, които оперирали перде на негова близка възрастна жена, като го правили близо два часа. Ценко е далеко от офталмологията в частност и от медицината като цяло, но е учудващо близо до Молиеровия скепсис относно доброжелателността и компетентността на повечето последователи на Асклепия у нас. Той присъствал на други операции на перде, които ставали за половин час, понаучил, че има някакъв срок за "зреене", който прави махането на пердето по-лесно, но при въпросната близка докторите бързали да направят операцията без въпросния срок, без "зреене"...

Според него работата била за пари, докторите гледали да поизкарат нещо, затова бързали и пренебрегнали по-подходящите практики. Той, както вече казах, възроптал, те го намъмрили и изгонили; той е убеден, че го лъжат и че в сравнение с грижата да си напълнят джобовете грижата за хорското здраве, респективно Ценковото,



им е последна грижа



Аз съм още по-далеко и от г-н Ценко от офталмологията, напоритостта му леко ми досажда, не знам какво да му кажа. Присетих се как наскоро професор Милан Миланов упрекна пациентските организации, че насаждат омраза към лекарското съсловие, като "се възползват от мъката на хората". Специалистът дори заплаши да ги даде под съд за разпалване на въпросната омраза. Той си послужи и метафорично тогава с кутията на Пандора - знаем от митологията, че тя е пълна с беди и нещастия. Била се отворила, каза професорът, и в обществото ни имало хуманитарна криза.

Като слушам г-н Ценко и други подобни, разбирам, че Миланов е прав. А като видя и някой пореден пострадал подобно г-на от Провадия, комуто отрязаха ръката поради медицинска недомислица, схващам, че нещата с недоверието са отишли далече. Пропаст зейна между лечители и население, между изцелители и изцеляеми, между страдалци и помагащи.

Много народ не само не се осигурява, ами предпочита баячки и знахари, шамани и екстрасенси пред обикновения професор или доктор по медицина. Предпочита дори тихо да си угасне у дома, но не и до похлопа на вратите на медицинското заведение. Не мога да забравя смъртта на един наш известен творец, който почина, без да допусне лекари да се погрижат за него и евентуално да го спасят, със странните думи: "Няма да дам на тия да се гаврят с тялото ми". Хайде, човекът приживе бе ексцентрик и параноик, но когато голяма част от народа започва да се държи като него, значи става нещо, мислех си аз, клатен от влака и обстойните лаишки анализи на г-н Ценко.



Кой изкопа тази пропаст, кога?



Лично аз не я усещам в приятелските взаимоотношения, имам няколко авери от съсловието, чудесни, между другото, хора. Защото лекарите все пак са хора като нас, нали? Често дори по-добри. Защо им се сърдим тогава, че искат да печелят от труда си? Ами да се огледаме - навсякъде кипи битка за оцеляване и могъщ нагон за забогатяване, съчетано или диференцирано. На едного бизнесът му е да държи речи по площади и студиа, като обещава благополучие за всички, макар че дълбоката му цел е да осигури главно своето. На другиго е да продава повече застраховки, като прави всичко възможно да изплаща по-малко. На трети му е да ми ремонтира така пералнята, че да изкара повече кинти с по-малко работа, при достатъчно заплеснатост от моя страна, разбира се.

И вие искате сред всичко това лекарят да е самарянин,



един такъв исусец, бос и в проста роба,



даруващ здраве в името на общия хуманен идеал? Много искате. Дори да има двама-трима подобни, зле ще свършат.

При едно изследване на социологическа агенция у нас наскоро се оказа, че над 2/3 от българските граждани смятат здравната ни система за лоша. И не просто за лоша, а за влошаваща се.

Но где да намерим хубавата такава? Как да я иззидаме? Кой ще отмери точно колко струва възстановеното от целителя здраве, така че той да не се изкушава да притуря заслуга поради присъща човешка склонност подобно пералнаджията?

Спомням си като дете как на мой роднина лекар, комуто бях на гости, признателна селянка донесе в замяна на консултацията жива пуйка... Той връщаше пуйката, тя му я тикаше в ръцете, пуйката се разкряка, аз се разревах, световната медицина се нахили...

Как ще ги стигнем американците, мисля с тъга, докато изведнъж се сещам да филма на Майкъл Мур - Sicko. Доста зловещ филм за здравеопазването в най-богатата страна, който убива желанието да ги стигнеш. Здравните разходи в САЩ са 17% от БВП - огромни пари. САЩ притежават най-развитата медицина в света. При все това стотици хиляди семейства се разоряват поради здравни разходи, а за да разберете какво е да стигнеш до болница неосигурен, прочетете известния писател маргинал Чарлс Буковски - мъка е.

Един мислител казваше нещо подобно - има нещо сбъркано в общество, в което аптекарят се радва, когато има епидемия, строителят се радва, ако има земетресение, а гробарят се радва, ако има война...

Но тоз мислител май беше Маркс, пу-пу-пу!