На фона на ожесточен конфликт между МВР и митниците в началото на годината Консултативният съвет за национална сигурност към президента изненадващо постигна консенсус за въвеждането отново на митническо разследване. Така с възстановяването на митническото дознание и даването на право на митничарите да разследват едни от "най-сладките" престъпления - акцизните и контрабандата, би се разбил монополът на МВР да се занимава с цялата палитра на Наказателния кодекс.

Едва преди седмица парламентът прие промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за митниците. Работещи в агенция "Митници" инспектори ще получат на практика полицейски правомощия и ще разследват митнически, валутни и данъчни престъпления. Тук става дума за разследване на "митническите престъпления", засечени в момента на извършването им. За тези правомощия настояваше Европейската комисия още по времето на предприсъединителните преговори, както и във всички последвали мониторингови доклади.



Включително и в последния междинен доклад



по механизма за сътрудничество и оценка от тази година.

Проблемът стои действително от години. Митничарите откриват нарушение, което би могло да се приеме и за престъпление. Те обаче могат единствено да го констатират и да изпратят материали в МВР и в прокуратурата. Оттам започват да изпращат искания за още данни, за подробности, за да решат дали изобщо да има полицейско дознание и досъдебно производство. Ако това стане, митничарите се превръщат в едни събирачи и изпращачи на данни, които полицаи трябва да решат дали стават или не за дело и за съда.

През цялото това време, в което митничари, полицаи и прокурори претакат случая, съответните престъпления не само остават ненаказани, но и контрабандистите или акцизните бандити имат време да правят каквото си поискат - да прикриват следи, да обработват свидетели, да избягат, да потърсят политически покровители, всичко.

Правомощията на митничарите да разследват определени престъпления бяха въведени от правителството на Симеон Сакскобургготски. При тройната коалиция след остър спор между НДСВ и БСП обаче разследването на контрабандата премина пак към полицията.

И досега обаче няма нормално и логично европейско обяснение как се оказа така, че



България е единствената държава от ЕС,



в която митничарите не разследват престъпленията, които масово се наричат контрабанда.

Има едно ирационално обяснение за това. И то е, че контрабандата е толкова голяма у нас, че всеки иска да я разследва и "контролира". И тъй като това може да са само МВР и митниците, то войната е винаги между тях.

А тази битка си е наистина свирепа. Сигурно мнозина са забравили операцията по овладяването и превземането на границата по времето, в което вътрешен министър беше Румен Петков. През 2006 г. при приемането на изцяло новия Наказателно-процесуален кодекс след дълги спорове в пленарната зала бе прието, че разследващи органи в България може да са само следователите и дознателите. Решено бе последните да бъдат само служители на МВР. Така фактически бе ликвидирано митническото дознание.

Всички опити на депутати, на финансовото министерство и на самите митници да бъде запазено митническото дознание удариха на камък в законодателното лоби на МВР. Не бе успешна и операцията за вкарването на Еврокомисията в играта. Мнозинството извади аргумента, че контрабандата често е свързана с митничари и е абсурдно да се дава на хора от митниците право да я разследват. И гласува закриването на митническите дознатели.

След убийството на банкера Емил Кюлев се събра правителственият Съвет по сигурност, който наред с другите мерки изненадващо одобри изпращането на служители на Национална служба "Сигурност" - контраразузнаването, на НСБОП и на икономическото направление на националната полиция на границата. Аргументът на Румен Петков бе, че работещите дотогава на граничните контролно-пропускателни пунктове хора от Гранична полиция "не трябва да се чувстват недосегаеми и да знаят, че са контролирани от други служби". Той пропусна да посочи, че въпросните спецофицери фактически ще могат да контролират и всички останали звена по границата - митничари, пътни такси, ветеринарен и санитарен контрол. Нещо, което само по себе си не е лошо.

Друг е въпросът, че само преди няколко години ГКПП бяха част от контраразузнаването и именно по изискване на Евросъюза бе направено така, че да бъдат поети от Гранична полиция. Евроаргументите бяха, че не могат да наливат помощи за контраразузнаване и освен това не смятат за нормално точна тази контрашпионска служба да е по границата.



Изпращането на масирано МВР присъствие по границите



тогава съвпадна с първия залп на вътрешното министерство срещу митниците и финансовото министерство. От МВР обявиха, че митниците не допускали полицаите до информационната си система, за да бъдат установени и доказани нарушения. Митниците контрираха, че в НСБОП (сега ГДБОП) има специален човек на митниците, който осигурява на вътрешното ведомство пълен достъп до исканата от неговите служители информация. Разбираем е стремежът на повече служители от МВР да получават информация от масивите на митниците, но тогава може да изпаднем в колизия и те да имат достъп до чисто търговска информация, която трябва да се опазва от структурите на финансовото министерство, обявиха тогава от МФ. Заявката от страна на МВР обаче бе дадена. И те извадиха достатъчно силни аргументи - че не може държавата да се дели на институции, които могат да имат достъп, а други да нямат, че няма как на чужда консултантска фирма да се дава право на информация, а точно на вътрешното министерство да не се дава и т.н.

МВР направи и следващата крачка към



овладяване и превземане на "браздата",



пунктовете и съпътстващата ги контрабанда. Така то успя да превземе и Държавната агенция за бежанците. Като аргументите за неочаквания ход бяха, че дейността на въпросната структура била пряко свързана с националната сигурност и може да се "осъществява само с активното съдействие и под общото ръководство на МВР". Агенцията се занимавала и само с пребиваване на чужденци, които претендират за убежище у нас, а пък голямата част от тях били незаконни имигранти на път за Западна Европа, обясниха тезата си от вътрешното ведомство и добавиха, че и екстрадирането на тези хора пак се извършвало от МВР. За овладяването на границите вътрешното министерство през всичките години постоянно вади и някакви секретни доклади с още по-тайнствени списъци за контрабандните канали и техните "обслужващи" в митниците.

Всъщност неслучайно



най-острата война на сегашния вътрешен министър Цветан Цветанов



е точно срещу митниците, Ваньо Танов и Симеон Дянков. Просто няма по-сладко нещо от контрола върху границите. Интересно е, че този път БСП и ДПС защитиха на практика Цветанов и вътрешното министерство. Техни представители се обявиха само преди дни в пленарната зала срещу възможността митничари да разследват с обичайния аргумент. Че те ще разследват престъпления, в които обичайно има замесени митничари. Това е винаги и контрата на митническото дознание и на вътрешното министерство. Затова се очаква интересен дебат преди второто четене на закона. Лобито на МВР няма да се откаже и дори подмолно, въпреки политическата воля на ГЕРБ, да опита да стопира възможността за митническо разследване. Дори и това да стане, митниците могат да очакват война, която ще върви подмолно и надали ще донесе резултат за правосъдието и хазната.