Гледката на малки ученици, прегърбени под тежестта на огромни раници, обикновено предизвиква тих гняв към образователната система. Темата обаче не отива на глобални стратези, каквито обикновено се падат начело на министерството на образованието, а е почти стриктно изолирана в средите на майки и баби. Решението сме го виждали, но само на кино. У нас нито има стаи и учители за целодневна занималня, нито има шкафчета за оставяне на ненужни книги и спортни екипи. Добрата новина е, че за първи път от години се търси решение за тежките раници. Училищата получиха задача да прегледат каква част от безплатните учебници, които тази година излизат от употреба, все още могат да се ползват. Така децата могат да учат с едни учебници в училище, а вкъщи - с друг комплект.

Тежките чанти обаче са само един елемент на големия проблем с училищната среда. Обикновено в развитите държави тя е плод на внимателен анализ. У нас се примиряваме с това, което могат да си позволят училищата, след като раздадат учителските заплати. Затова в масовия случай българското училище не е приветливо място нито за децата, нито за учителите - класните стаи са претъпкани, понякога с чиновете от детството на самите родители, сградите са стари, а в тоалетните се влиза в случай на наистина крайна нужда. Крайно притеснителна е и информацията, че повече от 600 училища в страната нямат физкултурни салони.

Училищната среда се определя като система от влияния и условия за развитие личността на ученика, за функциониране на училището като социална организация, посочва доц. Галин Цоков, преподавател по управление на образованието в Пловдивския университет. С други думи - класната стая трябва да помага на обучението, а не то да се случва въпреки нея. Подредбата на чиновете например е един начин взаимодействие между децата и учителя, който у нас почти никога не се използва.

С 300 деца всяко училище става трудно управляемо, казва психологът Иван Игов. В същото време в София и по-големите градове е масова практиката учебните заведения да са с по 500, 1000 и дори и 1500 възпитаници. Психологът припомня, че в последните 25 години е построено само едно училище. Т.е. не просто нямаме учебни сгради, нямаме и идеи как трябва да изглежда училищното пространство. Колкото по-малко е едно училище, толкова по-малки са и възможностите му за обновяване на средата в училище.



Така се получава омагьосан кръг,



малкото училище получава малко финанси и постига ниски резултати в обучението. Ако парите не се увеличат, то няма шанс "да изплува" от просветната посредственост.

С бюджет 3.3% от БВП държавата очевидно е абдикирала от функцията "Образование". Последните наистина ефективни стъпки в тази посока бяха направени от бившия министър Даниел Вълчев. Тогава имаше специални програми за модернизация на материалната база в училище, които бяха на стойност 15 млн. лв. през 2008 и 18 млн. лв. през 2009 г. По програмите бяха закупени нови бели дъски, ученически маси и столове, а също и оборудване за училищните кабинети по химия, биология и физика в 86 гимназии в цялата страна плюс 10 гимназии, в които беше закупено оборудване по биология и химия. По линия на тази програма учебните заведения получиха макети на човешкото тяло, разрези на растения и животни, лабораторни съдове - колби, епруветки, стъкленици, макети и апаратура за лабораторни упражнения по биология, физика и химия. Бяха ремонтирани спортни площадки и физкултурни салони. През 2010 г. обаче активността на министерството по отношение на модернизацията на материалната база в училище се свежда до ... "изграждане на рампи, подвижни подемни платформи и оформление на санитарни възли за хора със специални образователни потребности" в 17 държавни училища в 9 области. За целта са отпуснати 800 000 лв., като в сумата влизат и средства за мониторинг. През тази година програмата вече е преименувана на програма за създаване на достъпна архитектурна среда на стойност 800 000 лв., а модернизацията на материалната база изобщо отсъства от плановете на министерството за развитие на системата.

И тъй като държавата постоянно се оправдава, че няма пари и завареното наследство е лошо, то вариантите за дофинансиране на училищата са два - през общините и чрез проекти. Наскоро например община Бургас отпусна 6.5 млн. лв. за училищата от региона, съобщи в. "Азбуки". Средствата ще се използват за подобряване на условията, в които се обучават децата - за материално-техническа база и за извънкласни дейности. Училищата ще кандидатстват с проекти и одобрените ще получават финансиране от общината. Всъщност в последните години след бюджетната субсидия проектното финансиране се превърна в един от основните начини за дофинансиране на образованието. Инициативните директори търсят всякакви начини да кандидатстват с проекти и да получават средства, с които да подобряват условията в училище. Положителен пример е столичното 134-то СОУ, известно като еврейското. Преди няколко седмици отборът на училището по роботика спечели 5000 долара на международно състезание в Берлин. Според изискванията на конкурса наградата трябва да се използва за



развитие на роботиката в училището.



С помощта на друг проект цветя красят коридорите, боядисани в бяло. На входа е монтиран огромен плазмен екран, на който посетителите могат да видят кадри от живота на училището.

Партньори на училището са две от най-големите еврейски фондации в света, разказва директорката Весела Палдъмова. Тя обаче уточнява, че за да получат финансиране за определена идея, трябва да представят и защитят проект, който след това стриктно се отчита. Амбициите на директорката и екипа й не се изчерпват с проектите за училищно радио, фотолабораторията и електронния училищен звънец. Догодина предстои разкриването на училищна телевизия. Мащабите, с които работи училището, са в десетки хиляди левове. Например само ремонтът на центъра, в който се помещава училищното радио, е за 60 000 лв., а техниката - за около 120 000 долара. Учителите от всички класове работят с мултимедии, които дават възможност на учениците сами да търсят необходимата информация и да я донесат в училище. Друг хит са минилаборатории по химия. Това са малки компютри, които извършват симулации на химически опити. Според столични директори обаче парите са изключително малко и не достигат за подобряване и поддържане на базата в училище. Средата много бързо се амортизира и реално тези 23 лв., които се дават на година в рамките на издръжката на един ученик, невинаги могат да се ползват по предназначение от училищата, посочват училищни администратори.

Разбира се, лошото наследство е удобно оправдание за ГЕРБ. Образованието обаче е сектор, който изисква всекидневни грижи и визия за бъдещото му развитие. Засега министерството се ограничава в незначителна активност по отношение на промяната на училищната среда. В момента се подготвя стандарт за училищна среда, който ще бъде включен в бъдещия закон за училищно образование -



стандартите явно са запазена марка



на това правителство. В стандарта ще се включват изисквания за безопасността на средата, как да изглеждат сградите и помещенията и др. Според проекта ще има много изисквания - да има ясни и достъпни маршрути до училището, наличие на пешеходни пътеки, спортни площадки и съоръжения, добре обособени места за отдих (място за съпреживяване), класни стаи на открито, наличие на ограда, жива охрана, аварийни изходи. Освен това ще има изисквания колко големи да са коридорите и класните стаи, колко да са луминесцентните лампи, какъв цвят да са стените, каква да е настилката на пода. Предвижда се да има места за съхранение на личните вещи, украса на помещенията, да има електронни дневници, сайтове, форуми и др. Изискванията изглеждат толкова много, толкова логични и конкретни, че е възможно много от училищата да не успеят да ги покрият. Тогава не е ясно какво ще стане с тях. Защото качественото образование все още е само предизборно обещание на ГЕРБ.