И на тези избори кандидатите за президенти не изневериха на традицията, утвърдена през годините, да спазват дистанция с партията, която ги е излъчила. Така се опитват да внушат, че стъпят ли на "Дондуков" 2, стават държавен глава на всички българи и партията носител вече няма да значи нищо. Но тук има една условност - ако стъпят.

Докато се стигне дотам, номинираните трябва да се притесняват дали подкрепата в партията е монолитна. Защото разклащането на партийната лодка може да им изиграе много лоша шега дори ако за социолозите са безспорен фаворит. Достатъчно е да се сетим какво се случи на Петър Стоянов през 2001 г. Според мнозина тогава той загуби изборите заради неразумния ход с изваждането на показ на доклад на службите, уличаващ конкурента му Богомил Бонев във връзки със съмнителни бизнесмени.



Но това беше само върхът на айсберга



По-дълбоката причина бе това, че Стоянов през цялата кампания се опитваше да се еманципира от СДС. А самата синя партия беше омаломощена след загубата на парламентарните избори и отделните фракции в нея не бяха достатъчно мотивирани да работят за Стоянов. Докато Георги Първанов, когото никой не слагаше в сметките, имаше подкрепата на своята БСП, на която към момента беше лидер и това бе основната причина, поради която се поздрави с успех.

ГЕРБ продължава да бъде монолитна партия, но очевидно не всички в нея са готови да работят за кандидатурата на Росен Плевнелиев. Само така може да се тълкува "приятелския огън", на който Плевнелиев бе подложен от вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов. Да не забравяме, че Цветанов е и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ, вторият човек в партията и създател на нейните структури. От гледна точка на кампанията Цветанов избра твърде неподходящ момент, за да разказва как през 2007 г. софийски общинари са поискали подкуп на Плевнелиев, а той е отказал да съобщи за това на съответните органи. Последното нещо, което един кандидат-президент би трябвало да прави, е да се обяснява по време на кампанията си защо преди време не е имал активна позиция в борбата с корупцията. Ако Цветанов обаче е искал да отмъсти на Плевнелиев за това, че го измести като номинацията за президент, той определено удари в десетката. Вътрешният министър на няколко пъти обясни публично как за партията било по-добре, ако остане в нея и не създава вакуум. Но отдалеч си личи, че Цветанов съжалява за пропуснатата възможност да се кандидатира за президент.

От друга страна, Плевнелиев също се старае да се дистанцира от ГЕРБ, макар че историята е показала, че



това не е особено печеливша тактика



При Ивайло Калфин проблемите с партийната подкрепа са още по-големи. Той напусна БСП в най-тежкия момент за последните 20 години и продължава да не е член на тази партия. Не е сигурно, че дори вицето му Стефан Данаилов, който е радост за окото и мехлем за душата на млади и стари социалисти, ще успее да неутрализира негативите, които Калфин носи в очите на правоверните левичари. Запознати с интригите на "Позитано" 20 твърдят, че с номинацията на Калфин соцлидерът Сергей Станишев се опитва да минимизира негативите върху себе си от евентуален неуспех. Всеизвестен факт е, че бившият външен министър е човек на настоящия президент Георги Първанов. Това ще помогне на Станишев да обясни очертаващата се загуба с негативен вот срещу настоящия държавен глава, който изкара два мандата. Подобни вътрешни интриги обаче не допринасят за успешно представяне на изборите.

При Меглена Кунева ситуацията е комплицирана. Тя се обявява не просто за непартиен кандидат, а за човек, който е повел кръстоносен поход срещу партиите. Вярно, единствената по-сериозна партия, която подкрепя Кунева, е НДСВ, а за избирателите тя вече е само спомен подобно на малкия Симеончо за нашите баби и дядовци. Факт е обаче, че политическата биография на Кунева е тясно свързана с НДСВ. В момента тя се държи като човек, който забравя откъде е тръгнал, а това никога не е било печеливша политика.



Единствено Волен Сидеров има твърда подкрепа



на своята партия "Атака". За две години обаче тази формация преживя толкова много трусове, че в момента нейната подкрепа едва ли има някакво значение. А т. нар. автентична десница продължава да бъде обречена да играе ролята на маргинал в българската политика заради безкрайните караници между партиите в нея. Кандидат-президентът й Румен Христов ще е с най-малка отговорност за очертаващото се слабо представяне на изборите.

Конституцията изисква президентът да се дистанцира от партията си чак след като стане такъв. Настоящите кандидати се опитват да го правят още преди влизането си на "Дондуков" 2, което не е особено далновидна политика.