Получих наследство, в което на практика не знам какво точно има. Има имот, но се страхувам, че има кредит и още задължения? Предложиха ми да ми купят цялото наследство за добра сума. Това възможно ли е изобщо? А има ли някакви уловки и капани?

Ц.Ц., София



Законодателят е предвидил възможност едно наследство да се продаде изцяло - с всичките му права и задължения, с всички получени имоти и приети кредити. Тази хипотеза е записана в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и е действаща от 1950 г. насам, но е сравнително малко позната и третирана и в законите, и в съдебната практика.

През последните години обаче ролята на тази възможност нарасна. Защото има достатъчно хора, които изобщо не искат да се занимават с проблемите около едно наследство и гледат да се отърват от него бързо и на някаква цена. При все повече наследства освен имоти и пари има и много проблемни задължения - взети кредити за закупуването на апартамент, заеми, коли или друга техника на лизинг и т.н. Освен това тази процедура често може да спести и много проблеми и скандали между наследници. Така например съдружник във фирма може да поиска да изкупи наследството на своя починал съдружник от неговите наследници, за да си гарантира едноличната собственост и контрол върху дружеството. Или пък някой иска бързо да придобие даден имот, но му се предлага да купи цялото наследство. Тогава той ще направи последното, ако много иска имота. Или пък няколко наследници продават цялото наследство - сбор от сложни имуществени отношения, за определена цена и после просто си делят парите.

Продажбата на наследството е уредена в ЗЗД. В чл. 212, ал.1 е записано, че "този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник". Тук е важно да се знае, че като продава цялото наследство, наследникът продавач няма задължение да описва какво има в него, да обезпечава задължения и т.н. Достатъчно е той да гарантира единствено, че има качеството на наследник - например чрез удостоверение за наследници. Той обаче не е длъжен да гарантира пред купувача за това какви дългове е имал наследодателят, дали наистина последният е бил собственик на имуществото или на части от него. Този риск е изцяло за сметка на купувача. За него остават всички облаги от наследството, но и всички проблеми и възможни скрити задължения. С договора за продажба на наследство се прехвърля всичко - идеални части, участия във фирми, парични влогове, вземания, задължения и т.н.

Продажбата на наследство се извършва чрез договор, който носи същото наименование. С него срещу определена сума продавачът прехвърля цялото придобито от него наследство, без да посочва съставните му части. Не могат да се прехвърлят с договора за продажба за наследството само отделни негови части - например само един от няколко имота, само участие в търговски дружества, само една от няколко коли и т.н. Просто се прехвърля цялото, така както го е придобил наследникът продавач. За да има договор, трябва да има наследяване. Не може да се пръхвърля бъдещо наследство. Т.е. договор за продажба на наследство може да има едва след като наследодателят е починал и след като наследникът е приел наследството - без значение дали по опис или не.

За да може да се сключи този договор, наследството трябва да бъде открито - в противен случай договорът е нищожен по силата на закона. Продавачът задължително трябва да е наследник. Важно е да се знае и че този договор не изисква съгласие на кредиторите, макар и в него често да има много задължения.

Договорът за продажба на наследство е формален. Той се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписи. Ако в наследството има недвижими имоти, то е добре договорът да бъде вписан в службата по вписвания. Само така може да бъде противопоставен на трети лица, които биха претендирали например, че собственици на имота са те. В никакъв случай сам по себе си договорът за продажба на наследството не може да е гаранция за собственост. Затова задължително трябва да се впише, ако се иска правна сигурност.

При този договор купувачът придобива наследството като съвкупност от момента на откриването на наследството, т.е. от смъртта на наследодателя. Това означава, че ако от откриването на наследството до продажбата, наследникът продавач събере някакво вземане и продаде част от наследството, той е длъжен да върне всичко на купувача. Гаранции за този период има и за купувача. Така според чл. 213, ал. 2 "купувачът е длъжен да върне на продавача това, което последният е платил за задълженията и тежестите на наследството". Всичко това се прави, за да може чрез договора да се продаде цялото наследство точно към момента на откриването му - с всички ползи и задължения.