Българското правосъдие има много емблеми. Пловдивчанинът Максим Савов може спокойно да бъде една от тях. Неговият случай е чудесен пример колко аматьорски се събират доказателства от разследващите. Доказателства, които после за един съд стигат да те прати в затвора, а за друг - да те остави на свобода. Зависи кой съдия как ги чете. На практика всеки може да попадне на мястото на Савов. Защото за ареста и пращането му на съд стигат просто показанията на една свидетелка. И открити в жилището му сгъваемо ножче и черни мъжки обувки, каквито вероятно има във всеки дом. Но те се превръщат в улика, единствено защото са разпознати от същата свидетелка.



Савов бе задържан по дело за грабеж и с решения на различни съдии прекара 5 месеца в ареста. Той бе признат за виновен от първата инстанция, а след това оправдан от горните две. Сега е наред той да съди държавата в Страсбург. Където почти сигурно ще успее. Има шансове за успешно дело и тук - по закона за отговорността на държавата. Така или иначе сметката ще платят данъкоплатците. Защото магистратите не носят отговорност за решенията си.

Осъдителната присъда на Савов е четена на 28 юни 2010 г. от районния съдия Стоян Тонев (1). На 29 септември т.г. Тонев бе избран от Висшия съдебен съвет за съдия в Специализирания наказателен съд и от началото на 2012 г. той ще разглежда сложните дела срещу организираната престъпност. Тонев бе единственият одобрен кандидат, тъй като всички останали се провалиха на изпитите.

Но на 28 юни м.г. в присъствието на наблюдаващия прокурор Светослава Пенчева (назначена в Районната прокуратура през 2009 г.), Тонев признава Савов за виновен, че на 5 януари 2010 г. в Пловдив е ограбил 484 лв. от магазин, като блъскал с ръце и крака продавачката Магдалина Димитрова и я заплашил с нож. Тонев определя 3-годишно условно наказание.

В решението си Районният съд пресъздава случката така:

В края на 2009 г. на Савов му се наложило да потърси зъболекар. Ходил сутрин - два пъти през декември, а след това и три пъти през януари 2010 г. Недалеч от зъболекарския кабинет е магазинът, където продава Димитрова. Тя работела предимно следобед, сутрешните смени поемала сестра й. На 5 януари около 20.30 ч. Димитрова била с гръб към вратата на магазина и подреждала рафтовете, когато чула да се отваря. Когато се обърнала, тя видяла мъж на около 25-30 години, облечен с тъмен панталон, яке и спортни обувки. Носел и ръкавици. Според обвинението това бил Савов. На главата си имал качулка, под която носел ниско захлупена тъмна платнена шапка с козирка. В дясната си ръка държал нож. Мъжът й казал: "Дай парите, дай парите!", после я хванал с двете си ръце за раменете и я изтикал навътре в магазинчето, за да я отдалечи от касата. Продавачката политнала назад, а мъжът я блъснал с всичка сила към металните стелажи и тя си ударила главата. После я заплашил с нож, че ако сигнализира полицията, ще я убие. Междувременно обаче тя успяла да натисне паник бутона, който бил в джоба й, и се спуснала към нападателя, за да му попречи да вземе парите от касата. Тогава нападателят я блъснал отново и тя паднала. Той отключил касата и грабнал банкнотите, които били вътре - 484 лв., и се втурнал навън. Димитрова се опитала да го гони, но не успяла. Видяла само накъде отива и се върнала в магазина, за да се обади на полицията.

Собственикът имал монтирани в магазина камери, с които наблюдавал в реално време у дома си какво се случва там. След като видял, че нещо не е наред, той бързо тръгнал към магазина. Още на 5 януари записите от охранителните камери били предадени на МВР.

На 11 януари Димитрова била първа смяна на работа. Около 9.30 - 9.45 ч. била пред магазина да пуши, защото нямало клиенти. Видяла, че от светофарите на булеварда приближава млад мъж - Максим Савов, и по походката, стойката и лицето му, го разпознала като нападателя си. Той минал покрай нея и я погледнал, после няколко пъти се обръщал, за да види дали тя още го гледа. И Димитрова звъннала в полицията, но униформените не успели да открият нападателя.

На следващия ден Димитрова отново била първа смяна. В магазина влязъл Савов и поискал кафе, изглеждал нервен и притеснен. На 13 януари от полицията пратили цивилен патрул в магазина. А Максим отново минал оттам. Продавачката дала знак на полицаите и така мъжът бил задържан. Жилището му било претърсено. Били иззети чифт черни обувки № 43, сгъваем нож с черна пластмасова дръжка - с 18 см дължина в разгънато положение и дължина на острието 8.7 см. При разпознаването Димитрова категорично го посочила като лицето, което на 5 януари 2010 г. я заплашило с нож и взело парите от касата. Тя разпознала и иззетите от дома му нож и обувки като тези, с които е бил нападателят. Според експертиза Димитрова има средна степен на късогледство с астигматизъм, коригирани с очила, така че има 100% зрителна яснота.

За да постанови присъдата си съдия Тонев изцяло се доверява на показанията на Димитрова. "Те се отличават с абсолютна последователност, подреденост и логичност, а също така липсват и каквито и да е било основания да се приеме, че свидетелката по някакъв начин пряко или косвено е заинтересувана да навреди на подсъдимия, обвинявайки и набеждавайки го в престъпление", пише в мотивите. Самият Савов се разпознава на записите от камерите от 11 януари. Но твърди, че само е минавал оттам.

Съдът не приема за верни показанията на свидетели, че Максим е бил в компютърната зала, където работи. Според съда свидетелите са му приятели и освен това се ползват с привилегии в залата и затова просто подкрепят алибито му. Не приема и показанията на колегите му, че по времето на престъплението са били в постоянна връзка със Савов в "Скайп". Те са преценени като "заинтересовани и необективни поради заявените близки отношения и поради противоречието им с целия останал достоверен доказателствен материал по делото". По същата причина не приема и показанията на годеницата му Ксения Кузманова.

"Интерес буди и фактът, че всички свидетели, установяващи алиби на подсъдимия, изключително добре, направо отлично, си спомнят в пълни детайли подробности за датата 5 януари, но пък не могат да си спомнят какво са правили например на дати по-близки във времето", разсъждава съдия Тонев.

На 20 януари т. г. окръжните съдии Цветан Цветков, Красимира Костова и Розалия Шейтанова (2) отменят изцяло присъдата на съдия Тонев и оправдават Савов. Пред съда прокурор от Окръжната прокуратура заявява, че събраните от Окръжния съд доказателства и най-вече заключение на техническата експертиза "сериозно разколебават обвинителната теза, поради което предлага подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан".

Окръжните магистрати пишат, че обявяването на Савов за извършител и неговото осъждане е било прибързано и незаконосъобразно. До него обаче се е стигнало заради "доказателствена непълнота, непрецизен анализ на доказателствените източници, предизвикал редица произволни фактически констатации в мотивите, и от предоверяване на определени свидетелски показания, дали грешна насока на разследването".

Основно доказателство за Окръжния съд са записите от видеокамерите. За тяхната достоверност никой не спори. Те са проверени и е установено, че не са манипулирани. Едва окръжните съдии назначават видеоидентификационно и сравнително изследване на записите от охранителните камери на Националния институт по криминалистика и криминология към МВР (НИКК). Според експертите лицето, снимано на 11 и 12 януари е един и същ човек, но той е различен от извършителя на грабежа от 5 януари. Заключението е, че извършителят е по-едър, с по-широки рамене и с по-дълги крака. Освен това двамата напълно се различават по походка и движения.

Ако районният съдия си беше направил труда да прегледа записите от 5 и 11 януари (записът от 12-и е изискан едва от Окръжния съд), и без експертна помощ щеше да установи, че някои важни подробности от пресъздадените от Димитрова събития не съответстват. Че използваният при грабежа нож е различен от иззетия от дома на Савов, и че Димитрова преекспонира поведението на Савов при преминаването му покрай магазина в следващите дни.

Районният съд пропуска, че от дома му са иззети и дрехи, които не са разпознати от продавачката. Премълчава, че не е открито якето на извършителя, както и че намереният в дома му нож е бил с повреден механизъм. Районният съд отказва да назначи видеоидентификационна експертиза - на нападателя и на Максим, заснет от същите камери няколко дни по-късно. Така съдът сам се е ограничил в доказателствения си кръгозор и се е поставил в положението да зависи основно от свидетелските твърдения на пострадалата, без задълбочено да ги провери.

Съдия Тонев не отговаря и на важния въпрос - какъв мотив би имал Савов да нападне магазина, като се има предвид, че е добре материално - месечно изкарва по около 2000 лв., и профилът му напълно се различава от този на хората, обвинени за подобни престъпления.

На 3 октомври Върховният касационен съд в състав Лиляна Методиева, Юрий Кръстев и Елена Авдева потвърди невинността на Савов (3) и така приключи сблъсъкът му със съдебната система.

От Районната прокуратура в Пловдив и до днес не признават гафа си с разследването и твърдят, че са били уважени абсолютно всички искания за събиране на доказателства. Според говорителя на прокуратурата Галина Андреева разследващите още в началото искали да направят експертиза на записите, но от НИКК отговорили, че нямат техническа възможност. Адвокатът на Савов Снежана Стефанова обаче твърди, че още по време на разследването е попитала писмено НИКК дали могат да направят въпросната експертиза и оттам отговорили "да".

Следва Страсбург.



-----

1. Решението на Районния съд: http://www.rs-plovdiv.com/reshenia/082010/0308/oh2808-10.mht

2. Решението на Окръжния съд: http://www.os-plovdiv.com/resheni/n_2010_2511.HTM

3. Решението на ВКС: http://www.vks.bg/vks_p10_123.htm