В България гражданите и бизнесът са жертва на добре организиран и все по-нагъл рекет и обирджийство. В основата на бедите е кастата на таксоманите. Всяка година министерства, агенции, комисии, общини събират огромни суми под формата на скрити данъци, които за удобство наричат такси. В Закона за бюджет 2011 пише, че хазната трябва да събере близо 700 млн. лева от държавни такси (692 млн. лева). От подобен порядък са и парите, които общините ще вземат за обслужването на своите жители. През всяка от последните години държавните ведомства, съдебната и местната власт изпразват средно с по милиард и половина лева бюджетите на таксоплатците. За сравнение толкова се очаква да бъдат приходите от корпоративен данък за 2011 г. - 1.52 млрд. лева.



Таксите се оказват 15 пъти по-голям източник за бюджета от митата



- заложените митни сборове са 100 млн. лева.

В България един 1 кг хляб струва около 1 лв. Една обикновена чиновническа услуга - например издаване на удостоверение за семейно положение, струва 5 пъти по 1 лев. Има ли логика? За производството на един хляб са вложени доста труд и материали, а за листчето с печата на съответната администрация какво е направено от съответния чиновник? Не е ли парадокс, че по-ценното и трудоемкото се продава 5 пъти по-евтино?

Парадоксът е възможен, защото в единия случай цената се определя от пазара и конкуренцията, а в другия решението е взето в нечий кабинет. Администрацията в България продължава да гледа на таксите, които събира по всякакви поводи, като на данъци, с които може да попълва бюджета си и да се самонаграждава с бонуси и премии. Съответно гражданинът/бизнесменът е заставен да изпълнява омразната и с нищо незаслужена роля на брашнения чувал.

Да вземем например случая с годишните финансови отчети, който е класика в жанра. Държавата не само товари фирмите със задължението да предават годишните си финансови отчети в Търговския регистър, но им събира и 50 лева такса за "удоволствието". Дали и НАП няма скоро да ни поиска такса за това, че приема данъчните ни декларации... Впрочем бизнесът е длъжен да предава финансовите си отчети също и в НАП, и в НСИ. Приходната агенция и статистиката обаче не взимат такси, което засилва недоумението защо Търговският регистър иска за същото пари. Остава загадка също как в Агенцията по вписванията са изчислили, че регистрацията на ЕТ трябва да струва 35 лв., на ООД - 160, на АД - 460, а на холдинг - 1700 лв.

Покрай новостите - електронни листовки, таблети и прочее, в провеждането на тестовете за шофьори стана ясно, че се вдигат и държавните такси за изпита. Министърът на транспорта обясни, че ще се събират повече пари, за да се избият разходите по технологичните реформи. Подчинената му агенция "Автомобилна администрация" се оправда с дежурното "държавната такса отдавна не е увеличавана, а има инфлация". В случая сумите дори не са кой знае какво. Кандидат-шофьорите трябва да платят 20 лева вместо 12.50. Въпросът е, че те се определят на око от някакъв чиновник, без аргументация как са изчислени.

Българските бюрократи просто отказват да приемат, че таксите само и единствено трябва да покриват разходите, които администрацията прави, за да свърши някаква работа или услуга - за труд, хартия, интернет, телефон, принтер, мастило, ток и прочее. Това го пише в ЗОАРАКСД - Закона за ограничаване на административното регулиране в стопанската дейност. Там пише също, че администрацията няма право да си измисля нови лицензи, че трябва да прилага мълчаливо съгласие и да използва мълчаливо не само в особени случаи, както и други важни неща. Но ЗОАРАКСД е



закон фантом - никой не го забелязва и никой не го спазва



Просто законотворецът - случайно или не, е пропуснал да сложи ясни срокове и отговорности и да предвиди глоби за нарушителите. Това, че навремето някой е пропуснал, е малката беля. Голямата е, че вече дълги години няма парламентарно мнозинство и волево правителство, което да поправи дефекта.

Двама министри - на икономиката и на финансите, обещаха да задвижат качения на трупчета закон. В момента чиновниците на Трайчо Трайков се потят над механизма, по който ще се изчисляват държавните такси, така че размерите им наистина да са "разходно ориентирани", а не данъкоподобни. Кога ще приключат и кога ще стане превключването - не е ясно. А междувременно апетитите на таксоманите растат.

Парадоксът е, че точно министерството, от което се очаква да сложи ред в хищническата таксова политика на бюрократите, наскоро тръгна да вдига някои такси, свързани с полезните изкопаеми. Мотивите на МИЕТ са от старата грамофонна плоча - последните промени в тарифата били от 1999 г.

Комисията за финансов надзор се сети, че различните видове такси и удръжки, които пенсионните фондове налагат, стопяват парите по индивидуалните партиди на осигурените. Затова КФН смята да предложи намаление на таксите - поетапно и плавно, та да не предизвика фалити на фондове, защото те все пак разчитат на тези приходи. Инициативата на държавната комисия е много уместна и дори закъсняла. Тя обаче изглежда цинично на фона на други тарифа, която КФН неотдавна качи на космически висоти. Става дума за таксите, които самата КФН събира - от пенсионни, застрахователни, инвестиционни, здравноосигурителни дружества и др. За застрахователен брокер само изпитът струва 450 лв., издаването на сертификат - 200 лв., а вписването в регистъра - 7500 лв. Банка иска да бъде вписана в списъка на инвестиционните посредници - КФН откликва срещу 5400 лв. За да получи лиценз за имуществено застраховане, кандидатът трябва да плати на надзорната комисия 135 000 лв. и отделно по 4500 лв. за всеки вид застраховка. Дори напускането на пазара се таксува солено - ако компания за допълнително социално осигуряване иска да прекрати дейността си, разрешението на КФН ще й струва 15 000 лв.

Навярно в КФН работят безценни финансови мозъци и сигурно през тях минават тонове важни документи и данни, но тарифата е безцеремонно раздута и е безкрайно далече от принципа да се покриват само реалните разходи на администрацията. Може би КФН щеше да е по-скромна, ако трябваше да праща всички събрани такси в бюджета. Но тъй като има право да си запазва част от приходите за собствени нужди, изкушението да иска нови и нови увеличения е огромно. Точно това е проблемът навсякъде из държавните ведомства - за чиновника таксите са витално важен източник за подобряване на стандарта, те означават бонуси, премии, нова служебна кола, по-модерен компютър, обновен кабинет.



Напоследък таксоманите като че ли се настървяват



И екоминистерството реши да допълва банковите си сметки с обновяване на тарифата за водовземане и водоползване. МОСВ се оправдава, че го прави заради натрупаната инфлация, която за 2000 - 2009 г. била 65.2%. БСК обаче откри, че за някои такси увеличението е с над 1000% - таксата за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване например ще скочи 150 пъти!

МВР обаче удари всички в земята с новаторското си решение да въведе лиценз за самоохрана и такса "пазачи". Сега всяко българско предприятие, което не ползва услугите на специализирана охранителна фирми, а разчита на собствени гардове, трябва да плати поне 700 лв. такса на вътрешното ведомство. В ЕС този екзотичен лицензионен режим е напълно непознат.

Сегашното правителство обеща да подготви чисто нов и съвсем модерен закон за държавните такси. Предишните също обещаваха. Но никой нищо не изпълнява. Защото най-трудно се преборва властта на чиновника, чиято заплата, а и самочувствие зависи точно от възможността да издевателства над гражданите, на които трябва да служи. Единственият изход е таксоплатците да не се предават и да притискат по всички фронтове и с всички възможни оръжия таксоманите и техните началници - министри и депутати.