:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,518,161
Активни 94
Страници 1,677
За един ден 1,302,066
Репортаж

Изборите, които няма да променят Голямо ново

Местните цигани са по-интегрирани в Западна Европа отколкото в българската държава
Сали Мехмедов много се ядосва на Иван Костов, който преди време в парламента бил казал груби думи по адрес на Путин. "Цяла България заплака тогава", патетично обобщава Сашо.
"Какъв е този цар Киро? Няма такъв цар, кой го е сложил! Знам цар Борис, цар Киро не знам", обяснява ми Сали Мехмедов от търговищкото село Голямо ново, докато си говорим за политиката, изборите и изобщо за живота. После добавя: "Ние трябва да сме между българи. Ако сме само ние, ще се избием." Той е възрастен, с посивяла коса и всички в селото го знаят като Сашо. На младини е работил десет години в Северен Кавказ, правил е изолации на тръбопроводи и обича да си спомня за това време. Руският му период явно го е направил русофил, защото много се ядосва на Иван Костов, който преди време в парламента бил казал груби думи по адрес на Путин. "Цяла България заплака тогава", патетично обобщава Сашо.

Село Голямо ново се намира между Попово и Търговище на пътя за Варна в красива хълмиста местност сред пасища, ниви и дъбови гори. Всъщност то нито е много голямо, нито е ново. Името е преведено от старото му турско име Бююк ени кьой, т.е. Голямо ново село. Населението тук винаги е било смесено - българи, турци и цигани, като до началото на 70-те години българите преобладават. През следващите десетилетия поради миграция към градовете и застаряване етническата картина се променя. В момента селото има 1264 жители, от които стотина българи и шейсетина турци. Останалите са цигани. Между отделните етноси тук винаги е имало хармонични и даже идилични отношения, които дори "възродителният процес" не успя да разруши. Поради което на събитията в Катуница тук се гледа като на нещо далечно и чуждо. Местните цигани са дружелюбни и любезни. Като видят непознат, винаги поздравяват.

В селото има три магазина за хранителни стоки и една пивница. Държат ги турци - те явно са най-предприемчиви. Има също прогимназия, читалище и детска градина. В училището учат само циганчета и през май т.г. се прочу с най-ниските резултати от тестовете в цялата страна.

Част от улиците около центъра някога са били асфалтирани и тук-там още личи. Стъпалата пред входа на общината са буренясали, а за самата сграда видимо не са полагани никакви грижи, откакто е дошла демокрацията. Има счупени прозорци, мазилката е откъртена. Кметът Огнян Аспарухов, когото всички знаят като Рашко, го няма. Той не седи там и ако някой го търси, трябва да го намери по GSM-а. От 12 години е кмет, избиран все с листа на ДПС, но според местните хора абсолютно нищо не е направил за селото. Въпреки това мнозина са готови отново да гласуват за него. Пред повечето къщи е пометено и чисто, но в центъра всичко е потънало в боклуци. Сред боклуците има градинка с изпочупени пейки, където привечер младежи играят комар сред гробищна тишина.

В селото има 100-тина коня, 70-ина крави, малко овце и кози. В миналото кравите са били над 200, а козите и овцете в пъти повече. Някога имаше и малка гара (тухлена, с чешма и две големи липи на перона), но управата на БДЖ поради някакви свои съображения я събори и отнесе тухлите и керемидите, после някой отсече липите и сега пътниците чакат влака под открито небе и зимно време зъзнат като арестанти.

Около 30 души от селото имат постоянна работа тук или в близките градове. Останалите поминуват, както могат - с пенсии, социални помощи и мотично земеделие в дворовете. По-възрастните с носталгия си спомнят как до началото на 60-те години в ТКЗС-то е имало работа за пет бригади по 60-70 души. Още толкова са имали работа в няколко фабрики и заводи в близките градове.

"При дядо Тодор бяхме по-добре, тогава имаше за него, имаше и за нас. Сега ден за ден живеем", обяснява възрастен циганин с артистичното име Бисер Киров. Казва, че по професия е докер, което означава, че е товарил камиони в ТКЗС-то.

В селото няма кражби, ако не се броят някои похождения на цигански каруци из нивите за царевица и слънчоглед или из горите за дърва. Обикалянето из нивите се нарича тараш. Обичайно се събира каквото е останало след жътвата. Но модерните комбайни прибират слънчогледа и царевицата до зрънце и за тях нищо не остава. По-рано не било така.

Основен поминък тук са билките. Събират ги почти целогодишно. Само когато температурите паднат под минус 10 градуса и при сняг работата спира. От ноември до април се събират корени от коприва край дерета, канавки и стари торища. Обикновено излизат цели семейства с каруци. При хубаво време един човек за 5-6 часа може да събере около 100 кг. Цената е 9-10 ст за килограм. През пролетта и лятото се берат стръкове коприва, цвят и листа от глог, липов цвят, медуница, живовлек, маточина, бял равнец, жълт равнец, мащерка, върбинка, жълт и червен кантарион, цвят от слънчоглед. През есента - черен бъз, глог, шипки, трънки, орехи и зелени ябълки. Изкупните цени за повечето са между 20 и 80 ст. за килограм. Малко по-високи, около лев, са за цвят от слънчоглед (но той се бере само нощем, защото през деня има много пчели) и за орехи - около 1.40 лв. От тази работа обикновено се изкарват около 12-15 лв. и само в отделни дни по нещо отгоре.

През лятото, докато има работа, част от циганите си затварят по два лева всеки ден в буркани и през есента с тези пари си купуват брашно. През зимата си месят сами хляб, защото излиза по-евтино.

Около 60 ромски семейства намират препитание в чужбина - Австрия, Белгия, Холандия, Италия, Франция. Работят в дюнерджийници и пицарии, в строителството и селското стопанство. Идват си по един-два пъти в годината, стоят няколко седмици и после пак заминават. Те са нещо като местната средна класа - добре облечени, доволни и със самочувствие. Децата им също не изглеждат като тукашните циганчета - чисти, спретнати и общителни. Повечето ходят на училище в чужбина и знаят по един нов език. Австрийската и белгийската образователни системи успяват да ги интегрират видимо по-добре от българската.

"За доста от нашите малцинства, които излязат зад граница, културата става бамбашка. Ставаме по-големи европейци. И носията, и културата, и отношението. Но тука в България, които седят, не стават европейци", коментира Сашо Габровлиев, независим кандидат за кмет. До миналата година се е занимавал с изкупуване на билки. Ако бъде избран, обещава да се хигиенизира селото, да оправи кметството и да осигури личен лекар. "Тука трябва да има стагнация, ред и дисциплина и безразборни неща да не стават на центъра." Под безразборни неща се разбира обичаят на някои младежи да си форсират колите и да вдигат пепеляк. Същото в общи линии обещава и Исмаил Татаров, кандидат за кмет от БСП. Завършил е техникум и е работил като шофьор в АПК-то. След като го съкратили, опитвал различни работи - изкупувал билки, отворил магазин. От няколко години работи в Австрия на зеленчукова борса и сега се е прибрал за изборите. Твърди, че кметската заплата не го блазни, защото същите пари в Австрия изкарва за три дни, но иска да помогне на селото. Той също е забелязал, че циганчетата от чужбина си идват "по-окултурени", както сам се изразява, но му е трудно да обясни причината. "Там е нещо по-строго ли, кой знае. Тука от страна на учителите много е слабо окултуряването. Седми клас таблицата не знаят."

"С много хора работим, казваме им, че ако не образоват децата си, ще деградират. Даваме им за пример нашите деца, че учат в града. Обясняваме им, че няма нужда да имат пет деца, по-добре да имат две, но да ги образоват и да не се чудят после как да ги прехранват", коментира Нилюфер Хаджиибрямолу, млада туркиня, която също се кандидатира за кмет от ЕНП. Със съпруга си Турхан управляват малък магазин, изкупуват билки и обработват земя. Според нея хората тук не са мързеливи, но държавната политика по никакъв начин не ги насърчава. Най-сериозен проблем според нея е образованието. Ако имат две деца, едното го спират от училище, защото нямат пари. Особено ако е момиче. Казват: "Защо да даваме пари, като и бездруго ще се омъжи."

Който и да е новият кмет на село Голямо ново, местните ще продължават да излизат за билки и да пътуват между Белгия, Австрия и България. Тяхната връзка с европейските държави, от една страна, и с природата, която ги храни с билки, от друга, за двайсетина години е станала доста по-здрава от връзката с родината им.
 Циганчетата, които са живели в чужбина, са по-културни, по-спретнати, по-общителни
 <Неозаглавен>
5
8564
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
20 Октомври 2011 19:38
Ясене, тъмен си ми!
Много думи, ама що не си ги приберат у "голандско" братята, а само акъл дават...
20 Октомври 2011 19:55
Както са описани жителите, не само избори, едва ли нещо може да ги промени.

_______________________
Едно е да можеш да напишеш есе за справедливото сламоразделяне, съвсем друго - да можеш на две магарета да разделиш слама!
Блогът на Манрико
20 Октомври 2011 20:10
И двете фотографии заслужават
21 Октомври 2011 10:16
Както са описани жителите, не само избори, едва ли нещо може да ги промени.
Тук ясно са описани пораженията, които нанесе демокрацията на българското село. Щото това село просперираше преди 1989г. Но на Манрикото това не може да му светне в главата. Щото той не ходи на село, ами във Виенската Щатс-опера. Ама на него също не може да му светне, че и в тази опера са черпаклии, защото чакат пари от градската управа, не случайно се нарича Щатс-опера.
21 Октомври 2011 13:32
Манрико, ако всички жители на планетата бяха толкова умни като теб и умееха да правят само това, което умееш ти -щяхте да ядете само единици и нули, ама виртуални!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД