"Какъв е този цар Киро? Няма такъв цар, кой го е сложил! Знам цар Борис, цар Киро не знам", обяснява ми Сали Мехмедов от търговищкото село Голямо ново, докато си говорим за политиката, изборите и изобщо за живота. После добавя: "Ние трябва да сме между българи. Ако сме само ние, ще се избием." Той е възрастен, с посивяла коса и всички в селото го знаят като Сашо. На младини е работил десет години в Северен Кавказ, правил е изолации на тръбопроводи и обича да си спомня за това време. Руският му период явно го е направил русофил, защото много се ядосва на Иван Костов, който преди време в парламента бил казал груби думи по адрес на Путин. "Цяла България заплака тогава", патетично обобщава Сашо.

Село Голямо ново се намира между Попово и Търговище на пътя за Варна в красива хълмиста местност сред пасища, ниви и дъбови гори. Всъщност то нито е много голямо, нито е ново. Името е преведено от старото му турско име Бююк ени кьой, т.е. Голямо ново село. Населението тук винаги е било смесено - българи, турци и цигани, като до началото на 70-те години българите преобладават. През следващите десетилетия поради миграция към градовете и застаряване етническата картина се променя. В момента селото има 1264 жители, от които стотина българи и шейсетина турци. Останалите са цигани. Между отделните етноси тук винаги е имало хармонични и даже идилични отношения, които дори "възродителният процес" не успя да разруши. Поради което на събитията в Катуница тук се гледа като на нещо далечно и чуждо. Местните цигани са дружелюбни и любезни. Като видят непознат, винаги поздравяват.

В селото има три магазина за хранителни стоки и една пивница. Държат ги турци - те явно са най-предприемчиви. Има също прогимназия, читалище и детска градина. В училището учат само циганчета и през май т.г. се прочу с най-ниските резултати от тестовете в цялата страна.

Част от улиците около центъра някога са били асфалтирани и тук-там още личи. Стъпалата пред входа на общината са буренясали, а за самата сграда видимо не са полагани никакви грижи, откакто е дошла демокрацията. Има счупени прозорци, мазилката е откъртена. Кметът Огнян Аспарухов, когото всички знаят като Рашко, го няма. Той не седи там и ако някой го търси, трябва да го намери по GSM-а. От 12 години е кмет, избиран все с листа на ДПС, но според местните хора абсолютно нищо не е направил за селото. Въпреки това мнозина са готови отново да гласуват за него. Пред повечето къщи е пометено и чисто, но в центъра всичко е потънало в боклуци. Сред боклуците има градинка с изпочупени пейки, където привечер младежи играят комар сред гробищна тишина.

В селото има 100-тина коня, 70-ина крави, малко овце и кози. В миналото кравите са били над 200, а козите и овцете в пъти повече. Някога имаше и малка гара (тухлена, с чешма и две големи липи на перона), но управата на БДЖ поради някакви свои съображения я събори и отнесе тухлите и керемидите, после някой отсече липите и сега пътниците чакат влака под открито небе и зимно време зъзнат като арестанти.

Около 30 души от селото имат постоянна работа тук или в близките градове. Останалите поминуват, както могат - с пенсии, социални помощи и мотично земеделие в дворовете. По-възрастните с носталгия си спомнят как до началото на 60-те години в ТКЗС-то е имало работа за пет бригади по 60-70 души. Още толкова са имали работа в няколко фабрики и заводи в близките градове.

"При дядо Тодор бяхме по-добре, тогава имаше за него, имаше и за нас. Сега ден за ден живеем", обяснява възрастен циганин с артистичното име Бисер Киров. Казва, че по професия е докер, което означава, че е товарил камиони в ТКЗС-то.

В селото няма кражби, ако не се броят някои похождения на цигански каруци из нивите за царевица и слънчоглед или из горите за дърва. Обикалянето из нивите се нарича тараш. Обичайно се събира каквото е останало след жътвата. Но модерните комбайни прибират слънчогледа и царевицата до зрънце и за тях нищо не остава. По-рано не било така.

Основен поминък тук са билките. Събират ги почти целогодишно. Само когато температурите паднат под минус 10 градуса и при сняг работата спира. От ноември до април се събират корени от коприва край дерета, канавки и стари торища. Обикновено излизат цели семейства с каруци. При хубаво време един човек за 5-6 часа може да събере около 100 кг. Цената е 9-10 ст за килограм. През пролетта и лятото се берат стръкове коприва, цвят и листа от глог, липов цвят, медуница, живовлек, маточина, бял равнец, жълт равнец, мащерка, върбинка, жълт и червен кантарион, цвят от слънчоглед. През есента - черен бъз, глог, шипки, трънки, орехи и зелени ябълки. Изкупните цени за повечето са между 20 и 80 ст. за килограм. Малко по-високи, около лев, са за цвят от слънчоглед (но той се бере само нощем, защото през деня има много пчели) и за орехи - около 1.40 лв. От тази работа обикновено се изкарват около 12-15 лв. и само в отделни дни по нещо отгоре.

През лятото, докато има работа, част от циганите си затварят по два лева всеки ден в буркани и през есента с тези пари си купуват брашно. През зимата си месят сами хляб, защото излиза по-евтино.

Около 60 ромски семейства намират препитание в чужбина - Австрия, Белгия, Холандия, Италия, Франция. Работят в дюнерджийници и пицарии, в строителството и селското стопанство. Идват си по един-два пъти в годината, стоят няколко седмици и после пак заминават. Те са нещо като местната средна класа - добре облечени, доволни и със самочувствие. Децата им също не изглеждат като тукашните циганчета - чисти, спретнати и общителни. Повечето ходят на училище в чужбина и знаят по един нов език. Австрийската и белгийската образователни системи успяват да ги интегрират видимо по-добре от българската.

"За доста от нашите малцинства, които излязат зад граница, културата става бамбашка. Ставаме по-големи европейци. И носията, и културата, и отношението. Но тука в България, които седят, не стават европейци", коментира Сашо Габровлиев, независим кандидат за кмет. До миналата година се е занимавал с изкупуване на билки. Ако бъде избран, обещава да се хигиенизира селото, да оправи кметството и да осигури личен лекар. "Тука трябва да има стагнация, ред и дисциплина и безразборни неща да не стават на центъра." Под безразборни неща се разбира обичаят на някои младежи да си форсират колите и да вдигат пепеляк. Същото в общи линии обещава и Исмаил Татаров, кандидат за кмет от БСП. Завършил е техникум и е работил като шофьор в АПК-то. След като го съкратили, опитвал различни работи - изкупувал билки, отворил магазин. От няколко години работи в Австрия на зеленчукова борса и сега се е прибрал за изборите. Твърди, че кметската заплата не го блазни, защото същите пари в Австрия изкарва за три дни, но иска да помогне на селото. Той също е забелязал, че циганчетата от чужбина си идват "по-окултурени", както сам се изразява, но му е трудно да обясни причината. "Там е нещо по-строго ли, кой знае. Тука от страна на учителите много е слабо окултуряването. Седми клас таблицата не знаят."

"С много хора работим, казваме им, че ако не образоват децата си, ще деградират. Даваме им за пример нашите деца, че учат в града. Обясняваме им, че няма нужда да имат пет деца, по-добре да имат две, но да ги образоват и да не се чудят после как да ги прехранват", коментира Нилюфер Хаджиибрямолу, млада туркиня, която също се кандидатира за кмет от ЕНП. Със съпруга си Турхан управляват малък магазин, изкупуват билки и обработват земя. Според нея хората тук не са мързеливи, но държавната политика по никакъв начин не ги насърчава. Най-сериозен проблем според нея е образованието. Ако имат две деца, едното го спират от училище, защото нямат пари. Особено ако е момиче. Казват: "Защо да даваме пари, като и бездруго ще се омъжи."

Който и да е новият кмет на село Голямо ново, местните ще продължават да излизат за билки и да пътуват между Белгия, Австрия и България. Тяхната връзка с европейските държави, от една страна, и с природата, която ги храни с билки, от друга, за двайсетина години е станала доста по-здрава от връзката с родината им.