Белоградчишките скали са достолепни в своята вечна мъдрост. Градецът отдолу е като гъмжило от ненужни мушици - бягат, търчат, нервят се, спорят. Избори правят. Цялата вечност е над тях, пък те се завайкали кой щял да им бъде кмет, президент. Кой щял да ги излъже и краде по-малко. Сякаш не знаят.

Гората дава живот, а всяко дърво в гората край Белоградчик е облепено с предизборен плакат. Есента се задъхва от



нахални муцуни, които продават надежда



и се мъчат да втълпят, че бюлетината е по-важна от есенния листопад. Не е и ще кажа защо: мургав избирател призна пред мен, че бил криминален елемент. Съдийката, която го съдила навремето, се кандидатирала за нещо. Сега жената си привиквала контингента и го превръщала в електорат. Та това са изборите.

Цяла България жужи в момента и сякаш забравя какво точно представляват изборите. Един политолог казва, че и тримата кандидати за президент били перфектни, възможно най-добри от всички досега, друг опонира, че за нищо не стават. Във Варна заваля и варненци заключиха, че кметът е най-лош от всички на света. В Пловдив не заключиха, защото не валеше. Иван Костов твърди, че тези избори са най-полицейските. БСП твърдеше навремето, че при Костов са най-полицейски. Всички казват, че този вот е ключов, и бъдещето на България е побрано в урна. Обаче така казваха и на предишните вотове.

В социалните мрежи и форумите е пълно със заклинания. В тях обикновено пребивават мъже, чиито жени им пилят на главите, че се нуждаят от внимание, и жени, които като не получат внимание, търсят друго мъжко. Но нали живеем в информационен век, тези политически по вид, но фройдистки по същност, общности са статистически представителни. Та там жицата е на макс, дъгата е 500 волта, пот се лее като от Веселин Маринов. Трябват им само цар или генерал, за да светнат пак като крушки.

Продължението също е известно. На местните избори всички партии ще се обявят за победители. Който загуби мажоритарно, ще обвини врага в тежки репресии и покупка на гласове. Социолозите няма да познаят, ще обявят един дебат или дъжд за "повратен момент, който е променил драстично нагласите на избирателите". Ако Калфин спечели, Бойко Борисов ще каже, че виновна е Държавна сигурност. Ако е Плевнелиев, БСП ще рече, че няколко дни не й стигнали да обърне вота (така каза през 2005 г., когато времето за кампания било недостатъчно). При триумф на Кунева жълти ръчички, все още с мед по пръстите, ще зашарят насам-натам. А най-късно до две години



победителят ще бъде люто разлюбен



от собствените му гласоподаватели. В новата кампания най-незабележими отново ще бъдат очевадностите.

Тази емоция е проблем, както е проблем да спреш голф под скалите и да надуеш Преслава (това също видях в Белоградчик). Изборите, въобще представянето на доверие в партия или кандидат, по своята същност са търсене и намиране на оптимизъм. Нуждата от него е обяснима, както и чалгата за някои. Не е обяснимо разочарованието впоследствие. Та кога многото чалга и политика са свършили нещо добро?

"Радостната вест като мълния пролетя по всичките, дори и най-затънтените краища на България... Всичко честно и интелигентно бързаше да стане начело на неизчислимата маса ликующ народ. Целият град е окичен със знамена." Извадката не е възторжен репортаж от посрещането на Бойко Борисов в български град, сътворен от пресгрупата на ДПС. А ироничен опис на статия от фейлетона на Алеко Константинов "Що значи "Народът ликува". На Фердинанд се ражда син - принц Кирил Преславски, блюдолизната преса тържествува и измисля духовна и физическа феерия в София. Алеко обаче описва действителността: "Общината не е в състояние да построи необходимите основни училища (детски градини днес - бел. авт.)... Сега столицата нощно време е мрачна, само тук-там съвсем нарядко мига по някой полусляп фенер. А пък снощи имаше илюминация! На гол корем пищов...". И разказва за все пак състоялото се шествие: "Никаква разлика! Никаква, брате мой, разлика от мрачната епоха (на тройната коалиция, царя, Костов, утре и на Борисов - бел. авт.). Същите факли, същите гамени, същите разгърдени, със заканителен поглед, неизвестно откъде изпъкнали тъмни личности... Но да не бъдем несправедливи, има една разлика: пред овациентите едно време вървяха Илия Сакаров и Дико Йовев, а Петко Горбанов подсмърчаше отстрана завистливо... Колелото се позавъртя и сега Петко Горбанов сияе пред народа, а Сакаров и Йовев се гушат из кьошетата".

Нещо различно от днес? Нещо неактуално в Хаджийски, Стратиев? Кое не са написали, че да ни изненада? Принципи, морал, чест - няма ги. Едни "тъмни личности" сменят други. Народът си остава с надеждите и разочарованията. Утайката е по политическите върхове, журналисти захлебват с нея и



създават удобната виртуална действителност



Колелото се върти по един и същи начин, нашите политически емоции, надежди, вричания и разлъки са нищожна суетня.

Затова, нужни са по-малко вълнения. Не аполитичност, гражданска пасивност или отказ от гласуване, а по-малко клетви и емоции. Крайните настроения раждат месии. Те са почвата, в която орат най-големите политически шарлатани. Горбанов, Сакаров и Йовев винаги ще бъдат в челните редици, а превъзбудената наивност не е оптимизъм. Глупост е.

Затова гледайте Белоградчишките скали, ходете в Родопите, Странджа, пещерите и езерата. Прелиствайте класиците. Те говорят повече от всеки политик или журналист. И понеже наистина имаме нужда от оптимизъм, нека предположим, че повече природа и литература биха променили поне малко политиката.

А за тези, които твърдят, че светът е голям и спасението може да си го внесем, ще припомним Димитър Подвързачов: "Единствена аз знам страна/ на чужди мисли скорозрейна,/ във целий свят е тя една/ с огромен внос на смет идейна./ Днес Ленин, утре Декобра, /хер Шмекерсон или Панерги - /на всичко вика все "ура"/ свръхпросветений Ганин Герги."