С какво търговията с тютюна през ХVII век може да е поучителна за съвремeнната война с наркотиците? Свои паралели прави Чарлз Ман, чиято нова книга вече бе наречена "история на икономиката на каприза".

Справедливо е да се твърди, че световната война с наркотиците е започнала есента преди 400 години, когато човек на име Джон Ролф от Карибските острови е получил семена на тютюн. Той е бил колонизатор от Джеймстаун, Вирджиния. Това е било първото успешно английско селище в Америка. Днес повечето хора знаят Ролф (ако изобщо са чували за него) като мъжа, който се оженил за "Покахонтас, "индианската принцеса" на безчетни романтични истории. Малцина любители на историята обаче разбират, че докарвайки тютюн в Джеймстаун, Ролф е поставил началото на тютюневия пазар във Вирджиния, а това е основната причина за процъфтяването на този град. А този успех подсказва за третата и по-важна роля на Ролф. Тютюнът му неволно е създал скелето на



съвременната незаконна търговия с наркотици,



чийто обем достига 229 млрд. евро. Добивите на тютюн са растели и падали, своите възходи и спадове има и 400-годишната история на тютюнопушенето, която положи основите и даде тласък на търговията с всички вещества, които водят до пристрастяване. Като се започне от тютюна, държавите по света се опитвали да забранят наркотичните средства веднага щом са се появявали на техните територии и неизменно са оказвали разрушително въздействие върху семейството и нацията. Без изключение всички забрани са пораждали вълни от престъпност, а престъпниците се превръщали в заплаха за политическата стабилност на териториите, в които са действали. (Карибите през ХVII век, Мексико в наши дни). Властите се лутали между политиката да си затварят очите за престъпниците или пък да предприемат кръвопролитни войни срещу тях. Крайният резултат на този процес - легализирането, общественото клеймо и (най-страшното) излизането от модата - предполага какво ще се случи и със световния пазар на марихуаната и хероина.

Никотиана табакум, както го наричат ботаниците, е първата в света стока, която е предизвикала масово мания и увлечение. Развлекателен, екзотичен, с халюциниращо действие, пристрастяващ - той е почти идеалният потребителски продукт. Англия се поддаде на неговата омая през 80-те години на ХVI век, когато първите преселници от претърпелите крах колонии са слезли в Брайтън със странни димящи глинени тръбички между устните си. Явно разбирайки какво впечатление правят, те небрежно пушели тръбичките си, слизайки на брега - подобно на актьорите Джеймс Дин и Хъмфри Богарт, но от епохата на Елизабет. Когато към 1607 г. е бил основан Джеймстаун, улиците на Лондон са били препълнени с над 7000 "тютюневи къщи". Това са били заведения, подобни на кафенета, където постоянно нарастващите тълпи от любители на никотина са могли да си купят и да пушат тютюн.

И в това няма нищо изключително. През периода от 1580 до 1610 г. никотиана табакум, който води начало си в дебрите на Амазонка, трайно се установил във всички населени пунктове на нашата планета. И почти веднага тютюнът си е навлякъл гнева на държавите. Забраните на тютюна, налагани и със смъртно наказание, са били въведени във Франция, Русия, Швеция, Османската империя, империята на Моголите (днешна Индия - бел. ред), Япония. Тютюневото растение толкова бързо се разпространило в Манчжурия, че през 1635 г. нейният хан Хун Тайцзи открил как неговите войници "заменяли оръжие срещу тютюн", както свидетелства историкът Тимъти Брус. Вбесеният хан забранил пушенето.

Най-известният борец срещу тютюна станал крал Джеймс I, който в своя трактат от 1604 г. "Възражение срещу тютюна" е провъзгласил, че пушенето е "отвратително за очите, омразно е за носа, вредно е за мозъка и опасно за дробовете". Крал Джеймс се опитвал завинаги да забрани тютюна, но враждебно настроеният парламент го срязал. Папа Урбан VIII е постигнал по-големи успехи. Изпаднал в ярост от съобщенията, че свещениците извършват службите със запалени цигари, той веднага забранил пушенето сред духовенството.

Търсенето обаче на тютюна продължавало с неотслабваща сила. Дори когато Джеймс сипел огън и жупел заради разрушителното му въздействие върху обществото, в Лондон тютюнът понякога се разменял срещу сребро в съотношение кило срещу кило. В английската колония Бермуда фермерите



често си купували булки срещу чували с тютюн



(обикновено за 45 кг тютюн). А на другия край на планетата младите пушачи в Едно (Токио) били толкова възмутени от високите цени на тютюна, че редовно ограбвали складовете с тютюн. В Истанбул пък митничарите, които не могли да си позволят лула с тютюн, често изнудвали чужденците, за да си го набавят.

Освен заради нарасналото търсене цената на тютюна се вдигала и заради обявяването му извън закона. А това съответно разширявало незаконното отглеждане на тютюна и контрабандата му, което продължава и до ден днешен. Пиратите отглеждали и продавали тютюн из цялата акватория на Карибско море, особено във Венецуела. Накърнявайки испанската корона, дребните земевладелци в отдалечените колонии превръщали полята си от пшеница и царевица в тютюневи плантации, а после продавали своите добиви на холандски и английски пирати. Тези банди станали много силни, заради което испанският посланик в Англия се оплаквал, че английското търсене на тютюна води към крах на закона и реда в тютюневите райони. (Това обаче е характерно не само за миналото: цигарената контрабанда е все така доходоносна дейност от Южна Италия до Югоизточен Китай, но се разпростира и в по-малко престъпни райони. Миналия месец например полицията в американския щат Мериленд разкри цяла мрежа за контрабанда на тютюн в източната част на САЩ). И докато блюстителите на нравствеността като Джеймс кълнели тютюна, че унищожавал семейството, кралските чиновници вече мислели върху неговото легализиране. Малко източници могат да генерират по-надеждни приходи от данъка върху веществата, които водят до пристрастяване.

От икономическа гледна точка пагубният навик заробва зависимите от него хора - цената много-много не ги интересува. Ако имат възможност да го получат, те са готови да плащат по-високи цени заради наложените от правителството данъци и такси. Само година след публикуването на трактата "Възражение срещу тютюна" английското правителство е въвело първия си данък върху тютюна.

Привържениците на забраните са могли да забележат една тревожна закономерност. Навсякъде по света притегателната сила на тютюневите пари е надделявала над опитите да се надвие пристрастяването. Синът на манчжурския хан Тайцзи (дето забранил тютюна) е завършил завземането на Китай и през 1644 г. е станал първият император от династията Цин. Той също се е борил срещу тютюна. Но синът му и внук на хан Тайцзи, император Канси, е започнал да пуши още от 7-годишна възраст и при него данъците върху тютюна са станали основен източник за попълване на държавната хазна. Една след друга останалите държави също последвали примера на Манчжурия, като са легализирали тютюна и са го обложили с данъци.

Марихуаната върви по същия път и



бавно се превръща в източник на данъчно облагане



Индия от епохата на моголите може би е първата държава, обложила с данък марихуаната. (По-късно Ост-Индийската компания въвежда и данък върху опиума.) След десетилетия по пътя на Индия тръгнали страни като Холандия. Дори в такава известна с ненавистта си към наркотици държава като САЩ сериозно пострадалите от рецесията щати като Калифорния и Масачузетс се замислят днес да сложат данъци върху марихуаната.

Но историята не трябва да внушава особен оптимизъм на онези сили, които се застъпват за пълното легализиране. Ако се ръководим от историята на тютюна и други наркотични продукти, ще видим че легализирането е последвано от обществено неодобрение. Навсякъде, където тютюнът се е превърнал в общопризната стока, след десетилетия в крайна сметка използването му бележи упадък. Замаяните от тютюна американски колонии, които през ХVII-ХVIII век се придържали към най-снизходителните възгледи за това растение, накрая се превърнали в държава, където недоумявщи европейски и азиатски пушачи са гонени от ресторанти, кафенета и барове. През 80-те години на миналия век британците се надсмивали над "пуританските" кампании в САЩ срещу тютюнопушенето. Но и те влязоха в общия строй. На ред са италианците, турците и дори китайците.

Наркотици, които стават безинтересни, излизат от употреба - точно както днес тютюнът излиза от употреба. Ако историята учи на нещо, то внуците на нашите внуци ще се отнасят към сегашната битка с марихуаната, кокаина и опиума, както към нещо непонятно, странно и невежествено от далечното и тъмно минало.