Георги Ганев е програмен директор по икономическите въпроси в Центъра за либерални стратегии. Преподава в Стопанския факултет на Софийския университет. Председател е на Българската макроикономическа асоциация и е член на групата "Макро уоч", която обединява либерални икономисти, привърженици на плоския данък, валутния и фискалния борд.



- Г-н Ганев, какво се случва със световната икономика и какво ни чака - нова криза, продължение на старата, депресия, стагфлация?

- Ако е рецесия, със сигурност ще е нова, старата свърши. Това, което наблюдаваме, е нова турбуленция на финансовите пазари, а големият въпрос е дали те ще завлекат след себе си стопанската активност - както се случи през 2007 г. Сега предпоставките това да се повтори са по-малки. Преди 4 години голяма част от икономическата активност се дължеше на процеси, текли поне 15 години в големите развити страни - хлабави пари от страна на централните банки, изключително активно кредитиране, трупане на рискове, нови финансови инструменти. Това позволи натрупване на дългове "до козирката", а огромна част от стопанската активност се оказа базирана на балони - особено в недвижима собственост, и когато финансовата част изпадна в криза, гръмна и производствената.

Сега пейзажът откъм стопанската дейност е съвсем различен. Вече 4 години компаниите по цял свят се опитват да намаляват дълговете си, да свиват разходите, да разчитат на вътрешно финансиране, да не взимат кредити. И сега те са по-малко уязвими. Да, стопанската активност се забавя, но дали ще има рецесия или по-мижав растеж, не се знае. Депресия - едва ли. В крайна сметка при отишлата си криза световното производство спадна с 5% - в тази толкова "велика", "невиждана" криза. При истинската Велика депресия спадът е бил 25-30%, след което още доста години дращене по дъното.

- Но ето че финансовите турбуленции не стихват в САЩ, обхващат и все повече европейски държави?

- Кенет Рогоф, бивш главен икономист на МВФ, казва, че просто не вижда как държавите ще излязат от тази дългова криза, без да пуснат печатницата за пари. Ако искат без инфлация, държавите трябва или да вдигат данъци, или да режат разходи, или и двете заедно. Инфлацията е политически най-лесният "данък". За съжаление, като пуснеш духа от бутилката, после не можеш да го върнеш обратно в шишето. Очакванията за инфлация се вграждат в начина, по който се договарят стопанските деятели и после много трудно се изкореняват - разни там индексации, актуализации, колективни трудови договори и т.н. В момента Европа е по-добре позиционирана по инфлация от САЩ. Трише (председателят на ЕЦБ, бел. ред.) не спира да повтаря, че скъпите петрол, храни, това не е парична инфлация, а конюнктурни фактори, те ще отминат и никой не бива да включва инфлационни очаквания в свои планове и договори.

- Така или иначе, когато при големите инфлацията расте, тя се пренася в бедна България и чрез цените ни изяжда доходите?

- В момента нашата инфлация е малко по-висока от тази в еврозоната, ние сме настигаща икономика и това е естествено. Да кажем, че инфлацията в Европа се ускори за няколко години. Ако българската инфлация стои там, където е нормалното й ниво, а европейската се вдига заради техните си дългови проблеми, просто ще се намали разликата между тях и нас. Но е възможно европейската инфлация да се пренесе - основно по продуктова линия, и в България. Кое от двете ще се случи, зависи най-вече от това колко бързо ще расте нашата производителност. Ако расте повече от европейската, инфлацията у нас ще остане относително ниска, но ако процесът на капиталообразуване, който захранва производителността, не е толкова бърз, почти цялата европейска инфлация ще се пренесе тук.

Тук има един важен момент. Много се говори как преките чужди инвестиции били изчезнали, спрели. Преди кризата те заливаха България и никой не обръщаше внимание на българските спестявания, които бяха около 13-15 % от националния доход и влизаха заедно с чуждите в някакви инвестиции. От началото на 2009 г. домашните спестявания рязко се увеличиха и вече стигат 25%. Много хора се тревожат, че потреблението не се възстановява. Но спестяванията растат и важната новина е, че те вече могат да финансират значителен ръст на капиталообразуването в страната. Чуждите инвестиции винаги са добре дошли, но ако разчиташ само на тях, чакат те шокове - както се случи у нас, секнаха чуждите капитали и цели сектори като строителството започнаха свободно падане.

Този отговор на българските домакинства на кризата сега е болезнен - много бизнеси страдат, защото не могат да си продадат стоките и услугите, но в дългосрочен план е полезен. Когато се появи и повече оптимизъм и потреблението се отприщи, България ще има добра база за растеж.

- Само че сега на нашите фирми им остава да разчитат на външни пазари, а там също не цари оптимизъм?

- Все пак турбуленцията в световния търговски обмен е значително по-малка от турбуленцията на финансовите потоци. Между другото много хора подценяват българската икономика. Имаме много сериозен ръст на износа, има и непрекъснат ръст на пазарния дял на българските стоки в световната търговия. Вижте как се стопи отрицателното салдо, което България имаше в търговията с Германия - беше половин милиард евро, сега е около 50 милиона, защото нашият износ расте по-бързо от техния внос у нас. За година сме изнесли за Германия стоки за над 2 млрд. евро, горе-долу толкова сме внесли оттам. Това означава, че нашата конкурентоспособност се подобрява спрямо германската.

- Но има коментари, че износът расте, защото има бум на фиктивни сделки и точене на ДДС чрез лъжеекспорт на горива, зърно, метали и други.

- Сигурно има фиктивен износ. Но и преди е имало. Сега да има бум - съмнявам се. Когато статистиката показва, че износът расте, значи той наистина расте. Вероятно и данъчните измами растат с него като обем, но не и като дял.

- А защо чуждите инвестиции заобикалят България? Не сме голям пазар, но сме с ниски подоходни данъци, вече минаваме за еталон за финансова дисциплина?

- Явно натежават други фактори. Първо, регионът - България влиза в чекмеджето "Балкани". Второ, през последните години много се говореше как страните с валутен борд и фиксирани курсове ще имат много проблеми, по-бавно ще се възстановяват от кризата. И всеки, който чете тези доклади, решава да изчака.

- Но се оказа, че скептиците не са прави, повишиха ни кредитния рейтинг, МВФ ни хвали...

- Това са сериозни сигнали и рано или късно ще дадат плод. Бюджетният ни дефицит се движи под 3%, ЕК може са прекрати процедурата по свръхдефицит, което ще е още едно важно съобщение към инвеститорите. Но! Имаме сериозни проблеми с регулациите и корупцията. Те не са си отишли и средата не се е променила съществено. И второ, реформите в сферата на човешкия капитал ги няма никакви - образование, здравеопазване, говоренето е повече от правенето. Инвеститорите търсят много повече от ниски данъци и евтини работници.

- Кои са новите локомотиви на българската икономика? Трябва ли държавата да пише стратегии за определени отрасли, да ги насърчава с данъчни привилегии, субсидии и други?

- Аз съм против деленето на отраслите на приоритетни и неприоритетни. Първо, спорно е дали този подход дава оптимални резултати. Второ, говорим не за коя да е държава, а за българската, на която аз доверие нямам.

- Естония например заложи на е-правителството и това се оказа отлична стратегия?

- Именно - защото не е стратегия за определен отрасъл, е-управлението не е за този или онзи бизнес, то е за всички. Често давам за пример Корея, която превзема света с... перуки. Кой бюрократ би се сетил, че това е златна ниша, да не би държавата да е писала експортни стратегии!

- Да, но след успеха с перуките корейците решили да заложат на коли и електроника?

- Не се знае кой го е решил - държавата или бизнесът. Хайде първо да направим в България добри условия за всички - инфраструктура, имуществени права, бързо правораздаване, отлични комуникации - после да си избираме приоритети.