Действащи барети са охранявали бившия си колега и настоящ бизнесмен Алексей Петров в деня, в който той беше прострелян от неизвестни килъри. Вероятно именно те са открили огън срещу нападателите на Петров и са му спасили живота. Информацията бе потвърдена и от вътрешния министър Георги Петканов. МВР-шефът обаче отказа да каже ще вземе ли някакви дисциплинарни мерки срещу тях и началниците им. Макар че и в закона за МВР, и във вътрешния правилник на отряда за борба с тероризма подобна дейност е абсолютно забранена.

Реакциата на Петканов обаче е съвсем логична. Защото най-вероятно ще се окаже, че



баретите са попаднали на това място по това време случайно.



Те едва ли имат писмен договор с Алексей Петров да го охраняват, така че трудно ще се докаже, че са работили за него, а не са го придружвали приятелски примерно. Да не говорим, че изведнъж може да се разбере, че всъщност са изпълнявали спецмисия по разработката на въпросния бизнесмен.

Това не е първият случай, когато баретите си докарват допълнителни доходи в свободното си време, охранявайки известни хора или заведения. През ноември м.г. след инцидент в известната столична кръчма "Ай клуб" в студентския дом срещу парламента, беше установено, че част от охраната е от действащи служители на Специализирания отряд за борба с тероризма. Което предизвика гневната реакция на главния секретар на МВР Бойко Борисов. "Поставихме ги под наблюдение, наложихме на 9 души най-тежки наказания и част от тях отидоха при работодателите си - бизнесмени със съмнителна репутация, които сигурно им плащат повече. Не може да обучаваме полицаи да бъдат перфектни охранители, а след това те да работят за друг", коментира тогава той. Захвърчаха закани. Заговори се за "прочистване" на най-елитната антитерористична част в България и за нейното реорганизиране. Че дори и за нейното разформироване. Наложи се Борисов да уточнява, че не смята да уволнява всичките близо 200 командоси, а само



да затегне дисциплината, да уточни техните правомощия



и да освободи хората, които работят и частно. После всичко утихна.

Прясната случка със стрелбата срещу Алексей Петров за пореден път повдигна въпроса за частпрома не само на полицаите, но и на останалите хора на държавна заплата. Примерно - председателят на НС Огнян Герджиков, който взел 2000 долара хонорар за становище по спор между държавното ВиК и частни водни сдружения. Оставяме настрана моралните съмнения нормално ли е шефът на парламента да е срещу обществения интерес и срещу собственото си правителство, че



има явен конфликт на интереси



между държавата, от която Герджиков си получава заплатата, и частниците, които се стремят да извлекат максимална полза от нея. Въпросът е, че всичко е съвсем законно - правилникът на НС позволява на всеки народен представител да получава хонорар или възнаграждение по гражданско правоотношение.

Защо за депутатите да може, а за баретите - не? Защо служителят на МВР не може да охранява срещу хонорар някой бизнесмен (със съмнителна или безупречна репутация), а народният представител може да дава съвети срещу хонорар на същия този бизнесмен? По логиката на родните депутати, формулирана при обсъждането на правилника на НС, така те поддържат форма и не лишават обществото от своя ценен капацитет. Да, ама същата логика важи и за баретите - като охраняват частно



те хем пазят форма, хем капацитетът им се използва 100%.



Да не говорим, че заплатите на депутатите са няколко пъти по-високи от тези на баретите, т.е. полицаите значително повече се нуждаят от допълнителен доход.

Крайно време е нещата да се поставят на ясна основа. Или всички държавни служители да могат да заработват частно през свободното си време, или никой да не може да съчетава частното с държавното.

Логиката сочи, че трябва да се избере по-скоро втория вариант. Практиката досега показва, че работата и на баретите, и на депутатите в свободното им време често е направо съмнителна. Защото не може един ден да си Батман, на следващия - да си Джокерът. Веднъж да си Дарт Вейдър, друг път - Люк Скайокър. Така даже и във филмите не дават.