Масовото публично обругаване на валутните обменители стана главно занимание на властта и медиите през бедните на събития летни месеци. Когато тази тема втръсне отново на всички, ще дойде пак ред да ругаем прекупвачите на жито, после изкупвачите на тютюн, спекулантите с олио и "търгашите" от всички браншове поред. Така грижливо култивираме дълбоко вкоренената в нашите представи



омраза към посредника,



който "не прави нищо", но печели "на чужд гръб" като купува евтино и продава купеното много, даже до няколко пъти, по-скъпо. За обучавания десетилетия наред в духа на най-семпъл материализъм нашенец цялата дейност на посредника е изначално греховна: далавера, спекула, дори измама. Макар да подозира в същите грехове всеки частник, средностатистическият българин изглежда склонен да приеме печалбарството на производителя, но е безпощаден към посредника-"паразит". По-лошото е, че държавата, управлявана също от средностатистически българи-чиновници, приема същата аксиоматика и се стреми да изкове такива закони и административни разпоредби, които да препятстват посредника, уж за да намалят възможността му да богатее "безконтролно". Тези мерки неминуемо



ограничават търговията,



свиват пазара и намаляват неговата ликвидност. За сметка на това, че посредниците са ограничени, оборотът намалява и остават нереализирани (неизкупени или непродадени) стоки. Макар че у нас е прието всеки по няколко пъти на ден да се кълне колко много иска пазарната икономика, зад агресията на нашето общество към посредника ясно личи нежеланието на мнозинството от нацията да приеме даденостите на пазара. Азбучна истина в икономиката е, че не друг, а тъкмо



посредникът организира пазара.



Посредникът е специализиран търговец, чиято функция е да намери най-краткия и евтин път от производителя към потребителя. Той е нужният буфер, който прави пазара непрекъснат и ефективен. Очевидно ако производителят може да пласира своите стоки по-изгодно, той ще продава на крайния потребител и никакъв посредник няма да му е нужен. И обратно, потребителят би купувал пряко от производителя, ако това беше възможно и изгодно. Самият факт, че посредникът успява да съществува и да се издържа от прекупуване, показва, че е нужен на пазара. В крайна сметка той увеличава дохода на производителите и спестява разходи на потребителите - иначе дейността му щеше да е невъзможна. Най-важният за обществото резултат е, че



посредникът сваля цените



и така пряко увеличава общественото потребление. Вижте примера с туризма. За германеца се оказва по-изгодно да почива в България, отколкото в Турция и туристическият поток към България расте. А същото време за българина излиза много по-изгодно да бъхти 400 км път, за да почива в Турция. Защото въпреки рекламираните намаления за българи, нашенецът плаща на Черноморието близо два пъти по-високи цени от германеца. Тази аномалия се дължи на работата на посредника-туроператор, който предварително договаря с хотелиерите цени на едро. Той получава най-добрите цени, защото работи с големи обеми и близо година по-рано заявява легловия капацитет, който ще заеме. Така дава възможност на хотелиера отрано да планира дейността си и му гарантира сигурни постъпления и доход. Договорил отрано ниски цени, той може да продава на клиентите си по-евтини ваканции, отколкото всеки от нас би могъл да си организира сам. И понеже в България липсва организиран туристически пазар, теоретически по-скъпите курорти на Гърция и Турция се оказват на практика по-изгодни от самодейното летуване в родната ни страна.



Отсяването на посредник от измамник



се оказва най-трудната задача, с която видимо не сме способни да се справим. Разбира се, че всеки измамник редовно се представя за честен търговец. Неспособни обаче да го различим, ние сме склонни да оправдаем всякакви ограничения и дори забрани за легалната търговия, лъжейки се, че така ще спрем измамниците. Нищо подобно. Репресиите удрят само легалния бизнес. Измамникът с лекота нарушава всякакви забрани, дори законът не е пречка за него. Единственият способ, който затруднява измамника без да пречи на онзи, който работи честно, е ясният и точен професионален регламент на дейността. За всеки вид търговия трябва да са предписани стриктни правила и процедури за защита на клиента и потребителя. Обикновено те се изработват от самите търговци, защото те най-добре познават занаята си. Вместо да измисля нескопосани наредби, за държавата остава да следи тези правила да се спазват и да преследва нарушителите.