|
Ако сценичният образ на Симеон II беше на старичък добряк, който не умее да наказва, а по-скоро да поучава и да ръководи мъдро, отколкото силово, то той се нуждаеше от малко плънка. Когато назначи Ганев за своя дясна ръка, бившият външен министър от кабинета на Филип Димитров седна на началническия стол с всички тайни връзки, неизяснено муунско минало и подмолни приятели, които се въртяха около него. Изглеждаше, сякаш Ганев ще ръководи на практика държавата (сам казваше, че ще определя дневния ред на премиера). Той беше образът на
Злия Ришельо, който с хитрост и безскрупулност компенсирал
безкрайната милост и известна некомпетентност на аристократа Луи XIII.
Така и не разбрахме за какво точно сивият кардинал беше освободен половин година, след като зае поста, но за да се стигне дотам, явно премиерът загуби доверие в най-близкия си човек на политическата сцена. Имало е предателство и то не е било простено. Възможно е Ганев, който сам се описа като "най-високо издигналият се български сперматозоид", да не се е задоволил с второстепенната си по значение чиновническа службица и да се е целил по-нависоко. Грешка на Сакскобургготски беше, че за Ганев се довери не на себе си, а на близки, роднини и приятели. Всеки от които има своите си интереси и смята, че може да ги прокара с правилното назначение на правилния човек.
Втората вицеглавна роля беше поверена на Бойко Борисов. Той трябваше да изиграе Лошото ченге, кораво и непрощаващо никому. И изборът му се оказа добър ход - при него премиерът се осланяше на познанство и доверие от първа ръка. Въпреки че преди година звучеше немислимо един бодигард да заеме толкова важен пост в държавната йерархия,
сега генералът изглежда точно на мястото си
Нещо повече - той стана най-популярният човек във властта.
За разлика от Ганев, Борисов съвсем ясно заявява, че няма намерение да драпа за по-висок от отредения му пост. От всички думи и действия на главния секретар на МВР може да се отсъди, че той признава един-единствен авторитет над себе си - премиера - и ще му е предан до края.
Симеон II назначи още куп хора по време на премиерстването си, но Ганев и Борисов останаха най-ярките фигури. Въпреки че нито един от двамата не беше с министерски ранг, въпреки че са напълно различни хора с различна политическа съдба и стил на работа. Приличаха си само по изненадата на електората, когато той научи за двете кадрови решения.
Назначението на Ганев беше, както се изрази един писател, плесница на общественото мнение. Сянката на бившия външен министър (той обича сенчести места, сенчести срещи и слънчеви очила) витаеше около царя още с идването му у нас. Оттук нататък можем да изредим само слуховете, които се носеха за него, защото фактите бяха малко - Ганев по принцип бяга от тях.
Слух номер 1 - той бил препоръчан на Сакскобургготски от сестра му Мария-Луиза, с която делели обща емигрантска съдба в САЩ. Та тя съветвала брат си така -
щом всички говорят срещу него, значи е честен човек
Това се казва логическо съждение.
Успя сивият кардинал да се вмъкне под царската кожа до такава степен, че Симеон му разреши да вкара свои хора в парламента. С което, образно казано, си вкара таралеж в гащите. Защото, когато се разбра, че политическата кариера на Ганев в кабинета е на привършване, депутатите, изгрели на небосклона по линия на сивия кардинал, написаха гневно писмо на царя, с което поискаха нова икономическа и социална политика. А зад думите им прозираше заплаха да разцепят парламентарната група на НДСВ.
Откъде дойде разривът?
Слух номер 2 бе, че именно Ганев е автор на прословутото слово на Симеон от 6 април миналата година, а и на последвалите го популистки изказвания за рязко увеличение на жизнения стандарт, социална справедливост, затвор за крадците и прочее лелеяни от населението думи. Тези обещания обаче трябваше да се изпълняват по-късно от икономическия екип на правителството, който имаше съвсем различна финансова школа. Докато Ганев се позоваваше на Владимир Квинт и Мохамед Юнос, на нестандартните идеи от бангладешки тип, изпълнителите Николай Василев и Милен Велчев трябваше да направят макроикономическа рамка на реалното управление, която съвсем не изглеждаше толкова розова, колкото я представяше царят (неговият съветник). Сблъсъкът беше неизбежен.
Злият гений на Ганев прозираше отвсякъде. Както каза Георги Първанов по време на кампанията за парламентарните избори: "НДСВ е всъщност СДС-2, т.е. СДС на Стоян Ганев". Пак според слуховете, а и по историческа логика, именно скандалният външен министър на Филип Димитров стана причина царското движение и сините да не успеят да направят коалиция. За СДС Ганев е само лош спомен. Някои прозряха дългата съветническа ръка и при решението на царя да подкрепи Петър Стоянов на президентските избори. Други (Венци Димитров и съпруга) твърдяха, че у Ганев се въртяла зловещата идея НДСВ да не бъде регистрирано за парламентарния вот, за да се докара народът до революционна ситуация, в която всичко е възможно - дори Симеон да стане цар, за да я овладее.
Всичко изброено дотук е
част от политическия провал на Сакскобургготски
Ако той беше успял да се съюзи с Надежда Михайлова за управлението, щеше да се изпълни желанието му да няма опозиция. Ако не беше подкрепил Стоянов през ноември, нямаше да се сгромоляса така грозно на първото изпитание пред новата си партия.
Слух номер 3 за Ганев витае около причините той да си отиде от кабинета и страната. Версиите тук са приблизително колкото тези за идването му в родината. Според един депутат от ДПС началникът на премиерския кабинет имал интереси в задграничните дружества на "Булгартабак". Според депутат от НДСВ Ганев лобирал бизнесмените от новото Г-13 да представляват руските интереси у нас, с което Кремъл не се съгласил. В България също имало доста противници на идеята. Едвин Сугарев предположи, че Ганев е отстранен, защото лобирал за определени интереси в хазарта. Показателно е назначаването на Георги Петров за шеф на комисията. Други свързваха изгонването с опитите му да подкопае позициите на Стефан Софиянски като евентуален наследник на премиера. Чу се още, че за отстраняването на Ганев са настоявали западни дипломати, включително и американският посланик Ричард Майлс. Причината - с Ганев по-широка дясна коалиция не може да се получи и социалистите скоро ще вземат властта.
Извън слуховете за Ганев може да се каже, че си отиде в последния момент. Министрите-юпита, които някак удържат икономиката, всеки момент щяха да напуснат с гръм и трясък, а Симеон можеше всеки момент да очаква преврат от "ганевистите". Още малко ако беше постоял, шушнейки зад лявото ухо на царя, и правителството отиваше към сигурна гибел. Даже Бойко Борисов нямаше да го спаси.
Сега имаме само един герой. Положителен или не - сигурно е, че до голяма степен
именно той крепи реномето на кабинета сред гражданството
Което гражданство, впрочем, се е научило да вика, щом някой го уплаши: "ще кажа на бат'Бойко!".
За разлика от съветника, генералът се постара да изчисти всички слухове около себе си още с издаването на президентския указ. Веднага скъса с частния си бизнес, който по собствените му думи бил по-сладък от държавната служба. Не даде да се спекулира и с бизнеса на приятелката му Цветелина Бориславова.
Пак за разлика от Ганев, главният секретар на МВР успя да не си създаде врагове поне сред политическия елит. Ако някой има нещо против него, то не смее да го сподели гласно. Той се разбира идеално с Пламен Панайотов, Надежда Михайлова, Георги Първанов и се ползва с пълното доверие на царя. Има сделка, сключена лично с премиера, не зависи от тънката нишка на икономически интереси. Успя да държи неразбирателствата с Георги Петканов и зам.-министър Тоньо Железчев в що-годе прилични граници. Не разреши да се разгори нова вражда между МВР и главна прокуратура, нито между МВР и правосъдното министерство. Даже съдиите не му се репчат заради непрекъснатите нападки за мудното правораздаване, може би защото знаят, че в тях има истина.
Не се полакоми да задейства силния си рейтинг, за да повлияе на сделка, правителствен акт или кадрово решение. Ако Ганев играеше под масата, генералът демонстрира извадени отгоре карти. Борисов на журналисти не отказва, информация дава винаги, понякога говори даже повече от необходимото за едно ченге, изглежда безкрайно откровен, загрижен за положението, строг, но справедлив.
Засега главният секретар се справя блестящо с ролята си. Останаха два силни персонажа. Добрият и Лошият. Злият си отиде, защото нарушаваше баланса.
|
|
|