|
- Г-н Рашков, като депутат от "Коалиция за България" присъствахте на всички срещи в МВР, правосъдното министерство, следствието и прокуратурата, поискани от БСП заради последните престрелки в София и състоянието на престъпността. Какъв е вашият извод от чутото?
- У мен остана впечатлението, че всяка от институциите поотделно полага усилия да изпълнява задълженията си по конституция и закон с главната цел да е успешна борбата с престъпността. Същевременно обаче всеки акцентира на собствената си дейност, взема мерки за повишаване на нейната ефективност, но не прави необходимото, за да може общата работа да доведе до очакваните от обществото резултати.
- Твърдите, че МВР, следствието, прокуратурата вършат работата си максимално добре и проблемът е само, че не търсят синхрон помежду си?
- Така е. Не се отчита фактът, че става дума за обща дейност, за която отговарят и трите институции. Липсата на координация води и до незадоволителни резултати. А и до наблюдаваното от цялото общество фаворизиране на отделни ведомства. Издига се, включително и изкуствено, неговият авторитет.
-----------------------
За съжаление, почти всички правителства през последните десетина години, с малки изключения, фаворизират главно МВР и го противопоставят на органите на съдебната власт. Непрекъснато се лансира фразата, която колкото и да се повтаря, няма да стане истина: "Ние ги хващаме, те ги пускат!" "Добрите момчета" са в МВР, а "лошите", които работят едва ли не срещу интересите на държавата или изобщо не работят - в съдебната система. Тази представа е не само погрешна, но и много вредна.
---------------------
- Споделихте ли го на срещата с ген. Бойко Борисов?
- Не съм изказвал категоричното си мнение там, обсъждаха се други теми. Но ние неведнъж подчертахме, че окончателното становище на парламентарната група на "Коалиция за България" ще дойде след приключването на всички срещи. Затова никой от нас не е правил обща оценка.
- По време на обиколката ви из институциите се чу за промени в наказателните закони. Вие сте специалист в тази област, прилагали сте законите и на практика. Нужни ли са ни промени в момента и какви точно, според вас? Може ли това също да помогне в преборването на престъпността?
- Разбира се, че могат да се обсъждат и приемат промени за добро. Това е абсолютно необходимо, когато обществените потребности и нагласи го налагат. Но, от друга страна, акцентирането върху законови поправки е опит да се избяга от поемането на отговорността за несвършена работа. Струва ми се, че на последните събития не се даде оценката, която трябваше да се даде. Включително и колеги-депутати от управляващото мнозинство се опитаха да омаловажат извършените много сериозни престъпления, изкарвайки ги едва ли не сватбарски стрелби. И то в момент, когато под куршумите попаднаха български граждани и по една случайност нямаше жертви. Това означава поне две неща - че реакцията е израз на политическа незрялост и, ако щете, на непрофесионализъм. И, второ, може да е опит именно да се омаловажат случаите, за да се избяга от отговорност. Защото тежките престъпления, извършени по най-брутален начин, показват, че престъпниците нямат респект към правозащитните институции и държавните органи, оторизирани да се борят с тях. Само този, който знае, че няма да бъде разкрит и заловен, може да си позволи да действа по такъв нагъл начин. - Но подобни неща са се случвали и в предни години. Помним престрелките в "Дружба" и др., когато се говореше за "гангстерска война" и управляваха други правителства на други мнозинства. Значи ли това, че просто през последните 12 г. държавата поетапно абдикира от задълженията си?
- Вярно е, че подобни престъпни прояви се случваха и при други правителства и други мнозинства. Но всяко едно, включително настоящето, отчитат намаляване на ръста на престъпността в страната. Нека си спомним фразата на Костов, че е отървал държавата от бандитите. Така че нека гражданите оценяват по-критично работата на изпълнителната власт и да бъдат по-прецизни в оценката, когато застават пред предизборните урни.
- Покрай последните събития се поставиха и други въпроси. Защо е възможно хора с много висящи дела да се разхождат на свобода без да изтърпяват наказание или без да са го получили? Питам ви като следовател и юрист, като човек, който години е работил в системата.
- Безспорен е фактът, че има доста обвиняеми и подсъдими, които не са задържани, не са осъдени и не са в затвора.
----------------------------
Но никой не разяснява на гражданите, че не само от съдебната власт зависи дали едно лице ще бъде задържано под стража и, впоследствие - осъдено. Когато по едно наказателно дело се получи експертно лекарско заключение, в което изрично пише, че подсъдимият или обвиняемият страда от тежко заболяване, че би имало опасност за живота му, ако бъде задържан под стража, че в арестите няма условия за лечението му, съдът няма да може да определи най-тежката мярка за неотклонение или ще е длъжен да я замени с по-лека. Убеден съм, че в много случаи причините за незадържането на такива хора са здравословни. А дали реално те са с влошено здраве, не могат да преценяват следователят, прокурорът или съдията.
---------------------------
При драстични случаи е редно да се извърши проверка дали медицинските документи и експертизи не съдържат неверни обстоятелства. И виновните да бъдат наказани от съответните ръководители. Случва се грешка да допуснат и магистратите. Затова изразих пълна подкрепа на идеята на главния прокурор да се помисли за опростяване на процедурата за дисциплинарно наказване на магистрати, които са допуснали нарушение, и бих подкрепил такова предложение за промени в съдебния закон. Но не и да се правят обобщения, че всички в дадена система са корумпирани и виновни.
- Чуват се и гласове на юристи, които напомнят, че никой не може и не трябва да бъде задържан или наказан само заради създадената обществена представа за него. Че законът брани и правата на индивида, а наказателният процес трябва да разкрие истината. Тези становища обаче се контрират с обвинението, че така се защитават бандитите. Кой е правият?
- Вече казах, че има основания за недоволство.
-----------------
Но в обществото погрешно е насадено впечатлението, че едва ли не всеки, извършил престъпление, трябва да бъде вкаран в ареста. Прокарването на тази теза означава да се заблуждават гражданите с чисто ведомствени или политически цели. Няма държава в света, в която спрямо всеки извършил престъпление да се взема непременно крайната мярка "задържане под стража". Не може да се слага знак на равенство между кражба на кокошки и заграбване на огромни материални активи от общественото държавно имущество.
----------------
Трябва обективна преценка във всеки конкретен случай с оглед тежестта на извършеното и събраните доказателства за това. Затова не може да се отнеме правото на съда да преценява дали да наложи най-тежката мярка.
- След срещата с вас Никола Филчев оповести предложение да се опрости процедурата за арестуване. Пред вас главният прокурор обясни ли какво точно има предвид?
- Чувствам се малко неудобно да коментирам изявление, направено от главния прокурор. Редно е той да направи пояснения, ако има нещо неясно. Пред нас главният прокурор сподели, че процедурата не е най-бързата и ефективната. Че често липсва синхрон между органите, които предлагат задържането, и съда, който взема тази мярка. Казано бе също, че когато предложението се подготви, то ще бъде изпратено на парламентарната ни група.
- А какво мислите за инициативата, издигната от Пламен Панайотов, за промени, свързани с притежаването на дрога. Основателно ли е предположението, че на практика така всички наркомани, които са болни хора, ще бъдат обявени за престъпници?
- Има основания. Изправени сме пред алтернативи. Или държавата да им осигурява наркотичните вещества, без които не могат. Или престъпният свят да остане необезпокояван. Нито едната, нито другата може да бъде подкрепена. Може обаче да се помисли за лекуване, включително и принудително, на зависимите от наркотичните вещества след сериозно обсъждане със специалистите, ангажирани в тази сфера. Т.е. държавата да отдели средства в тази насока, като едновременно с това поведе твърда, упорита борба срещу наркоразпространителите. Защото още миналата година стана ясен тревожният факт, че зависимите у нас вече надхвърлят 120 000 души.
Няма смисъл непрекъснато да се хвалим, когато заловим голяма пратка. Ами това означава, че огромни количества дрога безпрепятствено преминават през България! Като част остава у нас и се предлага и пред училищата.
Затова, от една страна, съм доволен, че МВР започва акция за разгромяване на престъпните мрежи от наркопласьори, а от друга, у мен възниква въпросът защо се действа кампанийно и само от време навреме някой се сеща, че има такъв проблем и се насочва към сборищата на наркомани и наркопласьори?
Борбата с престъпността не трябва да се води хаотично и кампанийно, а ежечасно, ежедневно и ежегодно. И всеки да си свърши работата. Както с основание преди няколко дни посочи колегата Румен Ненков от Върховния касационен съд.