------------------------

От началото на юли горски стражари, данъчни, полиция и жандармерия заедно погнаха нелегалните дървообработващи цехове и бракониерите по горите. Държавните служители и нарушителите се дебнат един друг по цял ден. Късно вечер и през нощта, когато трябва да се извозят отсечените трупи, започва голямото надбягване по горските пътища. Една от поредните акции бе в петък срещу събота около Самоков.

---------------------------------

В девет и половина вечерта заедно с шефа на охраната в Националното управление по горите Николай Пиронков чакаме знак от местните лесничеи. От обяд те следят секачи в гората над близкото село Гуцел и сега причакват камионите, та на място да спипат бракониерите и техните поръчители.

Опитът ги е научил, че най-дръзките набези в гората са през почивните дни, по наивната логика, че тогава охраната е по-слаба. "Нищо подобно", обяснява Пиронков. - От началото на годината в 6 от 16-те области в страната се дежури денонощно".

Като всяка друга, и тази акция се пази в тайна. За нея знаят само шефовете на горското, жандармерията и полицията в Самоков. Нашият гид също не е посветен нито за мястото на засадата, нито колко време ще продължи операцията. Затова седим в колите в очакване неговият мобифон най-сетне да звънне. Паркирали сме до новата бензиностанция на "Лукойл" на изхода от Самоков към Дупница - единственото осветено място в тънещите в мрак покрайнини на града.

Мръкнало се е от час и половина. След падналия дъжд захладнява, но край бензиностанцията е оживено. Вярно, клиенти за гориво няма, но група местни младежи пият биричка в комплекса и любопитно ни оглеждат. В това време от другата страна на улицата спира каруца и от нея скачат петима рошави цигани с тубички в ръце. Запътват се към маркучите, наливат по 3-4 литра нафта, плащат и поемат обратно към своето си превозно средство.



Доволни са - набавиха гориво за резачките



Тъкмо обсъждаме колко лесно бихме стигнали до бракониерите, ако ги последваме, и на кръстовището завива голям "Камаз" с трупи. В тъмнината ни се струва, че той е без номера и веднага тръгваме след него. На 500 м от града камионът свива вляво към някакви постройки. През това време Пиронков е сигнализирал на една от полицейските коли, че вървим след подозрителен камион.

След десетина метра влизаме в оградено място, където малко преди нас е спрял камазът. Тъкмо слизаме от колите, идва втори, също натоварен с трупи. Само един прожектор осветява терена а шестимата мъже от камионите ни наблюдават изненадано.

Пиронков се представя и иска документите за натоварените трупи. Вече на светло виждаме, че камионите си имат номера - софийски, а трупите са маркирани (върху ствола е изписан номер, поставен от лесничея при сечта). Сиреч, всичко е законно. Тъкмо си мислим, че трябва да се извиняваме,



когато проверяващият съзира нередност



Документите и на двата камиона са с утрешна дата. Усъмнява го и времето за транспортиране - 30-те километра от Ветровала на Витоша до Самоков руските машини са взели за цели 4 часа.

"Вероятно има фалшификация, но трябва да се обадим до столичното лесничейство за проверка", пояснява придружителят ни. Опитът му показва, че винаги когато има сгрешена дата, документът е подправен. "Утре те могат да направят втори курс, така че единият при всички случаи ще бъде нередовен", казва горският. Двайсет неотчетени курса да навъртят, и половината от трупите ще бъдат извозени незаконно. После работодателят им, спечелил търга за сечището, спокойно може да предяви претенции пред националното управление, че не е добил количествата, обявени от продавача преди търга.

Чули подозрението му,



мъжете изригват в недоволство



"Работим за редовна фирма, спечелила на търг сечище на Ветровала. Всеки може да сгреши с датата!", обяснява дежурният от склада. "Тръгнали сме да храним децата си посред нощ, а вие търсите под вола теле и се заяждате за една дата", намесва се и единият от шофьорите. Ядосано сочи избелялата си дочена риза и пита: "Според вас съм мутра, така ли?"

"Ако искате да хванете истинските мутри, отидете в Ихтиман или край Разлог", мрачно натъртва мъж в маскировачна военна дреха. И допълва: "Ако бях бракониер, така смело ли щял да се движа по пътищата? "Защо не ловите циганите над Самоков, а гоните законно работещите", намесва се трети от групата.

"Вашите документи са нередовни", защитава позицията си Пиронков. И кротко обяснява: "Това вашето е все едно да си купите билет за влак за 24-ти, а да пътувате на 23-ти?"

В разгара на диалога идва самоковският екип с полиция. Зам. шефът на горското познава хората. Потвърждава, че фирмата е законна. Но смутен от разминаванията в датата, обяснява, че на другата сутрин ще провери документите. След справка с витошкото лесничейство в събота станало ясно, че документите са нередовни и трупите от двата камиона били конфискувани.

Половин час след случката в склада най-после



пътуваме към Гуцел, където има раздвижване



Бракониерите вече излизали от гората, затова се запътваме към мястото, където ги причаква жандармерията. По мобилката ни съобщават координатите, но предупреждават да не бързаме, защото още било рано. Прекосяваме Самоков и ловим пътя за Ихтиман. Тъкмо изкачваме първото било и започваме да спускаме, на завоя отсреща ни изскачат три каруци, яко натоварени с букови трупи. Светкавично слизаме и пресрещаме нощните работници. Побелял циганин е седнал на ритлата, а негов потомък в тийнеджърска възраст върви след една от каруците.

В тъмното не могат да видят какви сме и в началото охотно заговарят с нас. Питам го къде кара дървата. "Вкъщи. Четири деца имам, с к'во да ги раним". Личи се, че подобен диалог е водил неведнъж, но не с журналисти, а с горски. Не лъже, а откровеничи със самочувствието на човек, който няма да бъде наказан. Друг циганин от кервана е още по-прям. Признава, че върти търговийка и за тези трупи щял да вземе 15 лв. Хубаво лъже за цената, но нейсе. Когато го засичам, че дървата са доста дебели и хич не личи да са за огрев, той явно разбира, че нещо не е наред и пришпорва кончето по баира.

През това време нашият придружител се е обадил на колегите си с точното ни местонахождение. Оказа се, че сме точно преди село



Шипочене, прославено с масовите цигански набези по гората



След нас дежурни екипи тръгват с джиповете след каруците и успяват да ги спрат точно когато се готвят да отбият по горски път. Лесничеи и жандармерия иззели всичко - трупи, коне и каруци. Но затова ни разказаха на следващия ден.

Някъде около 11 часа вече сме край Гуцел. Там жандармерията причаква камион с трупи точно преди да излезе на асфалта. Има и втори камион, но той се е покрил в тъмнината. "Явно са ни забелязали", казва шефът на самоковското горско Васил Драганов. И обяснява, че "големите играчи", тези, които работят с камионите, имат и перфектна информация. Техни хора дежурят по околните пътища и щом забележат дежурните, се покриват.

Първият камион обаче няма късмет. От горския път излиза Ифа, следвана от стар "Фолксваген". Трупите са дъбови, но доста тънки - съвсем не като онези в циганските каручки. Личи си, че това са дърва за огрев, а не чаканите едри трупи, предназначени за нелегалните гатери. Жандармеристите спират камиона. Двамата шофьори са свалени. Искат им шофьорска книжка, талон на колата и разрешително за товара.

Документите са редовни, но трупите в колата не са маркирани. Няколко въпроса към шофьорите и разбираме, че те са наети от човека във "Фолксвагена" - дребен, съсухрен мъж на около 40 години, доста стреснат от качулките на жандармеристите. Обяснява, че платил 7 кубика дърва и всичките били за него. В къщи имал болна жена, та се налагало по цял ден да гори печка. Покрай 7-те кубика, дето платил обаче, е натоварил още 4, показва проверката на горските. "От дребните риби е", заключават те разочаровано. - Ще му съставим акт за незаконното дърво и толкова".

Към полунощ се разделяме с горските, като им желаем по-голяма слука до края на дежурството. До 8 часа на съботния ден са заловени 12 каруци с конете и дървесината. Двама от тарторите на циганската мафия оказали съпротива и са задържани в ареста. Късно през деня се разбрало, че цигани се готвят да подпалят самоковското лесничейство.

Това е само кратък епизод от войната с бракониерите по горите, която върви вече години наред. Незаконната сеч се преръща в национален спорт и едва ли не в основен източник на препитание за цели региони на страната - най-вече в Рила, в Родопите и Пирин. Опитите на държавата да се справи с набезите засега завършват по-скоро в полза на нарушителите. И така - докато накрая не остане какво да се краде.



СТАТИСТИКА



36 горски стражари денонощно дежурят в самоковските гори. Лесовете в областта се ширят върху 390 хиляди декара. Само за пет месеца през тази година горските са съставили 900 акта за незаконна сеч. За цялата страна до средата на юли те са над 12 500. Платените санкции обаче са по-малко от 5% от общо наложените.