Роман Абрамович пристига в сребрист мерцедес с тъмни стъкла. Слиза от колата и незабавно е обграден от едри мъже, които не позволяват никой да се изпречи на пътя му. Но когато олигархът преминава през въртящите се врати на Търговския съд в лондонското Сити преди дни, дори той трябва да играе по правилата на някой друг.

"Станете", казва съдебният чиновник и един от най-богатите хора в света става прав заедно с телохранителите, адвокатите, преводачите, съветниците и зяпачите. В залата влиза 62-годишната съдийка Елизабет Глостър. Тя ще бъде отговорна в следващите три месеца, или колкото е необходимо, за решаването на търговски спор за 3.5 млрд. британски лири. Собственикът на футболния отбор "Челси" Абрамович е съден за злоупотреба с доверие и нарушаване на сключен договор от бившия си приятел Борис Березовски. Според него Абрамович е нарушил споразумение, сключено през 90-те години. "Вярвах му. Смятах, че той ми е като син", казва войнствено настроеният ищец. "Той ме предаде". 63-годишният Березовски е облечен в тъмносин костюм и разкопчана бяла риза, придружаван е от младата си приятелка Елена Горбунова.

В другата част на малката съдебна зала, скрит зад своя екип, седи Роман Аркадиевич Абрамович. Опонентът му си позволява да е шумен, но Абрамович е тих. Облечен в тъмен костюм и със светлосиня вратовръзка, той изглежда не толкова като преуспяващ мъж, колкото



като добър счетоводител -



но всъщност притежава 10 млрд. британски лири. Състоянието на опонента му е около половин милиард лири. Адвокатите на Абрамович казват, че той е "с постоянно местожителство в Русия", въпреки че има дом в Челси - имение в Кенсингтън, и др., собственик е и на най-скъпия имот във Великобритания.

Абрамович живее в паралелна реалност - Романова Великобритания, - където болниците не затварят и няма финансови ограничения, а на адвокатите се плащат огромни суми, за да уредят съдебния спор. Една от най-известните фигури в британското общество слуша случващото се в съдебната зала със слушалки за превод на руски език.

"Това си е един изцяло руски спор", казват адвокатите. "Кавгата няма нищо общо с Англия". Тогава защо се гледа делото тук? Отговорът е ясен - Березовски не може да се върне в Русия, където е обвинен в измама и корупция, и дори може да се страхува за живота си. Твърди се, че е имало поне два опита за убийство, откакто Березовски избяга от Русия през 2000 г., преди да поиска политическо убежище във Великобритания. Той се чувства удобно в дома си в Уентуърт Парк в Съри и обича да посещава ресторантите по "Мейфеър".



Березовски пазарува по Sloane Street



преди четири години, когато вижда съперника си в магазин за луксозни стоки. Възползвайки се от момента, той връчва призовка на Абрамович с думите "Имам подарък за теб". Абрамович се съгласява делото да се води в Лондон заради "липсата на друг съд, който да е реална алтернатива".

Това е доходен международен спор за британското правителство. Твърди се, че съдебните такси само в първия ден от процеса възлизат на 1 млн. лири, което е добре дошло за икономиката на страната. Срамота е обаче, че Съд 26 е толкова тесен. Репортерите, които са принудени да стоят прави в продължение на часове в залата, хвърлят завистливи погледи към мистериозните руснаци, облечени в дънки и кожени якета, заели местата за пресата, но цял ден се занимават с мобилните си телефони. И двата лагера копират шефовете си - Березовски пристигна в брониран черен "Майбах", а свитата му изпъква малко повече, докато хората на опонента Абрамович не се различават от адвокатите.

Дори и когато е атакуван, Абрамович остава невъзмутим. Той оставя отговора на адвоката си Джонатън Самптън, бивш преподавател в Оксфорд. Преди десетилетие Самптън описа приходите си като "жълти стотинки" в сравнение с това, което получават футболистите. Тогава ставаше дума за 1.6 млн. лири годишно. Сега доходите му трябва да са значително по-големи, въпреки че това е последното му търговско дело, преди да се откаже от добрите си приходи заради по-висок социален статус и да стане съдия във Върховния съд.

Адвокатът се зае със защитата на клиента си и три пъти в един ден обвини Березовски в лъжа, изречена под клетва. Според него това, което Березовски казва пред съда, е различно от казаното в свидетелските показания. Опонентът се намръщи: "Това не е истина".



Историята в основата на спора започва,



когато двамата олигарси се срещат за първи път през 1994 г. по време на круиз на Карибите, организиран от техен приятел руснак. Тогава Роман Абрамович е на 28 години и се занимава с внос на играчки, но вече е в петролния бизнес. Адвокатът му поставя в неудобно положение опонента още в първия ден на делото, като допуска, че богатството му е било натрупано по времето, когато в Русия цари хаос. "Нямаше закони. Полицията бе корумпирана. Съдилищата бяха непредвидими в най-добрия случай, а в най-лошия правеха манипулации чрез основните политически партии или групи за икономически интереси. Никой не можеше да прави бизнес, без да има достъп до политическа сила". Междувременно Березовски печели от падането на комунизма, като от преподавател по математика става собственик на най-голямата в Русия фирма за продажба на коли. Когато се срещат, той купува вестници и електронни медии с идеята да подкрепи преизбирането на неговия приятел Борис Елцин.

Березовски заяви пред съда, че Абрамович "не бил умен" - но признава, че той все още е бил впечатлен от младия мъж. "Той е гений, от една страна: ако иска да убеди някой да му повярва - успява". Двамата обсъждат план за сливане и приватизиране на компания, занимаваща се с добив на петрол, и рафинерия в Сибир - и тук мненията им сериозно се различават. Березовски казва, че се е съгласил той и приятелят му Аркадий Патаркацишвили, който почина преди време, да получат една четвърт от новия бизнес, който става известен като "Сибнефт", а Абрамович ще контролира останалото. Според Абрамович подобно споразумение не е сключвано и опонентът му никога не е притежавал дялове в компанията.



Той не признава да е плащал на Березовски



800 млн. лири, но казва, че е дал тези пари за по-възрастен мъж, който бил нещо като политически кръстник, чиято подкрепа е "задължителна за създаването на всеки голям бизнес". Кръстникът убеждава президента Елцин да проведе търг за две петролни компании, след това урежда да се яви само един участник. "Той продава спечеленото на Абрамович за пари, които използва за финансиране (на неговата медийна империя) и плаща дворец на Лазурния бряг и други емблеми на разточителен начин на живот", казват от екипа на Абрамович. "Това може да бъде описано като корупция, но няма нищо общо с криминално насилие."

Признанието е поразително - значителна част от богатството на техния клиент е получено в резултат на корупция. Освен това по този начин той е в конфликт с правилата на Висшата лига. За всеки случай Абрамович накрая обаче продаде дяловете си в "Сибнефт" за 7.4 млрд. лири. Березовски от години се опитва да спечели част от това, но в този ранен етап на делото защитата изглежда има надмощие.

Когато следващият ден е в края си, Самптън директно поставя въпроса: "Истината е, че никога не сте сключвали подобно споразумение, нали?". А Березовски се сопва: "Всичко. Напълно. Погрешно".

Спокойният глас на съдия Глостър показва, че е време да приключат. Навън в коридора Роман Абрамович разхлабва вратовръзката си. Той няма да играе по правилата на друг.

Истината е, че избирайки делото да се гледа тук, се отваря възможност за обикновените британци да надникнат в Романова Великобритания. В следващите три месеца всеки британец може да влезе в Съд 26, без повече охрана, отколкото има летището, да седне близо до човек, чийто живот е забулен в мистерия. Абрамович изглежда спокоен, докато върви пеша към колата си.