Възможно ли е наследството да се раздели доброволно? Чувам и от свои познати, че се съдят с години със своите роднини и още не са разделили получено като наследници имущество.

Ч.Б., Пловдив



Има житейски ситуации, при които много близки хора изведнъж започват да не се разбират. Особено когато започнат да делят наследство или придобито по друг начин имущество, в което има съсобственост. И тогава се стига до спорове. И до съдебна делба, при която съдът след дълги процедури отсича на кого какво и колко се полага. Наскоро България дори бе осъдена в Страсбург за бавно правораздаване именно за съдебна делба на имот, продължила над 15 години.

Затова доброволният начин за делене на имущества е за предпочитане. Според чл.69 от Закона за наследството всеки наследник може да поиска винаги делба. Нещо повече - може да иска това дори и да има приживе противно разпореждане от наследодателя.

Всъщност, действащото законодателство допуска възможността няколко души да бъдат носители на правото на собственост по отношение на една и съща вещ, т.е. да бъдат съсобственици. Те разполагат с идеални части от съответното имущество и единственият начин да станат реални е именно делбата. До съсобственост може да се стигне и чрез правна сделка - покупка или пък замяна, извършена от няколко души. Или при сключване на брак, след което всичко придобито става съпружеска имуществена собственост и съпрузите са съсобственици.

И всеки от тези случаи предполага нуждата от делба. Без значение е дали тя ще е между наследници, между обикновени съсобственици или между развеждащи се съпрузи. Според чл.34 от Закона за собствеността всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ. Разпоредбите за делба на наследство важат и за делба на съсобствен имот. Важно е да се знае, че искът за делба не се погасява с давност.

Доктрината и законът познават два вида делби - доброволна и съдебна. Както вече стана дума, доброволната е за предпочитане. Нейните правила могат да бъдат открити в няколко нормативни акта - Закона за наследството, Закона за собствеността, законите за държавната и за общинската собственост, Закона за задълженията и договорите, Семейния кодекс, Правилника за вписванията и др.

Доброволната делба се извършва чрез договор. При него страните прекратяват изцяло съсобствеността върху вещ или право. Важно е да се знае, че той се използва, когато съсобствеността може да се раздели на реални дялове. Това означава да се дели, примерно, недвижим имот на части, които да могат да се ползват самостоятелно. След като отделните страни по договора се разберат кой какъв дял ще получи, какво ще има в него, може да се пристъпи и към сключването на съответното споразумение. То се изготвя, като в него се посочват точно, ясно и недвусмислено кой какво точно получава.

Ако имотът или имуществото не може да се раздели на реални дялове, също е предвидена възможност за доброволна делба. Тя обаче се извършва чрез правилата за извънсъдебната спогодба, определени в Закона за задълженията и договорите и в Гражданския процесуален кодекс. Нейната форма се използва, когато се дели само една вещ - например апартамент, кола, а съделителите са повече. Тогава в спогодбата се определя кой получава вещта и съответно кой получава изравняването в пари за своя дял и точно на каква стойност.

Добре е и договорът, и спогодбата да бъдат сключени с нотариално заверени подписи, както и да бъдат вписани по правилата на Правилника за вписванията. Това е задължително, ако се дели имот, но и във всички други случаи е препоръчително.

Има и някои конкретни правила. При извършването на доброволна делба на урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно застрояване следва да се спазват задължителните изисквания за минимални размери на всеки обособен имот, съгласно Закон за устройство на територията. При делба, включително и доброволна, не се допуска разделянето на нивите на части по-малки от 3 дка, на ливадите - от 2 дка, и на лозята и овощните градини - от 1 дка.

Според Закона за собствеността доброволната делба на движими вещи на стойност над 50 лева, както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи. А ако в нея участват недееспособни или отсъстващи, необходимо е предварително разрешение на районния съд.

Доброволната делба ще бъде нищожна, в случай че при нейното извършване бъде изключен някой от съсобствениците или при участието на всички съсобственици вземе участие и несъсобственик на вещта.