Днес предстои да се вземе едно от най-важните решения за бъдещето на Евросъюза. След месеци на колебливи действия и остри противоречия европейските лидери се събират в Брюксел, за да приемат цялостна концепция за дълговата криза в еврозоната. От тях се очаква да одобрят втори спасителен пакет за Гърция, да уточнят каква част от гръцкия дълг ще бъде опростена от частните банки и как те да бъдат рекапитализирани за това, както и да се договорят за увеличаване на средствата в спасителния фонд за еврото над наличните 440 млрд. евро.

Позициите на отделните страни в ЕС са добре известни. Интересно е обаче как средностатистическият европеец интерпретира кризата и прогнозите за крах на еврозоната. Въпреки че напрежението върху обикновените европейци нараства, немалка част от тях продължават да приемат принципа за солидарност като важна база за укрепване на общността, сочи проучване на Евробарометър. Половината от анкетираните смятат, че държавите им са длъжни да окажат финансова подкрепа на по-закъсалите страни членки, което е увеличение с 1% спрямо миналата година. Отделните държави се различават значително в готовността си да помагат - тя е най-силно изразена в Люксембург (72%), Холандия (65%) и Германия (53%), а най-слабо - в Словения (25%) и България (27%). Впечатляващ е обаче делът на хората -



цели 68%, които настояват за финансови санкции за страните,



които не се съобразяват с общите правила за публичния дълг и дефицита. Не е еднозначно и мнението по идеята еврозоната да издава общ държавен дълг, което ще принуди държавите членки да отговарят солидарно за изплащането на задълженията. Наистина 61% намират, че "това е необходимо в името на солидарността", 57% са убедени, че така ще се подобри финансовата стабилност на държавите членки, а 50% смятат, че мярката ще намали тежестта на кризата. Но една четвърт от хората на стария континент категорично не биха подкрепили подобна мярка. Нещо повече - средният резултат за Европа прикрива широката пропаст, зейнала между нагласите в отделните държави. Ако в изправената пред фалит Гърция 84% от хората смятат солидарното понасяне на дълга за наложително, на същото мнение са едва 35% от финландците. А това е сериозно предупреждение към политиците, че могат да очакват трудности при постигането на национален консенсус по този въпрос.

Засега европейците продължават да подкрепят координираните мерки за борба с кризата - 55% от тях заявяват, че ще се чувстват по-сигурни, ако правителствата работят заедно. Всеки трети от запитаните обаче е на мнение, че държавите трябва да се справят сами. Макар че тези нагласи са останали без промяна през изминалата година, ако икономическата несигурност продължи още дълго, протекционистките и националистически настроения сред европейските граждани могат да избуят плашещо бързо.

Последните трусове в европейските икономики са повлияли в значителна степен и върху очакванията на европейците за излизането от кризата. Гражданите на съюза, които смятат, че икономическите трудности ще продължат още дълго, са се увеличили с 5% от април досега и вече са 41%. Едва 8% са на мнение, че европейските икономики вече се завръщат по пътя на растежа, докато пет месеца по-рано в това са били убедени 14% от европейците.

Очаквано, най-скептични са гърците. Страната се превърна в черната овца на Запада, след като държавният й дълг излезе извън контрол и достигна фантастичните 340 милиарда евро. Това кара 63% от гърците да не виждат изход от икономическите трудности в близко бъдеще. На същото мнение са и преобладаващата част от португалците, французите и унгарците, чиито страни имат сериозни проблеми с публичните си финанси. Всеки втори българин (47%) не очаква подобрение в икономиката скоро.



Тревогата на европейците за личното им положение също се увеличава



Шест от всеки десет европейци (59%) се оплакват, че кризата ги е засегнала директно, като 24% от тях определят последствията за "много сериозни", а останалите 35% - за "сравнително сериозни". Затруднения усещат 92% от гърците и 89% от унгарците, следвани от португалците (87%), българите (83%), кипърците (84%), ирландците (81%) и италианците (78%). Най-леко понасят кризата шведите (23%), финландците (24%), германците (29%) и австрийците (34%).

Допреди две години никой не подлагаше на съмнение ползите за европейските икономики от приемането на еврото. То се свързваше с по-интегрирани финансови пазари, повишена икономическа стабилност и растеж. След избухването на дълговата криза в Гърция в началото на 2010 г. обаче самото съществуване на еврозоната бе поставено под въпрос и имиджът на единната валута помръкна. Показателно за това е, че според 54% от европейците еврото не е смекчило последствията върху икономиката на съюза.

На обратното мнение са едва една трета от анкетираните. По-любопитна е динамиката в националните интерпретации за ролята на еврото. Прочути със своя евроскептицизъм и доскоро осмиващи еврото като евтина "тоалетна валута", британците постепенно започнаха да възприемат единната валута като последна надежда за своята икономика. За последните пет месеца жителите на Албиона, които смятат, че еврото помага на европейските икономики да се справят с кризата, са се увеличили със забележителните 17%. Днес почти половината британци - 46% - споделят това мнение. Изглежда обезценяването на паунда и острите прояви на кризата пораждат любовта към еврото на Острова. Положителното отношение към единната валута се е засилило в Испания (+ 5%), Гърция (+ 4%) и Кипър (+ 4%) и е спаднало в Швеция (- 11%), Финландия (- 11%), Холандия (- 11%), Австрия (- 12%) и Словакия (- 8%).

Идеята за общи еврооблигации - финансов инструмент, чрез който страните от еврозоната ще заемат заедно пари на финансовите пазари - е в центъра на разгорещени спорове в европейските политически и икономически среди от няколко месеца. Въвеждането им би донесло на страните в криза достъп до кредити при по-ниски лихви, а "силните" страни от еврозоната ще служат като допълнителен гарант пред инвеститорите.

Финансовият механизъм обаче се оказва тера инкогнита за обикновените европейци, като 60% от тях никога не са чували за него, а 27% не знаят какво представлява, става ясно от изследването. Едва 15% от анкетираните заявяват, че са наясно с еврооблигациите. Очаквано, нивото на осведоменост е по-високо при гражданите на еврозоната, отколкото при тези на останалите държави членки.





Каре:

"Ърнст енд Янг": Нужни са 3 трилиона евро за спасяване на еврозоната



Оцеляването на еврозоната зависи от възможността на Европейския стабилизационен механизъм (ЕFSF) да покрие финансовите нужди на Италия и Испания, за да предотврати евентуално "разпростиране на заразата", посочва в свой анализ консултантската компания "Ърнст енд Янг". Тя препоръчва седемкратно увеличение на наличния ресурс от 440 млрд. евро до около 3 трлн. евро.

Според компанията има 20% вероятност кризата с дълга да бъде управлявана хаотично. Ако това се случи, БВП на еврозоната може да спадне с до 2% през 2012 г. и с още 1% през 2013 г.

Банките в еврозоната имат падеж на заеми от около 800 млрд. евро, които се нуждаят от рефинансиране през 2012 г. Сериозният обем води до повишаване на риска от кредитната криза. Има опасност банковото кредитиране да се свие с над 6% през 2012 г. и с още 2% през 2013 г., смятат анализаторите.