Изборните битки за малки и големи общини са в разгара си, но в поне половината от тях новите градоначалници ще наследят дългове, запорирани сметки, недостигащи средства за заплати и за зимно поддържане на пътищата. Бизнесът ще бъде един от първите посетители в кабинета на новия или стария кмет, за да си потърси забавените плащания. Това, което предстои след изборите в 125 от общо 264 общини, е да се пишат спешни планове за предотвратяване на фалитите им.

Този месец вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков обяви, че към края на август неразплатените дългове на общините, предимно към бюджетни и частни организации, са в размер на 208 млн. лв. Към края на юни те бяха 200 млн. лв., което означава, че дълговете растат, а не се стопяват. При това темпо до края на годината може да надхвърлят 220 млн. лв. Преди кризата и преди Дянков да сложи юзди на общините те имаха неразплатени около 60 млн. лв. Финансовият министър обеща до седмица-две да станат ясни окончателните финансови резултати на най-закъсалите общини, а този срок съвпада с обявяването на резултатите от вота. Така че заедно със свидетелството за следващ мандат победителите ще получат и сметките за уреждане.

Едва ли досегашната



класация на най-закъсали общини ще се промени драматично



Начело като абсолютна сума на дължими суми е Столичната община. Но спрямо броя жители тя остава доста назад, зад общини като Родопи, Дупница, Видин, Силистра, Кърджали.

Странно защо все пак Дянков не спомена София нито в отговора си в парламента в края на септември т.г., нито по-късно, когато отново говори за общинските дългове по време на посещение в Перник. В края на юни София имаше 45 млн. лв. неразплатени.

Според Дянков начело на класацията на най-закъсалите общини е Видин с над 22 млн. лв. дългове. От тях 4 милиона са дългосрочни, а 18 милиона - краткосрочни. По ирония на съдбата това също е герберска община. В момента тя е напълно парализирана заради наложен запор върху сметките й. Тъй като не може да се разплаща за никакви консумативи и услуги, това направи живота на видинчани по-труден. Снабдяването в детските градини например закъса. Родителите там плащат такса за детска градина, но децата си носят храна от къщи. Стотици хиляди левове общината дължи за ток и вода. Енергото спря тока в сградата на общината, но след писмо на Общинската избирателна комисия и ГРАО го пусна компромисно само до 30 октомври, за да може там да се проведат избори. Зимното почистване е кауза невъзможна и дори левият депутат Михаил Миков написа открито писмо с призив всички политически сили спешно да се съберат и да помислят какво правят с тези чудовищни дългове към фирмите. Във Видин изчислиха, че сега всяко бебе там се ражда с борч от 338 лв. Следващият градоначалник на Видин ще трябва да прави нещо като следвоенен план за възстановяване.

В топкласацията на Дянков по-нататък се подреждат Перник - с 12.5 млн. лв., Сливен - с 12 млн. лв., Кърджали - с 8 милиона, Силистра и Дупница - с по 7 милиона. В края на август Перник имаше дългове за 12 млн. лв., което означава, че там тенденцията е към нарастване. Кърджалийският кмет Хасан Азис обаче се похвали пред "Сега", че той е стопил дълга с около 1 млн. лв. В Силистра също задълженията са паднали под 7 млн. лв., но кметът Иво Андонов се опасява, че има нефактурирани задължения към фирми и реалните дългове може да нараснат до около 10 млн. лв. Това, впрочем, е проблем за почти всички закъсали общини. Когато фирмите виждат, че общината има недостиг на средства, те не фактурират извършените вече от тях дейности, за да не плащат ДДС. Този т.нар. "скрит дълг" обикновено е около 1/3 от оповестения от МФ.

"Основният проблем е неизпълнение в приходната част от местни дейности", обясни Михаил Михайлов, заместник-кмет на Перник. Според него обаче ситуацията не е чак толкова извънредна. Дълг от около 11 млн. лв. община Перник имала още от 2003-04 г. "Тогава бюджетът ни беше 31 млн. лв., а сега е 52 млн. лв., така че относителната тежест на неразплатените суми пада," обяснява Михайлов. Дългът се е натрупал заради



падналите почти наполовина местни приходи



Много фирми длъжници са прекратили дейността си и на практика тези суми са несъбираеми. В момента община Перник успява да финансира работата на детските градини, но на дневен ред е как да осигури пари за зимното поддържане и охраната на училищата. "Лично моето мнение е, че с вдигане на местните данъци и такси не може да се реши проблемът. Разковничето е в създаване на икономическа среда в общината чрез подпомагане от държавата или чрез поощряване създаването на смесени фирми. Ако искаме да платим тези задължения, трябва общината нищо да не инвестира и да не работи поне 7-8 месеца. Другият вариант е да се приеме план, според който във всеки следващ бюджет да се оставят проценти за изплащане на старите дългове", смята Михаил Михайлов.

В Силистра, където също са натрупани огромни задължения заради падналите наполовина местни приходи, кметът Иво Андонов се оплаква, че гражданите масово не си плащат таксите и данъците, а при фирмите често се стигало до блокиране на сметки от съдия-изпълнител, които са абсолютно празни и няма как общината да си възстанови дължимите суми. "От 2010 г. започна тенденцията в понижаване на събираемостта, но тази година е жестоко", признава кметът. Според него държавата трябва по-адекватно да се отнесе към проблемите на общините. Това, което прави Симеон Дянков, е непрекъснато да ги подтиква да вдигат местните данъци и да товарят населението на съответната община. "Оправяйте се в рамките на собствените си приходи", отвръщали от МФ и затръшвали вратата пред общините. До Дянков МФ партнираше на общините, отпускаше изравнителни и допълнителни капиталови субсидии. "Смешно е да кажа, че за тази година капиталовата субсидия на Силистра е 200 000 лв. за улична инфраструктура. С тези пари не можеш да запълниш и 100 дупки", дава пример кметът на Силистра. МФ тотално е отрязал общините от каквато и да е помощ за зимно поддържане. От две години Силистра не се е разплащала с фирмата за зимно поддържане.

В 25 от общо 125-те задлъжнели общини положението е особено тревожно заради натрупаните дългове. Една от тях е Попово и нейният проблем е показателен. Заедно с Габрово и Бургас община Попово е в челната тройка по договаряне и усвояване на европари. Имат 14 спечелени проекта, а в други 5 са партньори. Усвояването на европари обаче има и негативи. Общината



има огромни кредити заради собствения си дял за съфинансиране,



а и трябва да плаща наложена финансова корекция от 1.2 млн. лв. Друга община, чийто опит с европроектите трябва щателно да се изучи, е община Сливен. Нейните дългове варират между 12 и 13 млн. лв. Но те са по-малкият проблем. Там водният цикъл по ИСПА беше спрян, а има сигнал за нарушения и по водния цикъл, финансиран по оперативна програма "Околна среда". Ако държавата не поеме разходите по уличените в нарушения проекти, община Сливен едва ли ще издържи финансово. Варна няма неразплатени задължения, но има огромен дълг от кредити заради осигурено съфинансиране по проекти.

Сред общините с най-голям спад в собствените приходи, отчетени за първото полугодие на 2011 г. в сравнение със същия период на 2010 г., са Благоевград, Ихтиман, Белоградчик, Ямбол, Приморско. При някои от тях сривът е 50%.

След 30 октомври, когато ще минат балотажите, новите кметове ще трябва да започнат работа с летящ старт. До средата на ноември трябва да са ясни общинските им съвети, да се закълнат и веднага да се захванат с подготовката на проектите за бюджет 2012 г. Заради изборите тази работа ще се забави и най-вероятно повечето бюджети ще бъдат гласувани през януари. Неразплатените пари ще се прехвърлят към следващата година като воденичен камък. Ако Дянков продължи да се държи толкова хладно с общините, а правителството да блокира всяка стъпка в посока децентрализация, догодина ще чакаме реалните фалити на общини. Перспективата засега не е добра, а и ГЕРБ не казват нищо оптимистично.