Водещите компании в областта на социалните мрежи се "сприятелиха" с кампанията за президентските избори през 2012 г. в САЩ до степен, почти невъобразима само преди четири години. Те стават домакини на дебати и спонсорират предизборни срещи на живо с гражданите, като в същото време остават и незаменим инструмент за кандидатите, търсещи връзка с избирателите в интернет пространството.

Гигантите сред социалните мрежи като Facebook и Google определят своето участие като гражданска ангажираност, заявявайки, че имат голямо желание да улеснят националния политически дебат и да насърчат хората да гласуват. Но тяхното засилено политическо присъствие идва в момент, когато те, наред с други компании, наемат лобисти, създават политически комитети за действие и грижливо "отглеждат" връзки със законодателите, чиито политически решения засягат финансовото им благополучие.

"Славата да бъдат възприемани като "мястото за социални контакти" има огромни икономически последици за тези компании. Докато привидно изглеждат социално активни и ангажирани в демокрацията, те си създават здрави връзки с политическия елит, от който зависи бъдещето им", казва Хедър Ламар, преподавател по журналистика в университета на Минесота, която изследва политиката в интернет.

Facebook , най-голямата и най-влиятелната от онлайн социалните мрежи, този месец създаде политически комитет за действие, който да събира средства за кандидатите. Освен това през първото полугодие на тази година компанията



похарчи 550 000 долара за 21 лобисти,



които да й помогнат да спечели потенциални законодателни битки относно защита на личните данни, патенти и регулация. Сумата е скромна в сравнение с други компании от нейния мащаб, но със сигурност е почти два пъти повече от 350-те хиляди долара, похарчени от Facebook за цялата 2010 г., според Центъра за отговорна политика, който изследва парите и влиянието в политиката.

В същото време Facebook засили публичната си роля в президентската надпревара. Заедно с предаването на телевизия Ен Би Си "Среща с пресата" компанията ще бъде домакин на републиканските дебати в Ню Хемпшър дни преди първите в страната първични избори в щата. През април основателят на Facebook Марк Цукърбърг интервюира президента Барак Обама в седалището на компанията в Силициевата долина.

Компанията е вербувала много политически ветерани. Шерил Сандбърг, която е главният оперативен директор на Facebook, работеше за Лари Съмърс, министър на финансите при президента Бил Клинтън. Компанията наскоро назначи и Джоел Каплан, бивш съветник по вътрешната политика на президента Джордж Буш, за ръководител на отдела й за публична политика във Вашингтон.

Рекламирането и на двете политически сили



помага на Facebook да изтъкне своята неутралност



Цветът на сайта е син, но цветът на компанията определено е лилав (смесица от синьо и червено), заяви говорителят на Facebook Андрю Нойес (червеният е цветът на републиканците, синият - на демократите - бел.ред).

Тази година компанията Google, водещата търсачка в интернет, е похарчила 3.5 милиона долара за лобиране, докато нейният комитет за действие е дарил 345 000 долара за кандидатите през 2010 г. Тя също стана важен играч в президентската кампания, след като през септември заедно с телевизия "Фокс Нюз" беше домакин на диспут между републиканските кандидати и планира още един заедно с местна обществена телевизия и вестник "Де Мойн реджистър" преди първичните избори в Айова.

Платените политически реклами в Google, станали популярни още през 2008 г., отбелязаха бум през 2010 г., след като стратегическата употреба на Google от републиканеца от Масачузетс Скот Браун спомогна за изненадващата му победа на извънредните избори за мястото на покойния сенатор демократ Тед Кенеди.

Google, също като Facebook , не иска хората да смятат, че има партийни пристрастия. "Нашите продукти не са политически, те само осигуряват на гласоподавателите достъп до информация," заяви говорителят Джейк Парило.

Youtube, популярният сайт за споделяне на видеоклипове, чийто собственик е Google, също засили своята политическа активност. Компанията пусна специализиран политически канал, където потребителите могат да гледат видеозаписи, свързани с предизборната кампания, и да сравняват статистически данни за кандидатите, например чии клипове са най-често посещавани и споделяни или имат най-много абонати. Рамия Рагхаван, мениджър по политиката и новините в Youtube, заяви, че потребителите може да очакват на сайта повече събития на живо от предизборната кампания и постване на епизодично съдържание, почти като телевизионен сериал.

Twitter, почти незабележим през кампанията от 2008 г., стана основният форум в интернет за политически разговори чрез кратки съобщения от 140 символа. Обама и всички републикански претенденти имат профили там, както и 85 сенатори и поне 360 членове на Камарата на представителите. Бившият член на Камарата на представителите от Демократическата партия от Ню Йорк Антъни Уайнър дори бе принуден да сложи край на кариерата си зарадиTwitter, след като изпрати снимка със сексуален подтекст на жена, използвайки сайта.



Twitter все още не лобира и няма политически комитет за действие,



но започна да засилва политическото си присъствие и активност във Вашингтон. Компанията неотдавна нае Колин Кроуел, който доскоро работеше като старши юридически съветник на председателя на Федералната комисия по телекомуникациите Джулиъс Геначоуски. Адам Шарп, бивш служител в кабинета на членовете на Конгреса от Демократическата партия, ги е обучавал как да използват Twitter по-ефективно. Twitter наскоро започна да приема платени политически реклами, които ще се появяват на мониторите на потребителите на "Туитър" с лилава иконка, включваща и информация кой е купил рекламата.

Политическото влияние на Twitter беше почти циментирано през юли, когато Барак Обама участва в среща с избиратели на живо от Белия дом (Twitter town hall). Той започна, като написа в Twitter въпроса: "За да се намали бюджетният дефицит, кои разходи бихте намалили и кои инвестиции бихте запазили", а после отговори на въпроси, изпратени му чрез сайта.

Ламар от университета на Минесота отбеляза, че президентско посещение в Twitter или републикански диспут, спонсориран от Facebook, по същество представляват "избор на победителите и губещите в бранша". "Това не е умишлено. Те са популярните сайтове и всички ги посещават. Но има стотици социални мрежи и като стават партньори с големите, политиците ги укрепват като институции", обяснява тя.

Според Сам Уестън, специалист по дигитални комуникации, който е работил за кампании на демократите, социалните медии се интересуват от президентските избори колкото заради модата, толкова и заради бизнеса. За всички тези компании основната причина е културното значение - това ще е сред най-обсъжданите теми догодина. Те имат интерес, преследвайки собствените си цели, да бъдат главният форум, където хората говорят за политика, подчертава Уестън.