Светльо от "Хиподил" е атракцията на изборния сезон. Музикантът успя да изпревари мастити партийни кандидати дори без да смени дънките с костюм и вратовръзка, без да се прави на интелектуалец с претенции за бъдещ политик и без кой знае каква реклама. Това, че Светльо Витков грабна 1.55% на президентския вот не изглежда нито нелогично, нито екзотично - хората харесват приказката му, помнят изобретателните му пикантни текстове, изглежда мъжкар. И името му светло. Защо да не му отива да стои в сградата на "Дондуков" 2? Така си мислят онези 54 125 българи, които си направиха труда да пуснат бюлетината за него, за да покажат, че



на Хиподила по му отива да е президент от разни други



Класически антисистемен вот. Хиподила със сигурност може да се гордее с успеха си. Следващата му песен може да се нарече "Краят на Гаргамел и сините смърфове", ако, разбира се, още му се занимава с политика. И ако изобщо е забелязал, че т.нар. "Синя коалиция" опря дъното. Резилът за СДС и ДСБ се изразява в мижавите 1.94%, които получи на президентския вот двойката Румен Христов-Емануил Йорданов. С няколко стотни повече от музиканта. Не че народът не познава двамата бивши министри - на земеделието и на МВР. Познава ги, ама не ги помни за разлика от Светльо. Миналата неделя двамата успяха да съберат скромните 65 761 гласа, въпреки че преди 23-ти се виждаха на балотаж. Простите сметки показват, че техният резултат е с 205 317 гласа под подкрепата, която успя да акумулира никому неизвестният Неделчо Беронов с Юлиана Николова преди 5 години. И те загубиха, но поне по-достойно.

Последствия от пълния разгром на сините няма. Дори няма нормални обяснения - аджеба защо стигнаха дотук. Наглостта е изпълнила целия обем на "Синята коалиция". И аритметики как партийките от въпросната коалиция поединично или в комплект да полепнат като раковини за дъното на кораб към някоя по-печеливша формация. Ден след разгрома Иван Костов побърза да обяви, че ДСБ ще подкрепи кандидата на ГЕРБ Росен Плевнелиев на балотажа, защото Плевнелиев е по-приемлив за ДСБ. Левият кандидат-президент е всичко това, което



сините не искат да видят,



още повече избран с подкрепата на Доган. Костов даде "мощната" си подкрепа при две условия - Плевнелиев да прегърне част от принципите на другия участник, Меглена Кунева, по отношение на националната и енергийната сигурност на държавата и да се разграничи от безобразията при броенето на гласовете. А накрая имаше и уточнение, че подкрепата за Плевнелиев не бива да се приема като подкрепа за Бойко Борисов.

Колегата по съдба Мартин Димитров пък обясни, че веднага е готов да подаде оставка, но няма на кого да остави СДС. Затова е готов саможертвено да остане начело на партията.

Да се разсъждава над въпроса защо сините опряха до кандидат като Румен Христов вече е безсмислено. От началото беше ясно колко компромисен е този отдавна забравен човек. Отделен е въпросът защо той самият си повярва, че може да спечели. Излишно е и да се напомня с какъв зор сините успяха да стигнат до общо решение за президент и липсата на консенсус за кмет на столицата. Резултатът от двубоя Костов-Мартин Димитров е разгромът на президентските избори, изключително свитата подкрепа за кмет на най-големия български град - Прошко Прошков успя да събере скромните 11.5% от гласовете в някога синя София, и три кметски места в страната, спечелени въпреки "Синята коалиция". Всичко това е вече факт, както е и факт, че всички претенденти бяха излъчени след грозни пазарлъци, чиято цел бе да се удовлетворят щенията на двамата сини лидери.

По-интересното е какво предстои. Нищо хубаво не чака т.нар. коалиция. Дори и да продължи да съществува, което вероятно ще се случи до края на този парламент, това ще е живот на заем. Но все пак само 2 години ни делят от парламентарния вот.



Вариантите не са много



Разпад на "Синята коалиция" и пореден опит да се възроди някогашното ОДС, може би без Костов, което още отсега е обречено. ОДС-2 вече се пробва на тези президентски избори и не успя да вземе дори 2%. В средите на ДСБ пък започнаха да се чуват гласове за отстраняването на Костов, въпреки че без него партия няма. Но така пък е по-лесно прилепването към ГЕРБ, защото Борисов няма намерение да се разправя с Гаргамел. Той го иска в калта. И отчасти успя да сломи гордостта му, получавайки подкрепата за Плевнелиев. Пък и това може да изглежда логично - сестрински десни партии се прегръщат в името на европейското бъдеще на България.

Привличането на сините и тъмносините към ГЕРБ обаче има неудобството да ги превърне в придатък по модела на "Атака", която славно се спомина след всеотдайната си подкрепа за управляващите. Фактически те вече се споминаха, но формално - докато имат все още представители в парламента, са нужни на самия Борисов. Ще си ги закачи като трофей на ревера и ще показва в Европа, че не управлява в изолация с няколко купени независими депутати. От няколко дни сини политици (Петър Стоянов, напр.) и коментатори призовават десните избиратели да припознаят Плевнелиев и ГЕРБ като новото дясно.

Ясно е, че вариант за възраждане на СДС няма. Има отделни партийки, които отдавна не са интересни. И ако все още някой гласува за тях, е от носталгия по миналото, която също се стопява. Всъщност има още една възможност - Светльо Хиподила да поведе разбитите авари на Костов и Мартин Димитров. Може поне депутат да стане.