|
| Проф. Боян Биолчев |
- Проф. Биолчев, досега избягвахте държавната служба. Какво се промени в позицията ви, че приехте да станете председател на Националната агенция по оценяване и акредитация, която е на подчинение на Министерския съвет?
- Няма промяна в позицията ми - този пост е в периметъра на моята компетентност, тоест постът идва при мен, а не аз при него. Не се отклонявам от нищо, което съм правил досега, това са все неща, които познавам от дългогодишна практика - преминал съм цялата стълбица на академическата кариера и всичко ми е познато, така че тук не се чувствам в несвойствена роля. Аз съм отклонявал покани за министър и покани на партии, за да ползват името ми за други "престижни" цели. Тук никой не ми се намесва, за да ми диктува какво да кажа, тъй като съм назначен с шестгодишен мандат (бел. ред. - от премиера Бойко Борисов) точно заради компетентност, а не за изпълнител.
- Поехте поста във важен момент - предстои преакредитация на повече от половината висши училища в страната. Вече има и нови правила за оценяването им.
- За съжаление последните поправки в закона за висшето образование са доста козметични. Аз с надежда очаквам да се поработи по-сериозно по нов закон за висшето образование, защото изключително важна роля има акредитацията за една развита образователна система. Единствената оценка, опираща се на реални научни факти, може да дойде точно от такава институция. В момента е направена промяна в начина на оценката - въведена е десетобална система. Иска ми се диференциацията в оценката да се увеличи съобразно качествата на образованието. Това е пътят за развитие и усъвършенстване дейността на агенцията.
- Трябва ли държавните институции, от които зависи редът във висшето образование, да имат повече правомощия?
- Агенцията не се нуждае от правомощия, а от издигане на статута й в национален мащаб. Т.е. не повече власт на Националната агенция за оценка и акредитация, а повече ефективност в реализацията на решенията й от властта. И сега имаме правомощията да даваме своите оценки. Но има опити да се подменя тежестта на оценката ни с някакви рейтингови игри, опити да се изтласка научният критерий от медийно-митологични заместители. Ето това означава да бъде лишена от власт оторизираната, от една страна, и от друга - единствено компетентната институция, която може да изиграе огромна роля за позицията на нашето образование в европейски контекст. Има гласове агенцията да дава само акредитация, а да не дава оценки и те да идват от рейтинга. Ще отворя една скоба - уважаеми приятели, които толкова държите на рейтинга, не бъркайте западния рейтинг с нашия. Защото от всеки ъгъл, дори и в най-отдалечените ниши на живота ни, надзърта по едно око на Цар Киро и много трябва да се внимава, когато се лишава от права националната институция в полза на иначе демократично звучащи системи за оценка.
- Преди дни министърът заяви, че 51 висши училища са много за България. Така ли е според вас?
- За мен броят на висшите училища не е съразмерен нито с броя на населението, нито с научния и преподавателския потенциал на България. Това е разпрашаване на интелект на парче - "Сей, земеделецо", - минава, хвърля научни зрънца някой и отлита като щъркел по Аристотелевия път към друг университет. Това не е тайна за никого. Аз съм песимист по отношение на това, че може с административни мерки да се реши този проблем. Единственият начин за решаване на проблема е чрез финансово стимулиране на доброто образование и когато парите на държавата се концентрират там, където наистина има качество на обучението, няма да има пари за образователни занаятчийски работилници от втора ръка. Според мен финансирането на висшите училища трябва да зависи много повече от оценките на агенцията. Чрез съкращаване на права за образователна дейност и ограничаване на финансирането ще започнат да отмират по естествен път излишни за интересите на страната институции, ще се свиват и ще изчезват свободните пространства за образователна далавера. Но от раз, с гилотина не може да стане.
- Трябва ли да се въведе ваучерна система, за да има равнопоставеност между висшите училища и във финансирането, и в контрола?
- Не може да има равнопоставеност. Никъде по света бюджетните средства не могат да влизат в частен бизнес, а частното образование е образователен бизнес. В частните университети парите идват директно от студента - там просто трябва да бъде прилаган висок критерий за оценка, за да не се израждат в печатници на дипломи. Организацията на образованието е различна в държавните и частните университети, но при оценка те трябва да бъдат напълно равнопоставени. Няма ли научен преподавателски потенциал - свалят се правата за обучение на докторанти, свалят се правата за магистратури...
- Тогава висшето училище просто ще обучава бакалаври над капацитета.
- Значи трябва законово да се търсят начини за ограничаване и на бакалавърското обучение. Те и сега съществуват - агенцията определя капацитета на висшето училище. Ако висшето училище демонстрира ниско състояние на преподавателския потенциал, ако очевидно не отговаря на условията, се свива приемът. И сега в агенцията получавам непрекъснато молби за увеличаване на капацитета. Ние сме възприели много прост начин - най-напред се определя капацитет на отделните специалности и ако сборът им отговаря на поисканата цялостна цифра, е логично. Обикновено има двойно по-голям поискан общ брой спрямо сборния капацитет на отделните специалности и тук агенцията би могла максимално остро да въздейства.
- Как може да се реши проблемът с "летящите професори"?
- Наивно е да кажем "Ще работиш само в един университет", макар че аз съм имал разговор с един блестящ хуманитар, професор Хелер в Лозанския университет. Това е човек, който говори като майчин 7 езика. Уникален е. Живее в Париж, а е професор в Лозана и аз го попитах: "Защо не преподаваш и в Сорбоната, какво ти пречи?" Той каза: "При първа лекция в Сорбоната аз ще бъда освободен от Лозанския университет, защото в него аз присъствам не като часове и не като щатна бройка, а като марка. Университетът взима моята марка и аз съм длъжен да я реализирам тук." Само че ние сме толкова далече от такова съзнание, че като се замислиш, започва да боли.
- Трябва много да ни боли, защото има професори, които не говорят като майчин 7 езика, а имат в джоба си 7 договора в различни университети.
- Знам. Не говорят 7 езика като майчин, а говорят български като от втори баща. Имайте предвид, че понякога се получават и исторически натрупвания. Една грешка в управлението на образованието води до дългогодишни тежки последствия, които понякога са необратими. Ние на моменти се изправяме пред нещо, което не можем да компенсираме сами, а не сме го създали ние. Единственият начин държавата да прояви уважение към образованието е финансирането по строг критерий за качество. Тя друга задача към образованието няма. Тогава добре платеният професор ще започне да брани марката на своето висше училище. Само по естествен път може да бъдат постигнати някакви реални резултати. С ограничителни законодателни мерки ще се предизвика само трескаво търсене на вратичка в закона, заобикаляне на правила и други хитрини на дребно. А верният път отдавна е открит - образованието е приоритет на развитите държави. Аз като ректор нямам памет това да е било в разбиранията на всички управления, при които съм работил. В риториката - да, в разбиранията и практиката - далече не. Единственият път е този, а той не е много скъп. Само привидно образованието има бавна възвръщаемост, това е само привидно. Още на първите 3 или 4 години ще се усети необратимо добро, а не необратимо затъване на образователната система. Нека така да го кажа. Финансите са кръвоносната система, но лимфата на националния държавен организъм е образованието, а без лимфа организмът не съществува. Може да не е много естетичен примерът, но поне е физиологически точен. Ако мога да обвиня някого, обвинявам атавистичната традиция в управлението на държавата ни да има ораторски подход към образованието и отместване встрани с лека ръка на проблеми, които са решими на момента. Проблемите на българското образование са подвластни на нашите национални възможности още днес и дано това да бъде осъзнато.
Ще чакаме от професори, произведени под индиго и със неграмотни преписвания от руски или википедията, да подготвят млади хора с поне 2 чужди езика - ами копанката или черпака ойдоха в ряката... 
)
