Ако съдебните сгради правораздаваха, присъдите на специализирания наказателен съд нямаше да имат равни. Наскоро тържествено бе открита ремонтираната сграда, където от началото на 2012 г. трябва да започне да работи спецсъдът. Той ще разглежда делата срещу организираната престъпност, внасяни там от спецпрокурори, след като са разследвани от спецполицаи. Стъклена бронирана клетка за подсъдимите, удобни кабинети за съдиите. Засилена охрана. Лукс на фона на останалата неспециална част от съдебната система. Ако съдебните сгради правораздаваха, България най-сетне би имала шанс да се отърве от вечната критика, че колкото и голям да е процентът на осъдителните присъди в страната, тежките дела, наблюдавани от Брюксел, са провал.



Но не съдебните сгради правораздават



(И слава Богу, защото иначе решенията на овехтелия Софийски районен съд щяха да са пагубни.) В лъскавата специална обител засега има доста свободни работни места. В това число и шефското в Апелативния спецсъд. Конкурсът за този пост се проваля два пъти, като първия път бе на ръба на скандала, след като стана ясно, че единственият кандидат Росен Русев е обект на проверка за длъжностни престъпления.

Съдиите и прокурорите, които още когато вътрешният министър Цветан Цветанов роди идеята за специализираност, бяха доста скептични, не се втурнаха да подават документи за кандидатстване там. Този съд и прокуратура предварително са натоварени с толкова огромни очаквания, че трудно ще работят, без да усещат натиска - било на общественото мнение, било на управляващите. При това на фона на опасенията, че това ще бъде извънреден съд, който просто ще подпечатва обвинителните актове на прокуратурата.

Повечето от магистратите, които се решиха да кандидатстват, се провалиха мощно на изпитите и в края на септември Висшият съдебен съвет не ги назначи и обяви нов конкурс. Заради масовите ниски оценки при първия конкурс останаха 23 свободни места - всички 9 за следователи, 8 за съдии на окръжно ниво, 5 за окръжни прокурори и 1 за апелативния съд. Изцяло бяха попълнени само седемте места в Апелативната спецпрокуратура. Едва ли и при втория конкурс ще има огромен наплив. А време за обучение на магистратите почти не остана. Тези, които идват от районно ниво, никога досега не са се сблъсквали с дела срещу организираната престъпност.



Изпитът е стрес, безспорно



И всеки може да се провали. Но пък чак всички да се провалят... Или всички кандидатствали за повишаване в спецсъдилищата и прокуратурите са нежни души, които лесно се огъват при напрежение, или в тези структури са съгласни да отидат само най-неподготвените от магистратите. Нито една от хипотезите не е печеливша за съдебната система.

Накрая ще стане като с кандидатстудентските изпити. Ще се отворят вратите за двойкаджиите само и само местата да се запълнят. Единственият съдия, който мина през цедката и бе назначен в първоинстанционния спецсъд, е Стоян Тонев. Като районен съдия в Пловдив Тонев осъди на първа инстанция Максим Савов за грабеж. Горните две инстанции го оправдаха, като откриха куп пропуски в решението на Тонев. Вярно, че това е само едно от решенията на Тонев, но ако това е стилът на работата му, има повод за сериозни съмнения. Защото Максим Савов бе осъден единствено на базата на показанията на една свидетелка. Без съдът да си направи труда да анализира записите от видеокамерите на мястото на престъплението. Или именно такъв стил на съдийска работа върви за спецсъда.

Дори щатът на спецсъда и прокуратурата да се попълни, дори в тях да влязат най-добрите магистрати, специализираното правораздаване съвсем няма да е по-бързо. Делата са много, магистратите - малко. Тоест най-сериозният аргумент на управляващите да създадат този съд се пропуква. Когато за първи път ГЕРБ отложиха старта на спецсъда с няколко месеца, някои наблюдатели решиха, че с тази структура е свършено - парламентът ще се вслуша в здравия разум и няма да пилее ресурси в създаването на бутикови структури с неясен резултат. Очевидно е обаче, че каквато и да е цената, ГЕРБ ще пререже лентата на 1 януари догодина. Макар че ако спец съдът и прокуратурата заработят на всяка цена, обществото ще плати възможно най-високата цена.