Всеки път след избори, независимо парламентарни, президентски или местни, се задава един въпрос, на който социолози, политолози и други анализатори търсят отговор още в следизборната нощ. Какво всъщност се случи? Подтекстът е: "По-глупави ли са хората след тези избори или по-умни?" Мненията обикновено се раздвояват, но позитивният ракурс в оценките като правило преобладава.

Българските избори малко приличат на карнавала в западноевропейската култура. Това е време, в което светът се обръща наопаки и официалните норми не важат. Отпадат условностите и забраните, определящи ритъма и правилата на живота в останалата част от годината. Клапанът на социалното напрежение се отваря и по улиците тръгват пародийни шествия с хора, маскирани като папи, епископи, крале, графове и разиграващи най-различни, понякога не особено благопристойни сцени. Всички танцуват и пеят. Цвърчат скари с печени меса, леят се вино и бира. Често разиграван ритуал в тези улични представления е битката между Поста и Карнавала. Постът обикновено е представян като мършава старица, която държи сушена херинга, докато Карнавалът е дебел и доволен, червендалест мъж, яхнал буре с вино или бира и окичен с наденици, бутове и други лакомства. В края на празника обикновено над Карнавала бива устроен съд и



след пародийната присъда следва пародийно погребение



Скритият смисъл на тези шумно отбелязвани в цяла Европа празници е в заличаването на границите. Светът се връща за кратко към първичния хаос, за да започне в дните на поста неговото ново подреждане, съпътствано от чувството за вина - може би най-могъщият инструмент за упражняване на власт.

У нас традицията на карнавала не е позната, поради което някои малки карнавалности функционират целогодишно, а други, по-мащабни, се разгръщат по време на избори. Изборната нощ вече е устойчиво национално зрелище, предавано по основните телевизии, а в седмиците преди това из медиите маршируват шарени партийни хора - обещават, уволняват, карат се, срамуват се, хвалят се, като жестовете им са театрално престорени.



Публиката знае, че работата е наужким, но се вълнува от играта



Освен това всяка кампания, също както едновремешните новогодишни тв програми, ражда по някой оригинален лаф, някаква парола, която после цяла година не излиза от гражданско обращение. Паролата на тези избори засега е "целувката на Доган". "Нощта е бременна с нови тенденции", дълбокомислено обяви лидерът на ДПС, но все още не е ясно дали след неговата целувка ще се роди здрав политически плод, или ще излезе пометниче.

Кои политически граници бяха разрушени от първия тур и кои бяха очертани на ново? Ясно е, че ГЕРБ стои стабилно, но подкрепата видимо спада и след изборите процесът със сигурност ще се засили. БСП се представя добре на президентските избори, но не и на местните, което означава, че ползва чужд ресурс. Ясно е от кого, особено ако се видят резултатите в общини като Кърджали, Момчилград, Джебел, Ардино и Черноочене, където Калфин води пред Плевнелиев средно с около 20 пункта, и то при ясно проявена тактическа сдържаност за президентския вот. Успехът на Кунева очертава нова политическа граница. Изглежда, че е предимно за сметка на ГЕРБ и БСП. Светльо Витков маркира втория, пародийния план на гражданското общество. Коалицията СДС, Обединени земеделци, Демократическа партия, Движение "Гергьовден", ССД, БСД "Радикали" и БДФ събра 1.8%. Сигурно е, че ако в тази компания бяха включени и други партии, общият резултат нямаше много да падне. Ситуацията напомня за един разказ от Уилям Сароян, в който след неделна служба в църквата, при обичайното разнасяне на дискоса за дарения един от пасомите гордо обявява: "Братята Арам, Вахрам, Агоп и Гарабед дават 25 цента!"



Останалите участници вече не са интересни



Основната интрига на балотажа е дали Доган ще успее да налее онези 350 000 гласа, които делят Калфин от Плевнелиев, и дали това вече ясно заявено намерение ще мобилизира допълнително останалите избиратели. Доган е събирал и 600 000 гласа, но не е сигурно, че отново ще може да го направи, както не е сигурно и дали усилието няма да се окаже излишно. От друга страна, ако се приеме, че ДПС и "Атака" функционират политически като скачени съдове, сривът в избирателите на Волен Сидеров може да е предвестие за евентуален отлив и от ДПС.

Да се прогнозира политическият залез на Доган изглежда прибързано. Той е желан, очакван от мнозина и, естествено, е неизбежен, но все още е неясно разположен някъде в бъдещето, също като края на прехода. Балотажът в неделя може да катализира този процес, но само ако Плевнелиев спечели с голяма разлика. Което е малко вероятно.

Битката със сигурност ще е зрелищна и ще прилича на битка между Поста и Карнавала. Актьори в този спектакъл вече не са Плевнелиев и Калфин, а Бойко Борисов и Ахмед Доган. Борисов като Карнавала, а Доган - като Поста. В карнавалния фолклор изходът от битката е ясен предварително - Постът побеждава, животът се подрежда по стария си начин, а хората поминуват със спомен за отминалия карнавал и в очакване на новия. Но българската политическа фолклорност може да произведе и друг сюжет. Предстои да видим. Какъвто и да е той, основният следизборен въпрос "По-глупави ли са хората след вота или не" ще запази своята актуалност.