Като начало да си припомним какво каза бившият национален селекционер Лотар Матеус за футбола ни пред английския в. "Сън": "В България футболистите си мислят, че са страхотни. Тук, когато някой вкара два гола, в пресата пише "той може да бъде като Меси". И играчите вярват на това."

Колкото и критика да заслужава Матеус, всички знаем, че това е горчивата истина. Затова - защо не вдигнем червен картон на футболистите и не спрем да пишем за тях?

Колкото и да е ексцентрична (и вероятно налудничава за някои), тази идея не е паднала от небето. Футболистите и босовете им заслужават такова отношение не толкова заради резила от сегашните евроквалификации или пък защото в класацията на ФИФА паднаха с 20 места и вече гледаме гърба на Кабо Верде и Сиера Леоне. Те го заслужават най-вече заради обществената измама (далаверата), която тези хора извършват на терена или чрез футболната игра.

Преди две години стана известно какви са заплатите на футболистите в "Левски" и ЦСКА - на "сините" средно 8769 лева, на "червените" средно 6000. Като сложиш и разните му там премии, парите стават доста повече. Някои са си докарвали и до 20-ина хиляди. В провинциалните отбори сумите вероятно са по-малки, но едва ли са по няколкостотин лева на чифт крака. Едва ли са и колкото взема средностатистическият българин, който бъхти по 10-12 часа на ден, често на няколко места, за да има какво да сложи на масата за децата си. Всеки случай от 2009 г. няма данни заплатите на футболистите да са намалели, камо ли и драстично да са паднали.

А какви усилия полагат ритнитопковците, за да заслужат такива пари. "Българските футболисти



хленчат, че тренират по два пъти на ден",



разкри пак Матеус, но пред германския в. "Билд". Не всички национали са си направили например труда да гледат и лекцията по футбол "Барселона" - "Манчестер Юн", стана ясно още от думите на германеца. Той не скри, че е бил шокиран от този факт.

Излиза, че футболистите не са си дали труда не само да тичат и ритат, а поне да гледат нещо, имащо пряко отношение към професията им. Защото "в България играчите имат прекалено много други интереси" (пак по Матеус). В друго пък интервю немецът споменава с какви тоалети идват футболистите за поредния си мач и прави заключение, че те мислят повече за веселбата в предстоящата нощ, отколкото за 90-те минути на терена преди това.

Не по-малко убийствен е Гара Дембеле, бившата машина за голове на "Левски", който сега е титулярна резерва в намиращия се на дъното на бундеслигата германски "Фрайбург". В интервю за местна медия той признава за престоя си в българската "А" група: "Понякога имаше само по една тренировка на ден и играчите можехме да решаваме кога да се тренира - сутрин или следобед". Ето как, макар и от резервната скамейка на "Фрайбург", този малиец заби неспасяем гол на българския футбол - за тренировките, организацията, нагласите му.

Същевременно дали журналистите си позволяват да хленчат, ако трябва да покрият още едно събитие, да напишат нова информация или коментар? Дали определят колко ще работят днес - половин или цял ден? И не само журналисти. Така ли постъпват учители, шофьори, администратори, лекари, счетоводители, финансисти, юристи...

Ритането на топка е и обществена дейност, футболистите са призвани да създават общественополезен продукт, макар че той няма материален израз - не е стока от тезгяха. Всички си спомняме горещото лято на 1994-та. Или влизането на "Левски" в Шампионската лига. За нас, българите, това е продуктът, който трябва да създава футболът. Такава емоция българинът иска да му носят футболистите. Жителите на малкия град да знаят, че имат отбор, който мери ръст с големите в първенството ни. Съответно малка България - че има футбол, който мери ръст, ако не с грандовете в Европа, но поне с тия непосредствено под тях. Да не забравяме и друго - футболът е станал визитна картичка за държави и нации. Прави им реклама или антиреклама, прави ги популярни или ги държи в сянка.

А какъв обществен продукт създават нашите футболисти? Ясно е, че не може все да побеждават, не може все да е лятото на 1994-та, но все пак искаме да видим, че играят и се раздават. Че творят на терена. Или пък че страдат от загубите и се прибират у дома да изживеят болката, а не я поливат по нощни барове и чалготеки.



Не! На терена виждаме безмозъчно тичане,



липса на тактическо изкуство, игра без хъс, леност на ума, пълно бездарие да се покаже красотата и зрелищността на този спорт - чрез колективно мислене и скоростни атаки, чрез импровизации, пасове по конец и комбинации като програмирани от компютър. Уж футболът е състезание, а колко пъти сме били свидетели на "заспала" и бездушна игра, колкото да се отбие номерът. Виждаме и чисто професионални дефекти - физическа неиздръжливост, много футболисти, които топката ги "хапе", липса на скоростната техника, забиване на глава надолу при водене на топката и още, и още...

В интервюто пред "Сън" Лотар Матеус недоумява как българските играчи могат да се мислят за много добри, когато всъщност са посредствени. Показателна за интелекта им е и друга констатация на германеца: "Играчите ви мислят, че става само с талант." Да, те не са дорасли до простичката истина, че трудът развива дарбата.

А в същото време, като ги гледа, човек се ядосва, вдига кръвното, трупа антиемоции. Ето това е антиобщественият продукт, който създава нашият футбол. Той е станал вреден за психиката и здравето. Неслучайно предпочитаме да гледаме по телевизията английски или испански мач, вместо български. Неслучайно стадионите са празни. И в добавка антиимиджът, който този продукт носи на страната ни.

Най-идиотското е, че за този антипродукт футболистите ни вземат хилядарки. И си уреждат живота. Това е обществената измама и паразитизмът на това това съсловие. Тяхното е все едно хирург да вземе примерно 4000 лева, след като е ампутирал здрав крак.

И какво правят медиите пред лицето на тази далавера? Пишат как "Локо" (Пд) се облизвал за Принца на Пловдив или за играч от градския конкурент "Ботев", изгонен оттам заради несериозно отношение. Или че "Олимпиакос" пак идва за Спас Делев (белким "червената звезда" впечатли с нещо този гръцки гранд). Или че водят ЦСКА на кръчма под строй преди вечното дерби с "Левски". В навечерието на срама с Уелс национален всекидневник посвети цяла страница на сватбата на Валери Божинов, който не е дори титуляр в националния или в клубния си отбор.

С подобни писания се помпа паразитизма и чувството на недосегаемост у футболистите ни. И косвено



ставаме съучастници в тяхната обществена измама



Затова не е ли време да се наложи ембарго - за една година нито ред, нито снимка, нито тв кадър за футболистите ни. Резултатите от първенството - в хроника или кратки вести, като тиражите на тотото. Дори поредната смяна на националния селекционер не си заслужава да се съобщава или коментира. Ако няма ефект, след година ембаргото се удължава. И така, докато не се убедим, че играчите заслужават вниманието ни. Докато националите не се класират за следващото световно и европейско първенство или докато някой наш клуб не пробие в евротурнирите.

Все пак има други спортове, в които България е имала и има къде по-големи успехи.