Операцията за спасяване на френските и германските банки под кодовото название "Спасяване на Гърция и еврото" завърши миналата седмица с ново разделяне на Европа. Българският премиер Бойко Борисов, който бе викнат за свидетел на историческото събитие, не разбра какво се случи. Както обикновено той си бягаше по своя писта извън дневния ред на Европейския съвет. За него по-важна бе срещата с шепа журналисти в коридора, защото за разлика от европейските лидери те имаха желание и търпение да го слушат.

Накратко, вече се получи



ясно разграничение между Стара и Нова Европа,



което на следващия Европейски съвет на 9 декември ще стане институционално, като България и други страни извън еврозоната ще бъдат поканени да подпишат принадлежността си към периферията на ЕС. Единият от конструкторите на новата европейска архитектура - френският президент Никола Саркози - сам обясни на бавносхватливите какво става. В интервю едновременно по двете национални телевизии ТФ1 и Франс 2 той заяви в четвъртък вечер: "Ще се слеем - г-жа (Ангела) Меркел и аз, германската и френската икономика... Трябва да спрем да разсъждаваме върху национални основи и да преминем на френско-германски основи... Трябва да обмислим сливането на нашите фискални политики (изравняване на данъците и пр.)". Звучи добре, защото френско-германският мотор на ЕС ще продължи да работи още по-синхронизирано. Но какво следва за нас?

"Мисля, че няма достатъчно икономическа интеграция в еврозоната на 17-те и че има прекалено много интеграция в Европейския съюз на 27-те, който освен това продължава да се разширява", добави Саркози. От това следва, че двете водещи държави ще синхронизират усилията си за интеграция преди всичко на еврозоната, а същинският евросъюз (разширеният състав заедно с останалите 10 страни) не само ще бъде поставен на втори план, но и съзнателно ще се намалява неговата интеграция, защото му е "прекалено много". Ще се получи разделение, каквото в момента съществува между 27-членния ЕС и 47-членния Съвет на Европа, който е хлабава европейска структура за политически консултации главно в сферата на човешките права с участието на държави както от ЕС, така и от далечната периферия на Европа (включително от Южен Кавказ).

Може да се каже, че



дотук бе същинското членство на България в ЕС



За нуждите на хроникьорите трябва да се уточни, че то продължи 5 години без два месеца. Страната тъкмо започна да овладява маниерите в мечтания европейски дом и вече я подбутват към външната врата. За нейна утеха не е сама, защото е в компанията на почти цялата Източна Европа плюс Великобритания, Швеция и Дания, които сами отказаха да влязат в еврозоната. Чисто физически усещането, че си излишен, би трябвало да е изпитано най-напред от премиерите на 10-те държави, поканени в сряда вечер да напуснат залата, за да оставят другите 17 да продължат заседанието по най-важните въпроси. Сред отпратените бе и Бойко Борисов, но за разлика от другите той показа, че има дебела кожа. Затова британският премиер Дейвид Камерън, който се възмути, че "една клика в ЕС" диктува нови условия, се срещна веднага след учтивото си изгонване от Европейския съвет с колегите си от Швеция, Полша, Дания и Чехия, но забрави България. Той се амбицира да работи за сплотяване на европериферията срещу диктата на 17-те.

В името на стабилността на общата си валута еврозоната ще се концентрира занапред по замисъла на Саркози и Меркел върху стабилността на френските и германските банки, които носят главна вина за безотговорното отпускане на пари на прахосници, вместо да бъдат по-бдителни, както и за превръщането на европейските данъкоплатци в техни заложници. В одобрения през нощта срещу четвъртък план за спасяване уж на Гърция и еврото има две възлови числа: 100 млрд. евро и 1000 млрд. (1 трилион) евро. Първото число представлява загуба на банките, съгласили се да опростят част от гръцкия дълг и да го сведат на равнището ... от началото на кризата. Второто число, което, както се вижда, е 10 пъти по-голямо, е гаранцията, дадена на същите банки за стабилизирането им при нови рискове срещу техния "щедър" жест. Един трилион евро ще върти спасителният механизъм, който само преди месец едва бе зареден с 440 млрд. евро. Тогава злощастната Словакия загуби правителството си, докато до последно се чудеше как да се откопчи от задължението като член на еврозоната да налее в общия фонд близо 8 млрд. евро. В крайна сметка Германия пречупи съпротивата й дори с цената да свали от власт словашките съпартийци на Меркел, като даде шанс на политическите им противници от левицата. Сега Братислава потръпващо чака да получи нова фактура за участие в увеличения 2.27 пъти механизъм за стабилност.

За разлика от трите критерия от Копенхаген, които определяха кой е годен за член на ЕС (правова държава, пазарна икономика и конкурентоспособност), годността за новото европейско ядро ще се определя по нов критерий - платежоспособност (съответно щедрост).



Влизането в еврозоната ще става според имуществен ценз,



като критериите от Маастрихт за финансова стабилност, които уж бяха решаващи, ще му служат само за гарнитура. Затова България вече няма шанс да се нареди сред държавите в еврозоната, освен ако внезапно не забогатее. Парадоксалното е, че тя е от малкото, които почти покриват критериите от Маастрихт (дори в еврозоната повечето членове ги нарушават), но перспективата за прескъпо платено членство я прави негодна да кандидатства. Входният й билет би струвал 8.8686 млрд. евро (през първите 12 години наполовина), ако спасителният механизъм остане 1 трилион евро. Изчислението е според дела на България в капитала на Европейската централна банка, възлизащ на уж скромните 0.8686%. Само че по замисъла си новият механизъм е отворена система и може да расте неизвестно колко. Ако сега се говори главно за спасяване на (кредиторите на) Гърция, Португалия и Ирландия, никой не смее да назове колко би струвало спасяването на (кредиторите на) Италия, Испания и Франция, които са затънали с поне 10 пъти по-големи суми. Тогава ще се смята с трилиони, а не с един трилион.

На този фон много смешна е героичната поза на Бойко Борисов, който не може да се нахвали пред европейските лидери, че България е макроикономически стабилна по критериите от Маастрихт благодарение на своята мизерия. Факт е, че тя се доближава много до изискването за 3% бюджетен дефицит и че със своите 17% държавен дълг спрямо брутния си вътрешен продукт е много под допустимия предел от 60%.



Борисов просто не осъзнава какво се говори на сбирките в Брюксел,



където напразно ходи от две години. Неговото старание да афишира ниските български заплати и пенсии като модел за излизане на еврозоната от кризата само го декласира от същинските преговори. Там текат пазарлъци как да се запушат пробойните с все повече пари, а не как да се икономисват лепенките. Затова когато лидерите на еврозоната включват на втора скорост, защото кризата ги пришпорва, България изглежда сякаш е включила на задна скорост, като ги кани да се върнат към жизнен стандарт, помнен в Европа от романите на Дикенс и Балзак.

Много показателно е, че евролидерите подсетиха Борисов за ангажиментите му, поети лекомислено през март и юни по пакта "Евро плюс", който неговият финансов министър Симеон Дянков вече смята за "морално остарял". В параграф 24 на декларацията на последния Европейски съвет се казва: "Напомняме също нашите ангажименти, поети в рамките на пакта "Евро плюс". За пакта пише на още две места в текста. Ако наистина го смятаха за демоде, сигурно вече щяха да са го забравили. Може би само на Борисов му се иска да го забрави, защото все някой ден ще дава обяснения как така без мандат от Народното събрание е поел заробващи за България финансови ангажименти да спасява с мизерните български ресурси по-богати задлъжнели държави. Става дума за милиарди евро, които ще тежат на поколения българи, ако държавата все пак влезе в еврозоната, както се е задължила с присъединителния си договор в ЕС. Но Борисов тогава едва ли ще е премиер. Да му мислят следващите...